Здравейте!
Нова съм в групата и силно се надявам да пиша на правилното място.
Даже не знам какво търся - съвет, подкрепа или нещо друго...
Имам едно дете. Забременях моментално - в първия месец, в който със съпруга ми не се пазихме, само от един опит. Всичко мина перфектно и само се дуех като пуйка колко съм много фертилна и как проблеми нямам никакви и всичко е чудесно.
Това спокойствие ни накара да изчакаме няколко години до опита за второ дете. Пак забременях от първия път. Спокойна и доволна, се похвалих на целия свят, че даже и в офиса почерпих. Забързвам историята - мисед.
Много изследвания - всичко ми е наред (нискорискова тромбофилия и НК клетки в горна граница, но като цяло ОК).
6 месеца чакане...Пак забременях от първия път. Фраксипарин, интралипиди... и пак мисед. Още изследвания и на мен, и на съпруга ми - всичко ни е наред.
Пак 6 месеца чакане... и вече правим безрезултатни опити от няколко месеца. Истината е, че искам, но вече ме е страх да забременея. Може да звучи лигаво, защото много жени имат и повече аборти, и по-големи проблеми от моите, но аз преживях и двата аборта доста трудно.
Изобщо не се вълнувам, никакво щастливо очакване за бъдещото разширяване на нашето семейство нямам. Притеснена съм и съм изнервена. Като ми излезе отрицателен теста, се разочаровам. Ако излезе положителен, отсега знам че няма да се радвам, а само ще ме е страх да не се случи отново.
Не съм сигурна, че мога да изкарам повече от един аборт още преди да се откажа от идеята за второ.
Та така. Разказах си. Изпитвам истински респект, дълбоко уважение и се покланям пред силата и издръжливостта на жени, които минават през това толкова много пъти в продължение на години, и въпреки това продължават напред и се справят.
Нова съм в групата и силно се надявам да пиша на правилното място.
Даже не знам какво търся - съвет, подкрепа или нещо друго...
Имам едно дете. Забременях моментално - в първия месец, в който със съпруга ми не се пазихме, само от един опит. Всичко мина перфектно и само се дуех като пуйка колко съм много фертилна и как проблеми нямам никакви и всичко е чудесно.
Това спокойствие ни накара да изчакаме няколко години до опита за второ дете. Пак забременях от първия път. Спокойна и доволна, се похвалих на целия свят, че даже и в офиса почерпих. Забързвам историята - мисед.
Много изследвания - всичко ми е наред (нискорискова тромбофилия и НК клетки в горна граница, но като цяло ОК).
6 месеца чакане...Пак забременях от първия път. Фраксипарин, интралипиди... и пак мисед. Още изследвания и на мен, и на съпруга ми - всичко ни е наред.
Пак 6 месеца чакане... и вече правим безрезултатни опити от няколко месеца. Истината е, че искам, но вече ме е страх да забременея. Може да звучи лигаво, защото много жени имат и повече аборти, и по-големи проблеми от моите, но аз преживях и двата аборта доста трудно.
Изобщо не се вълнувам, никакво щастливо очакване за бъдещото разширяване на нашето семейство нямам. Притеснена съм и съм изнервена. Като ми излезе отрицателен теста, се разочаровам. Ако излезе положителен, отсега знам че няма да се радвам, а само ще ме е страх да не се случи отново.
Не съм сигурна, че мога да изкарам повече от един аборт още преди да се откажа от идеята за второ.
Та така. Разказах си. Изпитвам истински респект, дълбоко уважение и се покланям пред силата и издръжливостта на жени, които минават през това толкова много пъти в продължение на години, и въпреки това продължават напред и се справят.
