Пълна липса на желание за самостоятелност

Голямото дете е било още бебе, когато се е родило другото. Сега вижда как се обслужва малкото и иска да продължавате и него да обслужвате. Нормално е. Просто копира малкото, за да получи същите грижи и внимание. Все пак поговорете с педиатър и детски психолог.
И, ако няма да пускате и двете деца на ясла едновременно, аз бих задържала и голямото у дома. Дори и да трябва да се наеме помощ щом сте сама с децата толкова дълго време.
Относно речта - иска много говорене и занимание с детето. Намерете време само за вас двамата. Може и консултация със стоматолог за погледне за къса юздичка под езика, както и с невролог за оценка на развитието на детето.

Доста е трудно, когато трябва да се справи човек с две малки деца едновременно. Аз съм на мението, че по-голямото ако има желание ще се справи и само, но иска вашето внимание и грижа. Може да ревнува от по-малкото, защото вижда че за него полагате повече грижи. Съответно то не иска да се научи да се правя само, защото иска вие да му помагате. Ако пуснете гомямото на ясла, според мен ревноста ще се засили. Не мисля, че ще иска да ходи на яслата, защото ще вижда, че малкото си остава при вас и вие се грижите за него. А голямото едва ли не го пращате някъде, защото не го искате. Звучи абсурно, но децата така виждат нещата. Може да говорите с психолог по въпроса.

Ами, да. Трудно е с 2 малки деца. Уж са с близка възраст, но не са близнаци и имат различни потребности и са на различни етапи в израстването си. Едното се учи да ходи, а другото да се храни.
Някои хора казват, че е по-добре така - наведнъж да ги отгледаш. Да, ама не. Едното е два пъти по-голямо от другото. Да са ти живи и здрави, но много ще ти скъсат нервите. После и на училище така - едното тъкмо ще научи буквите и цифрите, и хайде повтаряш с второто. Ако имате и трето със същата разлика, съвсем като зацикляне ще ти се стори.
Само да знаеш, че първото, което е научило буквите, няма да е спряло с образованието си и с него ще продължавате и с таблицата за умножение и първи граматически правила.
И важният седми клас, и завършването с бала - тъкмо ще мине единият, следващата година ще подготвяш и сестра му. Да са ти живи и здрави, но всеки знае, че с две малки деца е много трудно.
Кураж и се готви, че всичко едва сега започва. След години ще си спомняш колко ти е било лесно, когато са били дребосъци.

Няма смисъл да плашите жената. Трудно е, но това е положението. Като поотраснат вече ще станат по самостоятелни, също може и да си помагат. Веднъж да тръгнат двете на ясла и ще ви поолекне малко.

Ауууу, добре че с моето изказване я изплаших. Сега сигурно ще избяга от децата си.
Това, което съм й казала не е нещо, за което не се е сетила сама. Моят пост е равен на "Земята се върти". Ако някой се плаши от въртележки, да слиза навреме.

Вие просто вече сте изтощена и отчаяна.
Няма ли баща в картинката, който да помага поне през уикендите или вечер? Баби няма ли?
Вие не сте робот, нормално е да сте изтощена и в такъв случай не сте особено полезна и за децата си.
Направи ми впечатление изразът "Дъщеря ми е на годинка и трябва да я уча да ходи" ... твърде много се тревожите, децата сами се учат да ходят, няма нужда да правите нещо специално. Щи ходи, ще пада, ще става и такъв е животът.
Бъдете по-смела и потърсете помощ от близките, бабите, бащата на децата трябва да присъства в живота им не само като донор на сперма. Ако няма кой може пък някоя приятелка да ви отмени за 1-2 часа.
Когато стане трудно с децата - повярвайте не сте само вие - винаги се сещам за една сцена от "Сексът и градът", където една от героините се опитваше да прави нещо в кухнята с ревящо бебе на ръце, а по-голямото дете искаше внимание, накрая то си лепна нарисуваните с боя ръчички на бялата и пола и тя се скри в килера и се разрева.
Взеха си бавачка хората, защото не е грях да поискаш помощ и това не означава, че не си обичаш децата.

Още от сега ако се отчайваш ... то е съвсем началото. Това е положението с деца, не става по-леко, колкото и да ни се иска. Наистина ще търсиш после милите години, в които са били малки, но бързо минават.
Съвет нямам, просто продължавай напред.

Просто сте много изморена и безсънието и грижите са ви дошли в повече. Като пуснете голямото дете на ясла, ще се научи.
В ясла има режим, слагат ги на гърне, но и родителя оставя памперси.

Ще се научи. Много момчета се научават на гърне към три годишна възраст.
.Не мисля, че това, което описвате е нечувано и ненормално.
Ако има проблеми с развитието ще има и други неща. А и в яслата ще Ви насочат.
Даже, ако нямате никаква помощ може и малкото да пуснете с цел да се съхраните.

Съфорумките знаят, че аз не съм фен на яслата, но това не е в случаите, когато майката има нужда от подкрепа и да се съхрани психичното ѝ здраве.
Самостоятелността ще дойде.
Имате нужда да си отдъхнете малко.

Струва ми се, че си закъсняла с храненето. Приучването към самостоятелно хранене започва около годинката, дори и по-рано – когато детето само проявява желание. Но много майки не оставят децата да пробват сами, защото става по-бързо и по-чисто, ако ги хранят. И така се изпуска моментът.

Но пък точно сега е времето да оставяш дъщеря си да опитва да се храни сама. Да, ще разсипва, да, ще (се) цапа, но това е начинът, иначе няма как да се научат. Пробвай първо с виличка с тъпи зъбци, на децата им е по-лесно да забождат хапки храна, които се задържат по-добре, отколкото да гребат с лъжицата, която има лошия навик да се разлива.

А има и друг момент. Като види как сестра му се опитва да се храни сама, баткото също може да се подлъже да пробва. Особено ако вкараш състезателен елемент между двете деца.

Същото е и с обличането, и с гърнето... Не му нареждай, а го предизвиквай. Даже може да използваш периода, когато детето по принцип обича да казва „Не“ и да не изпълнява нареждания, като му забраняваш да прави това, което всъщност искаш да направи. Наблягай, че вече е голям и може да... Например да ти помага при сервиране/отсервиране, да ти носи разни неща... И го хвали, много го хвали, когато направи нещо самостоятелно, дори да не е много добре в началото. Детето трябва да има стимул да се развива. Изобщо, ти си познаваш детето и можеш да прецениш в кой момент да помолиш, кога да вкараш някаква манипулация и кога просто да забраниш. Все пак ти си възрастният и ти командваш парада, но не с насилие и военни команди, а да действаш по-гъвкаво и с кадифени ръкавици.

За ходенето по малка нужда при момченцата много помага „аз съм мъж и мога да пишкам прав като тати“. И изобщо, там топката вече е в ръцете на таткото – да си обучава сина на „мъжки“ работи.

Второто ми дете също е на 2 години и половина, в момента ходи на ясла, от септември ще е първа група. Вашето не трябва ли също да бъде първа група през септември?
Относно самостоятелността - забелязала съм, че периода между две и три години е период на много инат, проявяване на характер, тестване на граници на родителя, и подобни. За това според мен, относно махане на памперса и приучаване на навици за самостоятелност трябва да се започне от рано - след годинка и половина на детето. Тогава са по-податливи на възприемане и го няма този инат. Това ви го казвам като съвет за второто.
Ще видите как когато синът ви навърши три години, изведнъж ще започне повече да разбира и да слуша. Така че не се отчайвайте. И не се притеснявайте за яслата, той там като види, че другите се хранят самостоятелно, ще копира от тях и ще започне и той.

П.С. Ако случайно наесен ще бъде в първа група, работете сериозно лятото по въпроса с памперса. В много от градините не взимат деца първа група с памперс. Махате го от раз и се приготвяш една седмица с парцала и преобуване, той все ще свикне.

По отношение на храненето - предлагай повече храни, които се ядат с ръка.
Памперса - лятото го пусни вкъщи без памперс. След няколко инцидента, сам ще поиска да ходи до тоалетната.
Но като цяло, това си е малко дете, иска проучване и грижи още доста време.

Момченцата се развиват по-бавно,  от личен опит казвам.
Не сравнявайте децата си с тези на приятелки!

Спри им филмчетата, за да не се забави и малкото с речта.
Ще се справиш, спокойно. И аз съм Про ясла.

Аз съм с породени деца с точно 11 месеца и 3 седмици разлика. Без никаква допълнителна помощ. С таткото сами се оправяме, като през деня съм само аз с децата. Каката е почти на 4, синът ми скоро става на 3.
Истината е, че пак е много трудно, но в сравнение с миналата година (на 2 и 3 години) е в пъти по-добре. Първите години направо не си ги спомням от умора, там съм с бели петна 🤣. Но няма място за отчаяние! Горе главата! Аз се успокоявам с това, че безкрайно много ги исках и мечтаех да си ги имам. Да, късат ми нервите на моменти, плача от безсилие и умора, нямам време за себе си, няма кой да ме отмени през деня дори за 10 минути. Каката се скъса да боледува тази година в първа група в детската градина, та пак си бяхме заедно по цял ден вкъщи. Това е положението, но са си моите прекрасни човечета и колкото и да ми е трудно, без тях какво щях да правя... Сега децата имат най-голяма нужда от нас, после ще има да ни гонят от стаята и да ни казват да ги оставим и да не им досаждаме 🤣.
За гърнето мога да кажа как се случиха нещата при сина ми. Той е майско бебе. Махнах дневния памперс април месец, 1 месец преди да навърши 2 години. Като почти цяло лято общо взето аз го подканях да пишка. Първите седмици беше голямо бърсане, но с времето се научи и все по-рядко имаше гафове. Навън също беше без памперс и там също аз го подсещах да пишка през някакъв интервал от време. В един момент почна да си казва сам. Някъде в средата на лятото махнах и дневния памперс за сън. Остана само нощният, който махнах чак през януари тази година- тоест приключихме изцяло с памперсите на 2 години и 8 месеца. Веднъж махнат памперс- дневен, за дневен сън, нощен- повече не съм връщала. Реших да махна нощния памперс, когато синът ми дълго време ставаше сутрин със сух памперс. И тогава изведнъж се почна едно постоянно напишкване всяка вечер, въпреки че с мъжа ми ставахме по 2 пъти да го изпишкваме през нощта. Изкуших се да му върна памперса, но мъжът ми каза "не" и че сме се хванали вече на хорото, отделно детето е с атопичен дерматит и имаше и обриви по слабините. Това нощно всекидневно напишкване продължи около 2 седмици и изведнъж човекът спря да се напишква. В момента, няколко месеца вече без нощен памперс, се напишква да кажем 1-2 пъти най-много в месеца, инцидентно, ако е пил много вода преди лягане.
Давам сина ми за пример, защото той дълго време не искаше да ми казва предварително, че му се пишка, за разлика от дъщеря ми, която първо се научи да си казва и после почнахме да действаме. Просто подканяйте. Да, мега досадно е през 30 минути/час да питаш постоянно дали му се пишка на детето, но какво да се прави. Важно е да използвате идващото лято и топлите дни. Махате рязко памперса за през деня и като почне да се мокри постоянно, в един момент ще направи връзката и ще почне да си казва. Сега е просто идеалният момент.
И при мен беше така- бърсах подове, перях наакани и напишкани гащи с каката, тъкмо се научи и аха да си отдъхна малко от наакано и напишано и дошло времето да уча малкото 🤣 🤪.
За храненето- моите от много малки ги оставях да мацат и да се учат сами. Слагам храната и каквото стане и остане на таблата 🤣. Каката се научи много бързо да яде чисто, докато синът ми беше страшна картинка- мацане, ядене на супа с ръце, гребане с ръце, после имаше мания да яде с черпак и големи лъжици. Всяко хранене завършваше с къпане, минаване на пода с парцал и прахосмукачка. Но се научи. И сега не яде много чисто, но в пъти по-добре отпреди. Пробвайте с някакви купички с любими герои/животни, интересни лъжички и вилички. Синът ми има едно любимо комплектче с виличка и лъжичка от ДМ с рисунки на динозаври. И му е голям кеф да си ги използва.