Записвам се 
И при мене е същото и все по често започвам да изпадам в такова състояние
И при мене е същото и все по често започвам да изпадам в такова състояние
- Публикувана: 29 март 2007, 11:49 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2009, 08:50 ч.
Страхова невроза и паническо разстройство !
Не вярвах, че някой ще се заинтересува от моя проблем. Защото за всеки той е индивидуален. Прекарах много стресови ситуации. Без никаква причина ми се замайва главата, чувствам се нестабилна в краката, обливат ме вълни и мисля,че всеки момент ще припадна. Страх ме е да ходя по магазини и сама да се движа по улицата. Пия ципралекс и при нужда ривотрил. Минах през пароксат, сероксат и ремирта., но не съм оня жизнен човек който бях. Страх ме е от банкети, сватби и погребения, а имам 14 годишно прекрасно дете и добър съпруг. Още съм на 35 години, как да постъпя? Психиатрите не ми помагат. Сега съм се заела с психотерапия под формата на книги. Дали ще ми помогнат?
Това вече е масово явление всички да са в депресия, немога да си го обясня ...
При мен есенната депресия започва в началото на септември като пиков момент са коледните празници и нова година ...не, че неискам да празнувам просто така се получава.
Не желая да взимам антидепресанти на този етап, взимала съм преди да забременея с второто и сега ще се опитам да устискам...проблема е, че на мен страшно ми личи физически когато не съм добре , отслабвам драстично седем килограма за две седмици... страшно ми е трудно да оправям с децата и домакинството , но ....ще се боря...
При мен есенната депресия започва в началото на септември като пиков момент са коледните празници и нова година ...не, че неискам да празнувам просто така се получава.
Не желая да взимам антидепресанти на този етап, взимала съм преди да забременея с второто и сега ще се опитам да устискам...проблема е, че на мен страшно ми личи физически когато не съм добре , отслабвам драстично седем килограма за две седмици... страшно ми е трудно да оправям с децата и домакинството , но ....ще се боря...
Д-р. Якимова
Практикува в 25 ДКЦ в Младост 3, но не си спомням освен в сряда следобед, дали имаше и друго приемно време.
Практикува в 25 ДКЦ в Младост 3, но не си спомням освен в сряда следобед, дали имаше и друго приемно време.
Аз имам същия проблем и пиех Дианксид, но заради бременността го спрях. Това, което най-много ми помага обаче, е да си повтарям, че ще се чувствам толкова зле, колкото аз самата позволя. Общо взето стигнах до извода, че човек при подобна ситуация най-добре може да се справи сам, стига да си го наложи. Първите пъти е трудно да си контролираш пристъпите, но понеже на мен ми се наложи, поради факта, че са ми противопоказни лекарствата, установих, че не е невъзможно. Сега ги приемам много по-спокойно и съответно преминават значително по-леко.
спокойно от 3 год съм така и аз пия пароксат ту се обравя ту пак затъна незнам вече какво да правя мисля че само с психотерапия нямя да се оправя
Казваш, че пиеш пароксат, т.е. си на антидепресанти, а говориш за психотерапия! Не разбирам ти провеждаш ли такава, от колко време?
От 15 години съм с паническо разстройство, не знам вече дали има антидепресант, който да не съм пила. На моменти се стабилизирам, но на моменти криза след криза. Според мен антидепресантите помагат, но до някъде, защото в началото когато се разболях около три години се ликувах при невролози и все по зле ставах, дори около година и половина бях на легло. Събрах смелост да отида на психиатър, започнах да пия антидепресанти и след около 2 години страховете ми действително изчезнаха. Беше ме страх да изляза от къщи навън, че може да падна някъде и да умра, но това отшумя. Сега ходя навсякъде и изобщо не ми пука, но кризите със сърцебиене, гадене, изтръпване на главата, вдигане на кръвното рязко малко и по рядко от преди все още ги получавам. От 20 дни пия Сертран, обаче не ми действа както трябва, кризите продължават и сега ми включиха допълнително и Ремирта, обаче ме е страх да го пия. Вече имам чувството, че съм опитно зайче. Ако някой го е пил, моля да ми каже как се чувства, въпреки че знам, че на всеки действа индивидуално.
Здравей Ra4eto_70, прочетох внимателно писмото ти защото и аз от8 години съм с паническо разтройство. Преминах през Сероксат, Пароксат, Ципралекс, Ривотрил и Ремирта. Единственното лекарство, което що годе ме поддържа е Ципралекса. И Ривотрила действа, но избягвам да го пия, само при нужда. От ремиртата въобще не съм доволна.
Аз съм на 21 години и ми беше поставена диагнозата Паническо разстройство преди около 4.. Мисля, че вече се оправих.. не ме е страх.. не изпитвам чувство за нереалност(което ми беше най-големия проблем).. Все още чета по такива форуми за ПР и виждам само постове от сорта на .. аз пия това аз пия онова.. Нека разкажа как аз се оправих.. може пък и да помогна на някой.. В началото не знаех какво става .. ходих по всички възможни лекари и отхвърлих най-сериозните болести.. Всички ми казваха, че нищо ми няма.. Докато един ден попаднах в една стая с психиатър.. Той ме разпита .. разказах за какво става въпрос и ми постави диагнозата.. Предписа ми антидепресант и нещо си там.. Реших да не ги пия.. След около седмица отидох при една лекърка .. която ми обясни горе долу за какво става въпрос, и ми предписа едни много скъпи билкови лекарства .. Едно от които "Колоидно Злато" започнах да го пия и в началото не усещах особена разлика, но по нататък започнах да се успокоявам.. и да намалят пристъпите на страх.. но така и не изчезнаха.. чувствах се нервен, уморен, не можех да спя.. Прочетох доста книги за този вид проблеми и си присвоявах симптоми и разни неща.. Един ден просто реших.. Мамка му стига ми толкова.. поставих си разни ограничения, спрях да пия билките, започнах цветна терапия и това нещо изчезна.. Та моят съвет е спрете лекарствата и се борете сами.. Със или без тях няма значение .. Те могат да отключат нови неща.. Да трудно е ! .. Да ще отнеме много време ! Но можете да се справите..
Здравеи Илия. Как мога да се свържа с теб ? Чрез email адрес или по skype? email: tedinka@abv.bg
Здравейте.
И аз съм със същия проблем. Но при мен е на моменти. Всъщност всичко започна след като се роди първият ми син. Беше на 8мес. когато започнаха тези симптоми. Личната лекарка каза да отида на психиатър или психо терапевт. Попаднах на много готина лекарка. С три месечно лечение с ксанакс проблема отшумя. Забравих за страховете и манията че съм болна. Радвах се на живота, на сина си и мъжа си. Когато малкия стана почти на 2 години осъзнах, че искам второ дете и нищо не ме спря. Просто бях забравила за онези проблеми. и ето че се роди и той преди година и два месеца. Да, но когато стана на 8 месеца всичко отново започна да се повтаря. Отидох пак при моята Докторка -психиатърката и на невролог, ходих, но всички са категорични, че съм здрава в смисъл, че не е нещо сериозно както аз си мислех, че имам страшен проблем с главата. Започнах отново Ксанакса на два пъти стигам до момента на отказване по схема, и като стоя една седмица без 1/2 Ксанакс на ден и край , ето че всичко се повтаря. И до кога ще е този омагьосан кръг не зная. На моменти съм много щастлива, а на моменти просто се чудя кога ще мога да се зарадвам на децата си, като останалите около мен.
И винаги си мисля, че само аз го имам този проблем, но уви живота е жесток с нас.
И аз съм със същия проблем. Но при мен е на моменти. Всъщност всичко започна след като се роди първият ми син. Беше на 8мес. когато започнаха тези симптоми. Личната лекарка каза да отида на психиатър или психо терапевт. Попаднах на много готина лекарка. С три месечно лечение с ксанакс проблема отшумя. Забравих за страховете и манията че съм болна. Радвах се на живота, на сина си и мъжа си. Когато малкия стана почти на 2 години осъзнах, че искам второ дете и нищо не ме спря. Просто бях забравила за онези проблеми. и ето че се роди и той преди година и два месеца. Да, но когато стана на 8 месеца всичко отново започна да се повтаря. Отидох пак при моята Докторка -психиатърката и на невролог, ходих, но всички са категорични, че съм здрава в смисъл, че не е нещо сериозно както аз си мислех, че имам страшен проблем с главата. Започнах отново Ксанакса на два пъти стигам до момента на отказване по схема, и като стоя една седмица без 1/2 Ксанакс на ден и край , ето че всичко се повтаря. И до кога ще е този омагьосан кръг не зная. На моменти съм много щастлива, а на моменти просто се чудя кога ще мога да се зарадвам на децата си, като останалите около мен.
И винаги си мисля, че само аз го имам този проблем, но уви живота е жесток с нас.
Препоръчани теми