Страхова невроза и паническо разстройство !

Д-р. Якимова
Практикува в 25 ДКЦ в Младост 3, но не си спомням освен в сряда следобед, дали имаше и друго приемно време.

Пробвай с хомеопатия . Има полза.

Ако искаш ми пиши на лични да ти дам координатите на нашата хомеопатичка. Тя е клиничен психолог, а и  работи и с Бахови есенции. Дано да намериш решение на проблема!

ot dosta vreme i az sam taka hodih na nevrolog ,pih lekarstva no re6ih 4e sama ne si li pomogna niama koi,predi da rodia vtoroto si dete ne6tata se biaha poopravili no sega vsi4ko zapo4na otna4alo

Ako не кърмиш почвай по чашка две запарка от жълткантарион и още толкова запарка от билката страшниче.
Аз също съм ЗА хомеопата. И не си падам по медикаментите на психолозите.

И моята е клиничен психолог и работи с Бахови есенции.Аз страдам от нещо подобно,но с нейна помощ кризите намаляха до абсолютен минимум.Само бих те посъветвала да не пиеш антидепресанти,гадни са и само подтискат проблема без да го лекуват.

Силвето, а случайно да можеш да ми препоръчаш добър хомеопат в Русе, че и аз май имам нужда от някаква подобна помощ. Не съм чак толкова зле, но все пак и аз много често изпадам в такива състояния

И аз съм така след второто раждане и сега ходя на психотерапия антидепресанти не пия само дианксит но сега и него спирам,иначе и аз си мисля за хомеопатия на мои познат му помогнаха някакви капки.

Аз пък в разрез със някои мнения за антидипресантите ще ти кажа, че ПОМАГАТ, но не решават целия ти проблем - нужна е комбинирана терапия от антидепресанти и психотерапия. Но моля те консултирай се с психиатър и не предприемай нищо от нашите съвети на своя глава - ние не сме лекари, а пациенти - поне аз съм такава!
Лечението е строго индивидуално!Паническото разтройство се лекува и дори ти съдейства, защото след него живота е още по- хубав!Лекувай се !Успех! И горе главата, защото всичко е там - в нея!

Алтернативното лечение е май единствения начин да се избегнат страничните ефекти на антидепресантите. Акупунктурата също е едно от добрите средства за избор при подобно страдание.

Химията на нещата е объркана ..... освен психологичната помощ , опитай да си помогнеш сама .... наложи си режим и стриктно го спазвай ... ставане, гимнастика, хранене ...под час

.......това ще ти донесе известна доза сигурност в ежедневието .....Други важни неща са движението и физическото натоварване  ...всеки ден прави гимнастика .... счита се, че ако не се потиш по 20 мин на ден, водиш застоял живот ... 30 минути отделяй за гимнастика, тичане на място, Йога , каланетика ...или някаква аеробика .... за хора като теб, движението е най- важното нещо

..и третото е правилното хранене .... махни кафето, какаото и захарта ... постепенно .... подслаждай си скромно храната .... влез и прегледай здравословната тема .... пълнозърнести храни е задължително да приемаш .... хляб, макарони, кафяв ориз, пълнозърнес овес ..... малка бучица месо ...без пържено .... и много плодове ... Успех 

Психолозите не изписват медикаменти.
Ти имаш ли поставена диагноза и от кого? Ако си ходила при психиатър би трябвало да знаеш, че при ПР психотерапията е само подържаща терапия, т.е. лечението е с антидепресанти. Вече бях писала по този въпрос, някъде назад я има темата.

 viari
Какво точно ти е, разкажи.
Пробвай с хомеопатия.

Записвам се 
И при мене е същото и все по често започвам да изпадам в такова състояние

Записвам се в темата.

       Това вече е масово явление всички да са в депресия, немога да си го обясня ...
  При мен есенната депресия започва в началото на септември като пиков момент са коледните празници и нова година ...не, че неискам да празнувам просто така се получава.
Не желая да взимам антидепресанти на този етап, взимала съм преди да забременея с второто и сега ще се опитам да устискам...проблема е, че на мен страшно ми личи физически когато не съм добре , отслабвам драстично седем килограма за  две седмици... страшно ми е трудно да оправям с децата и домакинството , но ....ще се боря...

И аз съм доволна от лечението си при нея. Посещавала съм я и в неврологията на 4-ти км.

Аз имам същия проблем и пиех Дианксид, но заради бременността го спрях. Това, което най-много ми помага обаче, е да си повтарям, че ще се чувствам толкова зле, колкото аз самата позволя. Общо взето стигнах до извода, че човек при подобна ситуация най-добре може да се справи сам, стига да си го наложи. Първите пъти е трудно да си контролираш пристъпите, но понеже на мен ми се наложи, поради факта, че са ми противопоказни лекарствата, установих, че не е невъзможно. Сега ги приемам много по-спокойно и съответно преминават значително по-леко.

спокойно от 3 год съм така и аз пия пароксат ту се обравя ту пак затъна незнам вече какво да правя мисля че само с психотерапия нямя да се оправя

Казваш, че пиеш пароксат, т.е. си на антидепресанти, а говориш за психотерапия! Не разбирам ти провеждаш ли такава, от колко време?

Може ли да споделите малко повече информация за лекаря хомеопат-психиатър в София? Аз определено не мисля да минавам на антидепресанти, но имам нужда от малко помощ да си преодолея някои страхове...

Здравейте.
И аз  съм  със същия проблем.  Но  при мен е на  моменти. Всъщност всичко започна след  като се роди първият ми син. Беше на 8мес. когато   започнаха тези симптоми. Личната лекарка каза да отида на психиатър или психо терапевт. Попаднах на  много готина  лекарка. С три месечно  лечение с ксанакс проблема отшумя. Забравих за страховете и  манията че  съм болна. Радвах се на живота, на  сина си и  мъжа си.  Когато   малкия  стана  почти на 2 години осъзнах, че искам второ дете и  нищо не ме спря. Просто бях забравила  за онези   проблеми. и ето че се  роди и той преди година и два месеца.  Да, но когато стана на 8 месеца  всичко отново  започна да се повтаря. Отидох пак при  моята  Докторка -психиатърката и  на невролог,  ходих, но всички са категорични,  че  съм здрава в смисъл, че не е нещо сериозно както аз си мислех,  че имам страшен проблем с главата. Започнах отново Ксанакса на два пъти стигам до момента на отказване  по  схема, и   като стоя една седмица  без  1/2 Ксанакс на ден и край , ето че всичко се повтаря. И до кога ще е този омагьосан кръг не зная. На моменти съм много щастлива, а на моменти  просто се чудя кога ще мога  да се зарадвам на децата си, като останалите около мен.
 И  винаги си  мисля, че само аз го имам този проблем,   но уви  живота е жесток с нас.

Вярно е,че всичко се преодолява най-вече с начина на мислене. Искам да попитам как влияе страховата невроза на една бременност например, какво става когато се появи пристъп, има ли опасност за бебето и т.н.?

Ето и моя милост с 19-годишна практика в паниките  Моите страхове са свързани със сърцето ми основно и ужас от болестите като цяло - все си мисля, че ще умра от инфаркт. Или ако ме заболи главата - имам тумор. И все такива  Имах дъгогодишни и много тежки кризи. Накаря попаднах на един много възрастен лекар, кардиолог, който разбра, че проблемът е в главата ми, прегледа ме най-обстойно, увери ме, че съм абсолютно здрава и каа да се опитам да го превъзмогна сама. Иначе за психолози, психиатри и лекарства е най-лесното, но при здрав човек е добре да се опита сам. Това беше преди 5 години точно. Допреди 3 месеца нямах и следа от тези кризи, бяха ми казали и, че след омъжване и раждане ще улегна, така стана уж, но преди 3 месеца пак се започна и вече имам две нови панически кризи в актива си  - сърцебиенето, паниката, изпотяване, изтръпване, замайване, ужасни са просто и най-вече сигурността, че ей сега ще умреш и ужасът и страхът от това. Не съм пила лекарства, няма и да пия.  Последните две кризи преборих с алкохол - изпих една голяма водка почти на екс и след около 5 мин почувствах страхотно облекчение. Надявам се да нямам чести кризи, иначе ще се алкохолизирам  Много ми харесаха съветите на Зуи. Мисля, че е така относно движението и режимът - преди бях така - ядях здравословно, тренирах усилено таекуон-до и плуване и в тези периоди също нямах кризи. Сега водя много заседнал начин на живот, с недобро хранене. Да ви кажа кое на мене най-много ми помага - теми като тази. Толкова е хубаво и успокояващо да знаеш, че не си сам в тези паники, че има и други като теб... много хубаво би било да има групи с такива хора, които да си споделят за това. Защото всеки ще разбере другия /опитвала съм се да говоря за това, но хората, които не са го преживели просто не ме разбират, въпреки, че опитват/ и когато споделяш ти олеква, не е ли така? Може да си отворим постоянна темичка тук, да си споделяме и да се подкрепяме 

Зравейте,
искам да ви разкажа моята история,ще я копирам от едно друго място.
Случи се така,че един ден ми стана лошо,зави ми се свят и взе да ми бучи главата,сърцето ми заби лудо,помислих си,че ще умра.Бях сама и много се уплаших,обадих се на мъжа ми и той си дойде,закара ме на доктор.ТОй ми направи кардиограма,преглежда ме и заключи:Нищо ти няма ,на нервна почва е всичко.Изписа ми едни хапченца да ми "оберат напрежението малко"Пих ги два дена и разбрах от интернет,че са антидепресанти.Разбрах,че това,което се случи с мен е началото на "паническо разстройство".Спрях веднага хапчетата,като разбрах,че са антидепресанти и че се пристрастяваш към тях.Започнах много да чета за това паническо разстройство и прочетох някъде из форумите,че се лекува с хомеопатия.Потърсих в интернет къде в Стара Загора има хомеопат и се спрях на една жена,която нищо не разбира от хомеопатия,но го разбрах после.Отидох при нея и ми изписа едно лекарство и ми каза"Ще го пиеш всяка сутрин,докато усетиш ефекта",а беше потенция 200C.Представете си за какво става въпрос,а и е лекар по професия,но както и да е.Постоянно се ровех в интернет и четях за хомеопатията,за потенциите и разбрах,че тази лекарка нищо не разбира от хомеопатия.Във форума на бг-мама имаше тема на Александър за хомеопатията и му писах лична бележка,той ми даде нейните кординати.Ходих при нея и се оказа,че няма да е никак лесно,защото ще трябва да сваляме пласт по пласт и ще отнеме време.И така започнахме с нея.Същевременно пих и есенциите на Бах.В клубовете на дир имаше тема за хомеопат в Стара Загора и бях писала и там и някой ми отговори на лични,че Мария е добър хомеопат и се занимава с хомеопатия от 8 години и също,че се занимавала с рейки.Казах си: "Попаднах този път на хомеопат"За първи път чух думата рейки тогава.Написах в Google и прочетох за какво става въпрос,но нищо,само се информирах.Веднъж я попитах какво е рейки и тя започна да ми обяснява.Стана ми интересно,но нищо.Лекувах се 5 месеца с хомеопатия все пак постигнахме някакви резултати. Един ден както си стоях ми хрумна да изкарам този курс и да си помагам сама,а щом ще мога и на близките си да бъда полезна ,това е чудесно.Обадих и се и тя ми каза,че трябва още един човек за курса.А сега де,откъде този човек?Моите приятелки са много далеч от тези неща.Пуснах пак темичка в дир-а,дали има някой от Стара Загора,който иска да изкара с мен първо ниво.Писа ми едно момче на e-mail-a,но и с него не се получи.Той искаше да организирам среща с нея и да поговорим за рейки,за имах въпроси и той искаше да говори с нея за рейки,но среща така и не се състоя.Тя нямаше време ,а и аз не исках да настоявам.До 5.06 трябваше да намеря на всяка цена човек.Много исках да стана рейки канал,не знам защо ,но много силно го исках.Вярвах,че това ще е моето спасение.Подхвърлих един ден на мъжа ми,обясних му,че това момче се е отказало и той ми е спасението.До последно ме държа без да ми каже,че е съгласен двамата да изкараме първо ниво.Как се съгласи не знам.Това е цяло чудо.Когато и казах на Мария,че онова момче се отказало и ,че ще дойда с мъжа ми,тя ми каза:"Знаеш ли по-добре стана,че момчето се отказа",за да може да се съгласи мъжа ми.И така  станах рейки канал и сега само ме тормози този страх,че ще ми стане пак лошо,че ще припадна,че съм болна от нещо.След 2 месеца непрекъснати сеанси/по 3-4 на ден/изкарах и второто ниво.С него нещата стават по-лесно и бързо,но пак ми трябваше 1 година почти да стана по-спокойна.Сега се чувствам много добре,далеч от паническите атаки и свободна от мисълта ,че ще умра.
Разказвам историята си,за да разберете,че има лечение това паническо разстройство и аз намерих спасение в рейки.Опитайте и вие!

Записвам се в темата.
Аз също страдам от ПР вече цели 10 години.
Сега съм бременна и атаките утихнаха.
В момента не пия абсолютно никакви антидепресанти,но винаги съм нащрек за нова атака.
Най ми помогна комбинация с  психотерапия и ципралекс.

Здравейте, да се включа и аз в темата. Това го имам от няколко месеца и първоначално се започна с всичките изследвания по реда си- хормони, щитовидни жлези, сърце и т.н. Наскоро вече ме увериха, че съм здрава и трябва да търся психо помощ. Аз бях ходила на невролог, беше ми дала деанксит. С него се оправях, но пък много ми се спеше и нямах енергия. На своя глава реших да го спра. Реших че няма да пия и никакви други хапчета, макар че невроложката ми говореше да смуча валидол при кризи. Случи се така пък, че точно в тоя период, в който трябва да се лекувам ми се струпаха доста проблеми и всичко започна наново. Аз обаче категорично отказвах да го пия тоя деанксит, валидол никога не съм опитвала и така търпях си ги някакси кризите ( е ходила съм по спешност на лекари). Наскоро реших, че няма да мога да се оправя сама и отидох на психотерапевт. Направи ми някаква странна програма- ходи на кино, ходи на разходка, купи си ароматни свещи и някви такива много прости неща. Да не казвам много голяма дума, но някак си ми действат. Като ходих на този сеанс на следващия ден имах ужаснооооо главоболие, а на по-следващия просто станах и се чувствах прекрасно. Все едно съм нов човек. Изглежда наистина някакви дребни неща като те зарадват и тези кризи минават без лекарства и т.н.

Да така е   всичко минава и  без лекарства. 
Аз онзи  ден  пак имах кризи. Цял ден  бях  коренно  различна  в друг свят,  със несигурна почва  под краката си, но си казах този  път  без  никакви  лекарства. Трябва да се справя сама, заради  себе си  и  семейството си.
На следващия ден все едно  нищо  не е било, дори  и не се сещах  за  тях.  Казах си  " Ами  живее ми се бе"  И като  си я повтарям тази  фраза от  рекламата, много  ми  харесва и ми става  весело.

Оф,все се заричам да не пиша по такив атеми,че пак ще се сетя,ама да си кажа и аз Също като Блонди,най-големите ми страхове бяха свързани със сърцето ми,а и там ми бяха най-страшните усещания ,наред с екстрите като замаяване и разфокусиране на погледа и разбира се с усещането,че ще припаднеш
Това го получих на 23г,цяла година и половина се страхувах,че ми има нещо и обикалях кабинет след кабинет,обаче в тая тъпа провинция никой не заподозря паническо р-во. Диагозата си я поставих сама,ровейки се в интернет,защото четях  много и се самоанализирах. Най-накрая ме пратиха при психиатър,мисля,че от пръв път улучихме правилното за мен лекарство-Феварин+Грандаксин за успокоение. Пих около година,а Грандаксина само прои нужда ползвах,докато най-накрая не намалихме дозата на Феварина,после аз сама си я намалих Най ми помогна обаче терапията дето сама си я проведох-от много четене вече бях станала половин лекар..та реших да вникна в страховете си. Нали сърцето ми беше най-големия страх -почнах да чета как и при какви обстоятелства може да се случи нещо опасно на сърцето,кога се колабира,как се избягват тия моменти. В крайна сметка с еуспокоих,че има сърдечно болни хора с тежки лекарства,които се разкарват по жегата и си живеят все пак,а на мене поне тогава сърцето ми беше здраво,реших да си нося в мен винаги айрян със сол и пакетчета захар-и двата варианта помагат при колабиране,също така като ми станеше лошо сядах и си навеждах главата м/у краката-така не се припада Не,че ми се е случвало,дано и не се случва Та заредена с тия илачи бях сигурна,че нищо не може да ми се случи,тъй като веднага регулират кръвното и общия тонус. Също така си пийвах и аз коктейли и малко по малко нещата си дойдоа на мястото,още повече,че вече се бях замислила за дете,а знаех,че е хубаво поне няколко мес.преди да забременея да спра лекарствата,това също ми беше стимул. Е,още боря някой път супер разфокусираното зрение,но гледам да не му обръщам внимание и то минава. Рационалното хране със спорт също е полезно,аз когато се чувствах добре правех гмнастика и после си ми остана полезен навик,също не с елишавайте от СЪН,най-доброто лекарство! Надявам се повече да не влизам в тоя ад,сама си пътувам и то без проблем Дано съм била полезна с поста,макар да стана много дълго.

добре де, момичета, някой има ли представа как се получава това? аз примерно не съм имала някакви сериозни проблеми, за да изпадна в тая дупка. много ми е странно. терапевтката вика то понякога се получава от периодичен стрес, ама аз цял живот съм си живяла така, още от тийнеджърските години уча, работя и т.н. сега пък точно си завърших образованието, живея с приятеля си и много се разбираме, имам си работа, която е напрегната, но ми харесва, семейството ми е здраво, и изведнъж се поява това. от какво?

deny,  по принцип на  мен ми обясниха,  че  ПР се  получава от силен стрес. Както беше при мен. Първо , когато бях бременна с  големият ми син, ни разбиха апартамента и ни обраха, след това  при раждането на  сина ми едва не  го  изтърваха. Намериха го   полу син  по сред нощ в детската стая 7 часа след раждането, съответно следваха  много страшни диагнози  за детето. Това беше  голям шок за мен. Да благодаря на Господ, сина ми е  здрав, силен,  палав и вече е на почти 4г. И за капак отново като бях  бременна,но  със второто дете, сестра ми катастрофира и беше доста  зле.  Радвам се, че и тя се оправи и  е добре. Та така  всичко се стовари на гърба ми ...............и сега  се боря с  ПР.
А при теб си мисля, че е  достатъчно,  че работата ти е напрегната, нищо че на теб ти  харесва. Стрес е за  организма.

Аз@, не знам някакви наистина ми е странно от 10 години да живея напрегнато и изведнъж от нищото така да се появи това. Аз като чета сега какви са писали другите момичета, струва ми, че при мен не е прекалено сериозно, а и може би аз не му обръщам много внимание, не знам. Но искам да ти кажа, че примерно преди 5 години имах поредица от сериозни проблеми- и смърт в семейството, и катастрофа, и разни любовни терзания, и проблем с парите и какво ли не и нищо, ама абсолютно нищо такова ми нямаше. Да плаках много и така нататък, дълго време се чудих защо се случват тези неща, но не съм изпадала в депресии, нито пък ми се е налагало да търся лекарска помощ. Тогава някакси вярвах, че след всичко лошо идва добро. освен това имах за пример един мой близък приятел, който изгуби цялото си семейство и имаше ужасно силна воля да започне живота си наново.  Единственото, което се случи тогава, е че започнах да пуша. А сега, когато да чукам на дърво всичко е наред, и изведнъж се появява без никаква причина. Странното е още повече, че в известна степен аз съм непукист за много неща, освен това се ядосвам сравнително рядко, свикнала съм да се оправям сама от много малка,  даже не мога да си спомня кога за последно съм се карала с някои преди да се появи това. И сега изведнъж виждаш ли съм станала раздразнителна, тормозя приятеля си и получавам кризи. Наистина не мога да си го обясня. Другото, което се случва при мен е, че просто някак си ми е изчезнал оптимизма, с който винаги съм била заредена. Ако ме разбираш, аз вече не вярвам, че след лошите неща, идва доброто.

Колкото до horti, не знам дали аз точно мога да ти бъда много полезна, защото не ми е толкова сериозно май състоянието. Но това, което пишеш за самоубийства и така нататък ми се струва много силно. По принцип според мен ти трябва да потърсиш помощ, независимо, че не вярваш на лекари. Първоначално пробвай да говориш с някой твой близък- мъжа ти, родител, приятел и т.н., някой на когото имаш огромно доверие. Обясни как се чувстваш и периодично споделяй какво си мислиш в момента примерно. Аз така в началото всяка вечер говорих с моя приятел, той си ме изслушваше без да ми помогне особено, защото не е изпадал в такива състояния, но някак си ми олекваше като му кажа. Ако мислиш, че няма кой да те разбере, просто пиши тук или ще ти дам скайп или нещо друго да си говорим. Колкото до кризите- при мен като се появи и ако съм вкъщи лягам, пускам си страхотна весела музика ( в никакъв случай балади), затварям си очите и започвам да си мисля някакви готини неща, които са ми се случвали- например как се запознах с приятеля ми, как майка ми плачеше като ме приеха в университета, как спечелих първата си награда в работата и т.н. Това много ми помагаше. Когато ми се случи извън вкъщи пък просто се обаждам на някой и казвам моля те дай да си говорим. Колкото до пътуването- аз също имах някъв страх да пътувам, за да не ми стане лошо, но си взимах с мен много лекарства валидол, валериан и т.н., които дори никога не съм опитвала, но някак си си мислех, че като са в мен и няма за какво да се притеснявам. Взимам си и поне две шишета с вода и така периодично си мокря лицето. Веднъж ми се случи лека криза и номера със затворените очи и позитивните мисли ми помогна. Но все пак мнението ми е, че трябва да потърсиш лекар или терапевт, ако е толкова сериозно. Аз наскоро ходих при психотерапевт и ми направи програма без лекарства- много музика, много разходки, кино, театър, ароматни свещи, спорт и най-важното многооо многоо разговори с други хора за това. Да не казвам голяма дума, но имам подобрение. Ако искаш да си лафим нещо, пиши ми да ти дам скайп 

За това знаеш ли нещо повече, от какво се получва? На мен ми се случваше много силно като бях в 8-ми, 9-ти клас, ама направо почти не виждах. Така и не разбрах от какво е. 

Всичките неща /паники, страхове/ аз си ги обяснявам, че сме предразположени към такива неща. Това се случва на много чувствителни, притеснителни хора. Които много мислим, лесно се плашим, страх ни е за близките ни, какво може да се случи и какво не и все в черни краски се страхуваме. Поне при мен е така. Не искам да е така. Искам да съм непукист, да не се впечатлявам много от нещата, да не ги изживявам крайно силно, но ето на - не мога да преборя себе си.

Блонди, за съжаление си много права. Аз мисля по същия начин като тебе. Аз също искам да не е така, но не става. Но знаете ли, като ме хване гледам да си мисля само че няма да ми се случи нищо, ще ми мине, самоуспокоявам се... Понякога се получава. Но аз по принцип си имам винаги под ръка хомеопатични и веднага си ги лапам  . Действат ми 

Би ли споделила какви хомеопатични ползваш.И на мен ми бяха изписали хомеопатични,но уви...не ми действаха

Ами щом си ползвала трябва да знаеш предполагам, че хомеопатичните за всеки човек са различни . Изписват се според човека. Аз пия фосфор  Виждам че си от Варна,  кой хомеопат ти ги изписа (ако не е тайна) 

Д-р Къпинчева,но така и не мога да се сетя какво ми беше дала да пия(сега пак ще помисля и ще ти кажа).Този фосфор за предотвратяване на панически атаки ли е?

Тази докторка не ми е позната 
Фосфора го пия още при първите симптоми, докато се усетя и лапам  . Но да си призная, докато ми подейства, мина доста време. Ти незнам колко време и какво си пила, но...

Не знам от какво се получава,но това е нещото,което не можах съвсем да преодолея от това гадно ПР

Може ли да се включа с няколко въпроса?
Имам чувството, че и аз съм в някаква степен с ПР. Обзема ме паника като тръгнем на по-дълъг път. Сърцето започва да ми бие учестено и да си представям ужасяващи катастрофи. Няма никакво занчение дали карам аз или мъжът ми. Странно е, че се случва само когато с мен има още някой. А ако сме с детето е обсебващо притеснение. С болестите и постоянните болежки и страхове от разни болести съм в умерени според мен граници на притеснение. В състояние съм само да си помисля, че ми има нещо и да ме заболи глава или корем. А ако имам конкретни болежки се засилват при мисълта за конкретна болест с подобни симптоми. Ужасно страх ме е и за здравето на близките ми хора. Няма значение дал истава въпрос за майка ми или детето. Често ми се случва и да се разкрещя за нещо дребно. Преди да забременея, а и след като родих съм на постоянно менящи се настроения. Способна съм да си сменям настроенията за секунди. От рев до смях и обратното. Странното е, че веднага щом нападна някой съжалявам и ми минава за секунди нерността, но ако последва дори спокойно зададен въпрос на какво се дължи това ми поведение да продължа да крещя. Мъжът ми понякога ми казва, че се държа като шизофреничка и не е нормално след скандал породен от мен да съм в добро настроение и да запаля отново от целувка за сдобряване. Понякога си мисля, че просто съм си такава, а друг път, че спешно се нуждая от психиатрична помощ, за да не полудея. Майка ми, докато живеех още с родителите ми ме води при личната ми лекарка и тя ми изписа Тиоридазаин /мисля, че така се казваше/. Каза, че било много слабо успокоително, но от него се чувствах като парцал. Имам ли повод да се прегледам или ....
Дано не съм прозвучала объркано и разберете това, което съм написала...

Джуджанке, здравей  И ти си от нашата порода  И аз имам нервни пристъпи, но общо взето не са често срещани и не са проблем. Опитай се да мислиш позитивно, да съгласуваш и съпоставяш нещата. Не си объркана и те разбираме 

Включвам се в темата защото и аз мисля ,че имам ПР.От няколко години все си мисля ,че нещо съм болна или ,че ще се случи нещо лошо.Побиват ме тръпки и започвам да плача.Понякога се замислям доста сериозно над някои неща и направо откачам.Внушавам си доста често някои неща и все тичам по изследвания.След което не се успокоявам а си мисля ,че докторите лъжат и ,че излседванията не са вярни.Разбира се имам моменти в които излизам от това състояния и се чувствам идеално.Напоследък даже мисля ,че успявам да се справя с този проблем.Въпреки ,че понякога все още ме връхлитат тези състояния.
Много ми помага една книга :Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу и мента глог и валериан.

Блонди, благодаря за посрещането. Все се надявах, че няма да съм за тук. Ужасям се от мисълта, че може да се задълбочи.  Може би е добре, да се консултирам с лекар, докато не е станало страшно. Сега като се чета и ми стана смешно, че пак първата ми мисъл е за лекари. Оф....

джуджанка   ако имаш притеснения по  добре се консултирай с лекар. аз лично много  добре се  чувствам когато  поговоря с  моята психиатърка.  Това не означава, че сме  психично болни, разбира се.  Просто сме по- чувствителни ...... Много ще ти помогне. Аз продължавам да  ходя при нея, въпреки, че всеки път  ми казва че съм здрава, в смисъл че не е нещо сериозно. И това също помага, разговора с  човек, който наистина те разбира.

Намерих от друг форум много хубава статия, поствам я и на вас:

Въпрос: Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези "болести" са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на среса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар,който да ми каже,че всичко е на вегетативна основа,си мислех,че ми има нещо на сърцето...(да не говорим,че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно).И сега това продължава вече почти две години!Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми,които ме уплашват,а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им,чета медицински книги и виждам страшните диагнози,които включват и тези симптоми,тичам на лекар,правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза...А най-изумителното е,че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!...Вече започвам да се съмнявам и в лекарите и в изследванията,които нищо не показват...Мисля си,че някаква болест скрито се развива, без да може това реално да се установи...че лекарите нещо не виждат и че трябва да се правят още и все по-детайлни изследвания!...Ужасно мъчително е чувството,че животът ти е засрашен,а ти не знаеш и няма какво да направиш. Какво да направя? Как да се освободя от тези страхове,от това безспокойство? Как да си помогна?Дайте ми съвет,моля ви!


Отговор:Здравейте!
От описанието на оплакванията Ви и начина на възникването му може да се идентифицират симптомите на паническо разстройство. Паническото разстройство, познато още като паническа атака или паник синдром се характеризира с разнообразни симптоми, различно проявени при различните хора, в основата на които стои нервно-вегетативна дистония (по-често или по-рядко повтарящ се преходен дисбаланс на вегетативната нервна система). Честотата с която се проявява е един случай на 75 човека. Най-често срещаните симптоми, които настъпват неочаквано и без предизвестие и са придружени от наглед непреодолимо чувство на страх са: учестено сърцебиене (т.нар. галопиращо сърце), затруднено дишане (чувство, че “не можеш да си поемеш дъх”), страх, достигащ до ужас, който почти ни парализира, замаяност, виене на свят, гадене, обилно потене (особено често на дланите), треперене, болки в гръдния кош, респективно в областта на сърцето, топли вълни, минаващи през тялото или тръпки на студ, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, неудържим позив за дефекация и т.н. Целия описан синдромокомплекс може да съдържа един или няколко от изброените симптоми и обикновено се придружава с чувството на страх, че ще умрем , че ще полудеем или че ще припаднем на обществено място и ще се изложим.
Изброените симптоми са класическите признаци на реакцията “борба или бягство”, която възниква, когато човек се чувства застрашен или е в дистрес. Разликата е, че паническата атака възниква сякаш от “нищото”, при напълно невинни ситуации, понякога и по време на сън. Паническото разстройство не е животозастрашаващо състояние, няма човек, който да е умрял или полудял от него. Социалномедицинското значение на този тип разстройство е, че може до голяма степен да влоши качеството на живот. Има пациенти, които трайно се затварят вкъщи, отказват да излизат без придружител и да напуснат населеното място (понякога и квартала) в който живеят дори и за час, спират да ходят на работа, да излизат с приятели, стават тотално зависими от присъствието на един или повече близки хора, започва едно постоянно обикаляне на лекари, медицински заведения, в по-лошия случай и екстрасенси, като всичко това води до трайна десоциализация и задълбочаване на проблема. Човек става доброволен затворник, като оковите и ограниченията, които си поставя са в неговия собствен ум.
Добрата новина е, че паническата атака е напълно овладяемо състояние с добра прогноза и висок процент на позитивно повлияване и успеваемост с помощта на психотерапията. В моята практика съм имал десетки пациенти, които се освободиха от страха си от тези симптоми и се завърнаха към нормалния си начин на живот. Напълно по силите на по-дисциплинираните и волеви хора е да се справят и сами. Вие сам сте разбрал механизма, по който се повлияват тези неприятни симптоми: “най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!”. Ето това е разковничето и правилния път за борба с проявите на паника – управляване или както стана модерно да се казва напоследък “мениджмънт на стреса”. Най-важното нещо, което трябва да запомните е , че всички изброени прояви на паническата атака са симптоми на генерализирана тревожност и безпокойство зад проявите на които се крие осъзнаван или неосъзнаван хроничен стрес. Има различни подходи за повлияване на паническото разстройство. Докато психиатрите използват медикаментозна терапия, целяща потискане на симптомите, трайния ефект от която е спорен, психотерапията и управлението на стреса целят да научат пациента как да се справя сам със симптомите, да ги контролира, когато те се проявят и да предотвратява появата им с постоянно и целенасочено намаляване на чувството на безпокойство. От казаното до тук можем да изведем и основните насоки на самопомощ, които може да приложите в ежедневието си:
1. Учете се постоянно да елиминирате чувството на тревожност. Намаляването на това “фоново” състояние ще намали и проявата на паническата атака. Това особено добре се повлиява чрез автогенен тренинг или хипнотерапия.
2. Открийте “източника” на проблема, причината за това безпокойство и ако може елеминирайте дразнителя от живота си. Често например промяната на работата (ако тя е споменатия дразнител) води до драматично подобряване.
3. Когато възникнат симптомите дълбокото, бавно дишане (което от своя страна повлиява вегетативните реакции) и последващо отклоняване на вниманието от тях водят до по-бързото им изчезване. Сам сте се убедил, че в такива случаи “симптомите изчезат от само себе си”. Всъщност фобиите, които се развиват са резултат не от обективни животозастрашаващи състояния, а страх, че паниката ще се появи отново.
4. В случай че не може да се справите сам може да потърсите специализирана помощ на психотерапевт.

“Някой ми го показа и го открих сам” Лу Уелч
“Ден след ден – все хубави дни” Юн Мън

Най важното при ПР е да разберете от къде идва проблема и да изкорените вредителите.Другото само се наглася.
На мен след почти 3 месеца в къщи ми помогна ето този форум
www.kak-da.info
След като изчетох почти всичко разбрах,че ПР е едно много често срещано явление и всеки се е лекувал по собствен начин.

Много  хубава статия. 
Това  ще е от помощ на доста  от нас.

Ехооооооо
къде сте  всички  от компанията.
Как сте, надявам се сте  ОК.

                                                                                                                                                                 аз бях в подобно положение преди време,беше ме страх от всичко,положението беше ужасно,но в един момент се взех в ръце.Казах си че това не може да се случва с моя живот и започнах сама да си помагам.Постепенно започнах с положителна нагласа,четене на книги,от които научих че всичко ,което се случва с мен го контролирам аз и всичко е резултат на воля и желание да излезем от тоя ужасен кошмар.

Здравейте,

За огромно съжаление и аз минавам сега по този път и искам помощ от вас. Какви книги четете или може ли някой д ами даде координатите на някой психоаналитик в София. Ходих на преглед при няколко психиатъра, но проблема е, че имам много алергии към лекарства и започнах да пия 2 лекарства, към които, дали от страх, дали наистина, организма ми реагира ужасно зле в първите дни и колкото и лекарите да ми обясняваха, че това е супер нормално, аз някак си не можах да намеря сили да продължа мъчението с лекарствата, добавяйки и страха към самите лекарства.... и сега се чувствам с омагьосан кръг - постоянно ме е страх, че ще ми стане лошо, страх ме е да пия каквото и да е било лекаство за успокоение, вкл. най-обикновена валериана, не мога да спя...а всичко това тормози детето ми, мъжа ми...не знам как да помогна на себе си и на тях...
много се зарадвах на темата и честно казано съм супер изненадана колко откровено си говорите и така започвам да се чувствам малко по-нормална, защото в един момент си помислих, че започвам да откачам съвсем.
та просто, ако може да ми препоръчате литература и координати на психолог, за психо анализа...

Здравей aknod1 ! Не се притеснявай, сама виждаш колко много хора сме в това състояние. Аз също се боря с ПР от 4 години. Моята психиатърка ми препоръча книгата на Норбеков -  Опитът на един глупак. Книгата е интересна и мисля че до голяма степен ще ти помогне да мислиш в друга насока. Не съм от София и не мога да ти препоръчам лекар. Само мога да те успокоя че от това не се умира, можеш да си пиеш мента, глог и валериан, няма страшно от тези лекарства, това са билки и не можеш да се пристрастиш към тях. Аз бях на антидепресанти и успокоителни и вече няколко месеца не ги пия. Пия жълт кантарион сега, той успокоява нервната система, можеш и ти да го пиеш. Но най-добре се консултирай с лекар.  Успех 

ако наистина си толкова зле би могъл да ти помогне добър лекар-психиатър.
иначе книги и положителна нагласа към живота.
и билки.

препоръчайте литература

"Как да преодолеем чувството на безпокойство" на Дейл Карнеги. Не е написана за случая, но "уцелва в десятката" причините за появата на паническите атаки. На мен много ми е помагала в най-различни ситуации.

на всеки човек "му докосват душата" различни книги.това,което има ефект при един,няма при друг и обратно.
има достатъчно във всяка книжарница,иди и си избери това,което ти допада.

здравейте,
Една приятелка ми препоръча един психоаналитик и ходих при него, човека много спокойно ми обясни, че това е много често срещано явление напоследък при хората от моята възраст и начин на живот, така че няма страшно, ще се справим. Той е и психиатър и психоаналитик, каза, че не смята, че на този етап има нужда от лекарства ( което ужасно ми хареса, предвид страха ми от лекарства ) и така ще ходя веднъж седмично при него сега, много ми се иска да вярвам, че ще ми помогне да си помогна. Непременно ще ви споделя, ако почуствам ефект от този метод на лечение, защото съм сигурна, че има още много хора като мен, които се чудят какво да направят.

Момичета, горещо Ви препоръчвам, от личен опит, при такъв проблем да намерите добър класически хомеопат. Това лечение беше моето спасение, резултатите не идваха мигновенно, нещата ставаха бавно и постепенно, но лечението беше сигурно. Сега се чувствам много добре, не съм ходила при хомеопата си от около 6 месеца, но не съм имала и нужда.

Ох и аз съм за тук. Непрекъснато си мисля, че съм болна от нещо. Тичам по лекари и уж всичко ми е ок, а пък не се чувствам добре. Ровя в нета за всеки симптом и си поставям смъртоносни диагнози. Няма излизане от този ад, брей. В момента съм на АД, но от десетина дни  взе да ми играе нещо дясното око и ето вече си поставих пак диагноза - МС. Ужас. Не знам вече какъв път да хващам. Ходих и на психиатър, който изобщо не ми каза диагноза, пих сума ти хапчета и ефект -0.

ББМ аз не съм съгласна,че  трябва да препоръчваме лекарства!

Здрасти,
Аз съм бременна в 13 г.с. Пия ривотрил и сероксат. Лекарите ми казаха, че паническите атаки са много по-вредни за бебо, отколкото лекарствата (говоря за тези). И категорично забраниха да се прекратява лечението - просто намалих дозата. За сега всичко е наред с бебо и с мен. Така, че моят съвет е да се консултираш с психиатъра си, гинеколога, личния лекар. Ходих в националната генетична лаборатория - от там казаха същото. Надявам се това да те е поуспокоило. Успех.

Здравейте , искам да кажа за моя проблем , може някой да ми помогне с някой съвет.Много дълги години имам колит с разтройство и следствие на това получих и страхува невроза. Страхувам се да изляза до магазина ме е страх да ида отсъствам много често от работа,страха ми е да не ми се случи нещо по пътя да ме хване корема и да няма къде да ида на тоалетна, лекувам колита и да нямам проблем с това аз пак си го имам страха, ето днес пак си останах вкъщи,и търся помощ в нета  в отчаено положение съм