Emilova_85, първо спряхме да използваме стандартните подходи с обясненията, че не се удря или с метода "gentle hands". Дете на 3-4 години е достатъчно голямо и много добре знае, че удрянето, ритането, скубането и хапането не са ОК.
Въпросът е защо удря.
Второ, пренасочихме удрянето към друг вид изразяване на негативните емоции. В нашият случай му казахме, че ако е ядосан, сърдит и тнт може да тропа с крак.
После го уверихме, че дори той да се държи лошо и да опита да удря, ние няма да му разрешим да нарани някой друг или себе си. (в интернет има обяснения за този метод и защо е важно да уверим детето, че ние ще му помогнем да контролира нещата)
И накрая, след като вече имахме известен напредък, започнахме со говорим за емоциите и за това как рагираме и как да ги контролираме.
Като цяло и в други теми съм писала, че на мен чуждестранни сайтове и литература ми беше много полезна в нашия случай. Масово информацията, която намирах на български беше еднотипна и повърхностна.
Въпросът е защо удря.
Второ, пренасочихме удрянето към друг вид изразяване на негативните емоции. В нашият случай му казахме, че ако е ядосан, сърдит и тнт може да тропа с крак.
После го уверихме, че дори той да се държи лошо и да опита да удря, ние няма да му разрешим да нарани някой друг или себе си. (в интернет има обяснения за този метод и защо е важно да уверим детето, че ние ще му помогнем да контролира нещата)
И накрая, след като вече имахме известен напредък, започнахме со говорим за емоциите и за това как рагираме и как да ги контролираме.
Като цяло и в други теми съм писала, че на мен чуждестранни сайтове и литература ми беше много полезна в нашия случай. Масово информацията, която намирах на български беше еднотипна и повърхностна.
