Странни неща, които са ви впечатлили в книги

Като каза странни неща... Че и Ремарк спомена... Силно ме беше впечатлила инфлацията в „Черния обелиск“ и колко бързо се обезценяваха парите. И как хората, като отидат сутринта на работа, първо си получават надника, за да успеят да го похарчат до обед, преди парите съвсем да са се обезценили. Изглежда, не само мен беше впечатлил този епизод, защото през 90-те, особено през Жанвиденовата зима, много често си го припомняхме с мои близки и познати...
Особено във фантастичните книги съм попадала на много странни неща, които силно ме впечатлиха. Вярвах, че дори някой ден да се случат, ще е много, много далеч в бъдещето и аз няма да доживея да ги видя. Много от тях обаче вече се случиха и за съжаление не всички от тях са за добро.

Чакай да питам чатгпт!

Хаштаг бгмамаспами.

Книгите по времето, когато нямаше интернет, бяха прозорец към друг свят. От тях съм научил за змейове и хали, Под игото, Записки по българските въстания. От Клетниците ми правеше впечатление немотията, споменахте в други книги обезценяването на парите - за мен тогава беше нещо далечно и слабо разбрано
#BGMammaЧете

Ох, аз директно се сетих за всички книги на Чарлз Буковски, понеже за вдъхновение е пробвал първо всички неща, които е описвал (дрогата, извратения секс, хомосексуализма и т.н.). Учудващо, но с цялата им извратеност, книгите му винаги са ми харесвали.
Виж как сурна крак към извратеностите, а не само към странностите.

Цялостна странна книга за мен винаги ще остане "Боен клуб", както и филмът. Там всяка страница е странност.

И един приятно цитат, който преди 35 години оформи виждането ми за света и за четенето (оставям на четящите да разгадаят от кой роман е):
" …защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…"

#BGMammaЧете

Забелязали ли сте колко често в „1984“ се говори за миризми?
Аз преди време уж четях за Големия брат, репресии, мозъчен контрол и т.н., ама най-яркото ми усещане беше... вонята на наварено зеле и мръсна пот. 😄 Всичко миришеше - коридорите, стаите, дори въздухът. Направо ми се лепна по носа, докато четях.
#BGMammaЧете

За мен всичките книги на Чък Паланик са впечатляващи. Отдавна не съм го чела, но първата книга беше "Невидими изчадия" и направо разби моята психика в 15-годишна възраст. В един момент си мислиш, че разбираш какво става, но после се случва нещо тотално неочаквано.

Като цяло самият автор показва човешката психика по много мрачен начин.

#BGMammaЧете

Странно нещо в “Портокал с часовников механизъм” ми беше избраната любима напитка на бандитите - млякото, че и предлагано в млечни барове.
Това е първото нещо, за което се сетих по тази тема, вероятно има и други книги със странности, които съм чела… например “Пиранези” си е изцяло странна, но симпатично-странна книга, тя обаче е друга тема (там независимо от странностите има и “трохички” философски идеи и теми за размисъл).

Ох, ами...

Първата книга, която прочетох като дете, се казваше "Жрицата на змията" . Сега проверих, че очевидно я е писал Петър Бобев, но това не го запомних.
Книгата прочетох трудно и с определен натиск от страна на майка ми.
Но съм запомнила завинаги някои неща - от книгата разбрах за амазонките, за пигмеите, за пираните, за отровата кураре, с която туземците мажеха стрелите си.
Тогава всички тези неща ми се струваха много странни.

Други, по-скоро любопитни, факти научих от романите на Патриша Грегъри, която пише за английския кралски двор и сравнително се придържа към историята. От там научих за потната болест, която наподобявала чумата, в един период била много разпространена в Англия  и взела много жертви. Стори ми се странен обичая кралицата в последните няколко месеца от бременността да се оттегля в изолация /буквално/, а в това време на краля задължително се осигурява друга жена, която да я замества в леглото.   Ааа и ако някой изглеждаше блед, изморен или болен, задължително се подкрепяше с топъл ейл или греяно вино.

Леле, и на мен ми беше странно това с млякото и млечните барове

Между другото, в Полша, като съм ходила, имаше млечни барове и си мислех, че ще са нещо такова, като в "Портокал с часовников механизъм", ама не )

Да, и аз със сигурност основно от книги съм получила такива знания като за амазонките и отровата кураре, и обикновено запомням именно момента и произведението, където за пръв път се сблъскам с някое непознато понятие. Случвало се е в енциклопедия в библиотеката да търся нещо, ако не са го обяснили в бележка под линия и не ми е ясно.  Наскоро се присетих за папуняка Хаяуата на Джералд Даръл, как имал перца на главата и приличал на индианец, затова Хаяуата. Тогава ми е била непозната птица и много ме беше впечатлила. За дъщеря ми няма да е непозната, както на мен, понеже една от първите ѝ книжки беше музикална и имаше петел, патица, котка, куче, папуняк, пчели, течаща вода и пр. неща, които издават звуци, като до съответната картинка имаше бутонче да се пусне съответният звук. Гледах обаче в "Стани богат", че задаваха въпрос коя от изброените птици имала пера на главата и участничката доста се затрудни.

Като че ли и аз много се впечатлявам от храни, напитки и аромати в книгите, ако са описани добре. Калвадосът на Ремарк (асоциация ), имаше и една зубровка, на Моъм май, много хубаво беше описано какъв светлозелен цвят има, героят така хубаво ѝ описваше аромата и пр., на героинята, която искаше да изкуши да се натаралянка, че и на мен някак ми се допи, а въобще не пия.

В "Черния обелиск" не ме е впечатлила чак толкова инфлацията, може би защото при нас вече беше минала хиперинфлацията, когато я прочетох, и да познато ми беше, но не чак до ме изненада. За сметка на това преди години, сигурно е било някъде след 2008 г. кризата и се сещам как в "Мистър Мерцедес" Стивън Кинг описваше бюрото по труда (американския му еквивалент) и колко много хора отиват да чакат там, цяла тълпа,  за да ги наемат на работа, и тогава си помислих, че при нас не е точно така и наистина ли е толкова отчайващо положението в САЩ, при положение, че ние тук си мислим, че само да заминем за Америка и ще ги берем парите по дърветата.

Като стана дума за Стивън Кинг (асоциация ) и се сещам, когато четох "22 ноември 63", когато собственикът на заведението си го зареждаше с продукти, пътувайки във времето, че си помислих, че се е вдъхновил от Тери Пратчет и онази клошарка с торбите и пазарската количка, която пътуваше в миналото да си купува по-евтино пържена риба във вестник.

В "Панаир на суетата" ли се говореше за миризливите лейдита и мръсни кринолини или бъркам? Това много ме втрещи, но като се замислих наистина е невъзможно да се изпере. Поливат с парфюм и вонята става още по-брутална.
"Гаргантюа и Пантагрюел" от Рабле! Световна класика! Цялата книга е абсурдна, но опитите му да намери най-подходящия материал за изтриване на задник, включваха - възглавница, пердета, шапки, зеле... и КОШНИЦА!
"Богат беден" - странно ми беше как Гретхен, когато излизаше на среща си слагаше противозачатъчна спирала. Любопитно ми беше, каква е тази сваляща се спирала.

,,Майка Австралия,,-Аарон Флетчър
Видя ми се странно как може момиче на 11 години да роди дете.
Колко силни инстинкти има аборигенката и усеща ,че идва чужд човек в лагера,преди кучетата да залаят.И как яде всякакви буболечки и червеи...#BGMammaЧете

Любимата ми детска книга е написана от германец. Като бях дете ми беше странно как тъй всички герои са с немски имена, само госпожица Прохаска е с име, което не звучи никак немско, а по-скоро словашко, полско. А тя е учителка, което още повече ме озадачаваше.

Мен от "Черния обелиск" най-много ме впечатли онази, която вадеше пирони със задника си.  Освен, че всички много пият и пушат.

От "Въшебната планина" на Томас Ман, че спяха на терасите, завити в одеяла.

Много впечатляващи книги съм прочела, някои от които с цел именно да ти оставят травма за цял живот с някакви жестокости или странности.

Последното изречение - да оставят травма веднага ми напомни за трилогията на Франк Тилие, или за нещо твърде неприятно - реални прототипи на герои.