Странни неща, които са ви впечатлили в книги

  • 1 340
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 193
,,Пустинно цвете ,,Уерис Диъри
Потресаваща книга по действителен случай.
За момиче от номадско племе в Сомалия,което после става известна манекенка.
Разказва как е била подложена на обрязване като малка.
За живота си в пустинята.
Как жените там раждат съвсем сами в пустинята далеч от племето и после с бебето в ръце трябва да намерят останалите.

Странно ми се видя как изобщо някой оцелява при такива условия-как я изпращали да търси вода и нямала право да се върне ,докато не намери.к
Как момичето върви дни наред само в пустинята ,за да стигне до града...и оцелява..
#BGMammaЧете

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 20 636
Мен от "Черния обелиск" най-много ме впечатли онази, която вадеше пирони със задника си.
И мен. Grinning Не че това е най-запомнящото се в цялата книга, там има много запомнящи се неща, но е може би най-странното.

# 17
  • Мнения: 1 132
Много приятна тема Simple Smile

И аз помня странични и незначителни работи — описания на места, миризми, навици, битовизми — за сметка на фабулата, имената на героите дори. Чак на втория прочит, и то ако го правя с настройката, че това е важна книга и трябва да се познава, запомням по-важни неща.

От “Вещиците от Истуик”, за която определено бях твърде малка, си спомням само, че
Скрит текст:
едната каза на другата като се бръсне в банята, да си събира и изгаря пубисните косми, защото някой може да ѝ направи магия с тях.
No Mouth

От “Нежна е нощта” най-яркият ми спомен е как главната героиня (чието име не помня!) се разхожда в средиземноморска градина на френската Ривиера. Един от най-красивите пасажи написани на английски език някога.

От “Любов по време на холера”, въпреки че ми е любима и съм я чела два пъти, най-силните ми впечатления си остават как ароматът на горчиви бадеми напомня на доктор Хувенал Урбино за участта на несподелената любов, а жена му всяка вечер преди лягане снове, оправя къщата и въвежда ред във вселената.

#BGMammaЧете

# 18
  • Мнения: 572
Сега се сетих и за "Шантарам". Реална история на един австралийски затворник, който избяга в Индия. Спомням си как вървеше една вечер по тясна улица, като стъпваше с единия крак на единия бордюр, а с другия на другия, за да не стъпва в калта и огромни плъхове минаваха и се блъскаха между краката му.
Пак от същата книга - в Индия също попадна в затвора и сутрин миенето на лице включваше вода от бидон от който я загребваха, но червеите бяха повече от водата.
Пак от там - индийките обичали да играят с плитките си и при по-силен натиск на плитката, потичали мазни капки. Не знам с какво се мажат, но как си лягат и върху, какво спят...

# 19
  • София
  • Мнения: 19 217
Аз пък се сетих за "Копелето на Истанбул". Бях буквално омагьосана от описанието на града, защото и аз го виждам по същия начин. Един от любимите ми градове.
Другото, което силно ме грабна беше любовта на главната героиня към Джони Кеш, който ми е в топ 3 любими музиканти. В същото време пък неговите песни са вдъхновени от християнската му вяра и е още един знак за бунтовната същност на героинята.
Това на фона на факта, че не харесвам Елиф Шафак, но тази конкретна книга ме влюби в себе си.

# 20
  • Мнения: 24 869
Faver Ray, никой не е отговорил на загадката. На мен също не ми е познат цитатът, проверих в Гугъл. Не съм я чела книгата ("По пътя"), някак това е една от многото книги, за които си казвам, че някой ден ще прочета, а не остава ред.

Има изтрити постове явно. Беше коментирана "Богат беден", а не го виждам този пост сега. Да, и аз от тази книга помня само отделни моменти, не особено съществени - че имал братът на Гретчен някаква специфична животинска миризма, за сина как му се беше наточила някаква кугърка, нещо имаше как го бяха наели в хотел да играе тенис и беше постъпил много тъпо, така че го изгониха.

Като ходих на гости, ми попадна "Ген" на Майкъл Крайтън. Много не помнех, освен говорещата маймуна и полумаймуната/получовек, които даже ми се бяха смесили в съзнанието като един персонаж, и светещите костенурки. Прочетох я пак и се възхитих колко филмово вървят сюжетните линии, паралелни, еднакво важни, без да се усеща определен главен герой... и накрая неочаквано се пресичат. Не се изненадвам колко е екранизиран Крайтън.

# 21
  • София
  • Мнения: 19 217
Кукумицинка, за мен този роман беляза младостта ми и желанието ми да съм винаги rolling stone, да не седя на едно място. Прекалено романтично, разбира се. Авантюристично и младежки ми е вече точно като в книгата, но още ме влече. Simple Smile
Пътят е алегория на живота в романа.

Крайтън никога не съм харесвала.

Сега се присетих за "Щамът Андромеда", който като цяло ме беше впечатлил навремето, когато още не бяха модерни книги със зарази.

Общи условия

Активация на акаунт