В момента чета... 95

Прочетох "Часовникът" на Ане Рил, това е най-хубавата книга, която съм чела тази година. Дано преведат и други нейни, а на авторката пожелавам творческо дълголетие. Явно има какво да ни разкаже и го прави добре.
След нея с мъка избутах "Ледените близначки" на С. К. Тремейн. За малко да ме умори от скука, но все пак я преборих. Все се надявах да се случи нещо интересно, но така и не го дочаках. Ще имам едно наум за автора и ще пропусна другите му книги, под каквито и имена да ги е писал.

Започнах "Отприщен гроб" от Робърт Галбрейт. Много добре ми върви засега, вече наближавам 400-та страница. Интересно ми е какво ли има да се случва в още 600 страници....

Започвам Втората смърт на Колет на любимата ми В. Перен

Току-що и аз я започнах. Не ми се четеше точно сега, ама е от библиотеката и ще трябва да я върна.... Дано не ме разочарова.

Вчера видях, че Котаро Исака има нова книга, излязла тази година. В момента не съм вкъщи, но щом се прибера, ще я потърся и я започвам.
Доколкото разбрах, не е от поредицата за наемните убийци, но е с подобна тематика (а втората част е футуристична - май е за бъдещ свят без Интернет).
В ревютата я сравняват с Черното огледало, но за мен това е преднамерено гаден сериал, докато книгите на този автор са по-скоро позитивни, дори когато темата е тъжна (имам предвид, че винаги се опитва да вкара надежда, светлина). Дано да не прилича наистина на Черното огледало...
Последно четох от него 777 и ми хареса доста.

След отзива тук за ,,Под дяволския мост,, , която резервирах , защото в момента е в друг читател , прочетох ,, Дневникът на прислужницата,, от същата авторка.
Много много по-добра от Фрида Макфадън.
Лорен Ан Уайт пише много по-задълбочено и сравнение с нея Фрида ми се стори като ученичка в 5 клас.
В началото ми тръгна малко тегаво, докато опозная героите, защото не са 1-2-3,има  повече замесени и раЗбера кой кой е , защото в крайна сметка има глави за всеки един. Писателката е избрала да текат две времеви линии : разследването към момента и от зад напред в началото до извършването на убийството. Почти като Фрида изважда кирливите ризи на героите си и всеки един би могъл да е виновният. Напредната ,емоционална , интересна, многопластова психо криминална трилър история. Така бих я определила.
Разбира се още първите страници са грабващи, когато става ясно , че има убийство, много кръв ,но липсва труп.
Романът няма празноти всичко се изясни до края на историята. Харесаха ми и детективката Мел, както и личната й драма вмъкната без да е излишна и не на място и без да изземва фокуса от разплитането на историята.
Страхотна писателка !

Има и още една издадена на български книга от Лорет Ан Уайт - "Тайната на пациента", която също съм планирала за четене.
Дано да продължат да я издават, че ни наводниха с книга на Макфадън...

Аз я привърших. Сега ще си почина малко. Много ме напрегна Робин, с тази упоритост да се заседява във фермата. Само това, че пистелката е жена ме крепеше, съвестно да мина всичките и изпитания.

Бях в нещо като ваканция две седмици, имах и дълго пътуване и успях да отметна няколко книги, които отлежаваха от доста време. Дочетох най-накрая "Пазителката на истории", този път я оцених по-добре. Сравнително интересна беше и ме накара да се замисля за разни неща. Всеки от нас има собствена история и не винаги всичко в нея е позитивно, но когато намериш човекът до теб, винаги можеш да я пренапишеш така, че да си щастлив.
"Може би понякога животът не е за това да имаш история, може би е за намирането на идеален момент."
Прочетох "Мъжът от сенките" - честно казано самият казус ми беше интересен, двамата полицаи също, но ми се загуби цялото удоволствие от случая с това, че в самото начало знаехме защо и как се развива така историята. Въпреки това я намирам за по-скоро добра, отколкото досадна книга Но предпочитам Люк и Ава - Бениториал казаха, че ще я продължат, следващата книга е на път. Дано не я бавят много.
"Само за ваканцията" - отлежава от поне три-четири години. Бях я започнала, но нещо не ми хареса и я оставих. Сега я прочетох. Историята на две сестри, които заминават заедно на почивка, със семейството на по-голямата. Доста човешка книга - има всичко - любов, раздяла, проблемни тийнове, различна динамика в семейните отношения. По-скоро лятна книга, отколкото сериозна.
Харесвам Ребека Ярос и "Вариация" е следващата книга, която прочетох от нея. Много ми хареса в интерес на истината. Историята на четири сестри, балерини, чийто живот се преплита с живота на две момчета. История за любов, трагедия, ново начало, балет, трудни отношения с родителите, за подкрепата и обичта между сестрите, за това какво ти дава балета и какво ти отнема...
"Най-лошият кум" беше за разсейване и забавление. В интерес на истината доста добре ми дойде - посмях се, забавлявах се със смешните ситуации, типична лятна книга.
Докато се чудех какво да си избера в книжарницата, продавачката ми препоръча "Приятелката" от Мишел Франсис. Не я бях чувала, анотацията ме заинтригува и си я взех. Оказа се малко като трилърите с неочакван край Нищо не е такова, каквото ви се представя. Млада жена и млад мъж се запознават, докато той си търси апартамент. И в един момент животът на семейството се променя по неприятен начин... Честно казано не очаквах такова развитие на историята, изненада ме и ме държа в напрежение до последната страница.
Попаднаха ми книгите на нова авторка - Сорая Лейн, оказа се, че са серия и неочаквано за мен, поне това, което прочетох до сега, ми хареса. В момента има издадени три - "Италианската балерина", "Кубинската наследница" и "Гръцката цигуларка". Прочетох последните две и много ми харесаха. Историите в тях са за "Дом на надеждата", в който неомъжени млади жени са получавали подслон, за да родят децата си. Всяко от децата има оставена кутия, в която има по нещо важно за родителите им, чрез което децата могат да ги открият. Всяка една от книгите е своеобразно пътуване по стъпките на това минало. Развиват се в различни части на света - първите три са за Италия, Куба и Гърция. Нямам търпение да прочета и останалите четири.
Едно от разочарованията ми от последните книги е "Мадоните на Ленинград" - очаквах някакъв разказ за Ермитажа, нещо интересно като история, а в крайна сметка се лутахме из спомените на възрастна жена с Алцхаймер между сегашното време и обсадата на Ленинград. Беше чиста загуба на време, прочетох я на инат, защото очаквах, че поне в края може да разбера защо е написана.
Благодаря на sea.sea - прочетох нейният екземпляр от "Мразя да те обичам" - забавлявах се доста, но не очаквах тези кратки новели. И малко в нищото ми се разви Имаше разни неясни моменти, малко прескачане тук и там, но като за лятна книга - бива
"Афера в Прованс" - ако обичате книги за готвене и естествено такива с мистерии или криминални случаи - това е за вас. Хареса ми - имаше от всичко достатъчно - криминални случаи, рецепти за интересни ястия, съспенс, много описание на Прованс и естествено симпатичен инспектор. Смятам да видя и втората книга дали ще е толкова приятна
Започнах "Близнаците" на Мери Хигинс Кларк и Алафеър Бърк, от поредицата "Под подозрение". Върви доста бързо и интересно. Както винаги от тази поредица, доста увлекателно написана.

От издателство Плеяда ми писаха , че до края на годината ще има нова книга от Лорен Ан Уайт.

Напълно споделям това мнение и аз.
Сега чета новата на Бакман, тя върви към точно противоположно мнение, дори се чудя дали да не я зарежа.

@ Geia, хубав пространен и полезен пост, благодаря!
Хайде, дойде време да ви напиша за оня 100-годишен старец, дето в първата книга изчезна от старческия си дом (конструиран от Юнасон), срещна се с разни световни лидери и личности и - всъщност - показа какво се е случвало на човечеството по един особено приемлив (като за четене с разбиране и много усмивки) начин.
И тъй:
Ю.Юнасон - Сто и една годишният старец 2 (2019)
Не бих казал, че има спойлери, но ще е длъжко, понеже това е последната среща с Алан, а има доста за коментиране (признавам, 2-те книги ми бяха светъл лъч в скапаното ежедневие с войни, катастрофи, че и черни пантери сега).

Който е прочел първата книга – да хване в ръце и втората. Който не е, а рискува – няма да е разочарован. (Рядко продължения на успешно дебютирали герои, сюжети и тематични линии, биват също толкова успешни. Тук и времето е ограничено: Алан вече е на почти 101 години и Ю.Юнасон не може да го дундурка като библейските патриарси, живели по 7-8-900 години…) Ала, дори да не е ял българско кисело мляко – поне не е описано – (вече над) „Стогодишният старец” си е направо свеж като репичка. Срещите му с тоталитарни (но и не само) великоуправленци от миналия век (и пак – не само, до днес) са му натрупали толкова опит и миролюбив прагматичен сарказъм, че Светът би бил по-добро място, ако не се мъчеха да го окошарят или утрепят, а бяха взели да го послушат.
Пък и Алан с дружката му вече са направо в съвремието; управлява Меркел, Тръмп туитва глупостите си в първи мандат, младият Ким Чен Ун се репчи с балистични ракети. Е, високо-стандартните шведи продължават да не се интересуват от цената на аспержите – незнайно от къде набрани и внесени, щом на етикета им пише, че са „шведски” и дори ИКЕА ги предлага на зеленчуковия си щанд. Но са горди, че „Суеде” е член на Съвета за сигурност и снимка на тяхната външна министърка Валстрьом е закачена на стената в кабинета на Нетаняху – за да я замеря със стрелички за успокояване на гнева.
Впрочем, ще издам, че този път (беше ми още по-любопитно) поне по 10 твърдения/описания на Юнасон рових в интернет за ограмотяване. Или всичко беше неподправено, но по-успешно (от медиите и медийните гурута) предадено, или сарказмът и хумора бяха на ниво да цвилиш от попаденията в десятката.
Още 100-тина стр. преди края се замислих дали саркастично-реалния преглед на съвременната гео-политическа и отчасти икономическа обстановка на автора не е най-доброто преразказано в/между редовете. Особено, ако по случайност, човек не се е оставил на манипулационния поток на световните новинарски блокове в медиите. Повярвайте; проверих за някои хора/обекти/събития (които лично аз съм игнорирал в интересите си) – картинката в книгата е отчайващо вярна. За съжаление, не съм съгласен само с пародията, касаеща неофашистите в Скандинавия: за финансирането им – добре, но хич не са толкова безобидни, колкото малоумни.
Ако се чудите как ли се държи Флинтстоун (пардон: Тръмп) на срещи с разни хора - една вероятност може да прочетете тук. Каква е Меркел за западняците - също. Африканска политика и корупция на ядрено равнище - пак в книгата. Сканди-спец.службите - колко нефелни са горките, понеже последната голяма война е минала преди 80 г., а сега хамериканският батко се грижи за всичко...
Горещо препоръчвам и 2-те книги за отпускарското време. Може дори да ви подействат вместо скъпи коктейли по барчетата със сламени покривчета.

Да, Юнасон умее да вплита политика в историите; понеже съм чела всички, сега не мога да си спомня в коя точно (Пророчицата и идиота?) разказва с подробности как работи системата с троловете в социалните мрежи и как целят да объркват с полюсни мнения. От идеята, финансирането, целите, ролята на Русия и всичко.

Иронията му към шведските националисти я има в почти всяка също.
btw никога не съм виждала аспержи в ИКЕА/както и зеленчуков щанд

Сутринта резервирах двете книги на Лорен Ан Уайт, които имат в библиотеката и днес като отидох д си взема друга заявка ("Спящата нимфа") ми бяха приготвили "Дневникът на прислужницата"!!!! Идеално ще ми дойдат двете за морето. Само трябва до четвъртък да прочета "Втората смърт на Колет". Не ми се носи тази тухла. Засега ми върви дпбре, макар и малко протяжна.

Не чета криминални романи и затова сигурно ще споделя повече от стара за любителите на жанра препоръка.
По много странно стечение на обстоятелствата започнах
Да помним Сара на Крис Муни
Сигурна бях че ше изкарам десет стр и ще я оставя. Но НЕ! Напротив четох нонстоп докато не я завърших. Даже на масата на обяд, най-просташки или най-детински, кой както иска да го чете.
Идеята на завръзката е стандартна, нищо оригинално, но стила, героите изобщо онова заради което ние нечетящите крими гледаме отвисоко на четящите… Ами чудесна! Като се има предвид колко трудно вече успявам да дочета книга.
Препоръчвам.