А помните ли Елегантността на таралежа? Втората книга на авторката също не ставаше.
- Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.
В момента чета... 95
Чудих се дали да си купя втората и книга, но ще се въздържа.
Прочетох "Някъде все още има слънце" на Майкъл Грюнбаум в съавторство с Тод Хазак-Лоуи. Книгата е мемоар за Холокоста, написана като личен дневник на Майкъл Грюнбаум, с мислите и преживяванията му като малко момче в периода 1939-1945 година в Прага и по-късно в концентрационен лагер, където е изпратен със семейството си.
Прочетох "Някъде все още има слънце" на Майкъл Грюнбаум в съавторство с Тод Хазак-Лоуи. Книгата е мемоар за Холокоста, написана като личен дневник на Майкъл Грюнбаум, с мислите и преживяванията му като малко момче в периода 1939-1945 година в Прага и по-късно в концентрационен лагер, където е изпратен със семейството си.
Имаше едно място в мрежата с чудесна и голяма колекция от е-книги (главно крими и трилъри, но не само: books.myddns.me/). Е, каквото и да е станало (с хазяина или библиотеката му), няма ги вече поне от половин година. Поне аз го линквах няколко пъти - докато работеше...
Не съм попадал в темите ни някой да е споделял обаче за една друга колекция. Ами, открих я случайно, но пък все още навреме (т.е. жив съм още и много чета
).
И ето - линк-подарък за четящите тук. (Който си го знае, хубаво; който - не, може да почерпи. Отделете си време да разглеждате, огромно е! Според мен, четивата са до 2022 г., вкл. към момента. А лично от мен към този ми новооткрит "хазяин" на е-библиотека: поклон, непознати човеко, благодаря!
)
ПП. За почитателите на Питър Мей. Знаех, но просто сега ми попадна (точно от колекцията - споделена по-горе). "Карантина" е романът му, написан още през 2005, който тогава никой не ще да издаде. Е, споходи ни Ковидът и през 2020-а книгата се появява като сбъднало се предсказание с крими привкус.
Изскочи ми представяне на романа, като в статията има и трейлър от самия Питър (при това субтитриран).
Не съм попадал в темите ни някой да е споделял обаче за една друга колекция. Ами, открих я случайно, но пък все още навреме (т.е. жив съм още и много чета
).И ето - линк-подарък за четящите тук. (Който си го знае, хубаво; който - не, може да почерпи. Отделете си време да разглеждате, огромно е! Според мен, четивата са до 2022 г., вкл. към момента. А лично от мен към този ми новооткрит "хазяин" на е-библиотека: поклон, непознати човеко, благодаря!
)
ПП. За почитателите на Питър Мей. Знаех, но просто сега ми попадна (точно от колекцията - споделена по-горе). "Карантина" е романът му, написан още през 2005, който тогава никой не ще да издаде. Е, споходи ни Ковидът и през 2020-а книгата се появява като сбъднало се предсказание с крими привкус.
Изскочи ми представяне на романа, като в статията има и трейлър от самия Питър (при това субтитриран).
Аз минавам само да споделя едно литературно събитие, на което присъствах вчера. В много камерен състав, не знам защо така, представиха изданието на "Градинарят и смъртта" на немски - за пръв път се публикува на този език. Георги Господинов присъства, беше забавно, защото срещата се проведе на три езика, английски, немски и български и имаше четене на откъси от "Времеубежище" и "Градинарят и смъртта". Беше доста интересно, разказва за това как е започнал да пише поезия, после как е преминал към новелите, разказа спомени за баща си и за последните му мигове и за това как се е появила "Градинарят и смъртта". Много приятен и сладкодумен мъж, жалко, че нямаше повече време и повече хора. Самото място, на което се състоя представянето беше интересно - имаше експозиция на български творци, като имаше арт инсталация, свързана точно с времето и с това, че природата е наше убежище. А на входа публиката беше посрещната от електронно табло, което беше като табло за полети и пишеше, че бъдещето е отменено
Скрит текст: 
Между другото, направи ми впечатление, че каза, че това е единствената книга, която е написал на ръка, в един тефтер между записките на баща си за градината...
Миж 
Аз също още не съм я чела, някак ми е суеверно едно такова, но всички, които са я чели, казват, че е пречистваща и не е точно книга за смъртта, а по-скоро за живота и кръговрата на живота. Даже той самият обясняваше, че както в градината всичко остава и никога не умира, тази книга е точно за това, че е спомен за живият човек, а не за липсата му.
Аз също още не съм я чела, някак ми е суеверно едно такова, но всички, които са я чели, казват, че е пречистваща и не е точно книга за смъртта, а по-скоро за живота и кръговрата на живота. Даже той самият обясняваше, че както в градината всичко остава и никога не умира, тази книга е точно за това, че е спомен за живият човек, а не за липсата му. 
Аз я прочетох точно след Кюблер-Рос и се включи много хуманно по темата за смъртта (след лекарските истории за нея). По-добра е от "Годината на магическото мислене" на Джоан Дидиън, която си признавам, не ми хареса много.
Но сте прави, има едно странно колебание, особено ако човек не се е сблъсквал директно в скоро време със загуба, да седне да чете на такива теми, почти на ръба на суеверие.
Но сте прави, има едно странно колебание, особено ако човек не се е сблъсквал директно в скоро време със загуба, да седне да чете на такива теми, почти на ръба на суеверие.
Прочетох "Приятели, любовници и голямото ужасно нещо" на Матю Пери.
Книга която хем те натъжава, хем те ядосва /вероятно от факта, че не си зависим и не може да разбереш напълно живота на такъв човек/. Да сбъднеш мечтите си, а вътрешно голяма част от живота ти да е на дъното. Да се бориш почти половин живот с нещо, което осъзнаваш, че те убива, да прахосаш цяло състояние за снабдяване с опиати и в рехабилитационни центрове, да знаеш защо си там, какво следва и да не успяваш. Да имаш толкова силни органи, че дори при минимален шанс да си жив - оцеляваш.
Колко важно е преди всичко как вътрешно се чувства човек, за да функционира правилно и проспериращо. Няма значение, че в банковата ти сметка има милиони, че си известен, че нямаш обикновените тормозещи битовизми...ако вътре си празен, счупен. Ако си съществуваш с мисълта, че си необичан и че ще си сам, реално това и постигаш - бягаш от хората и оставаш сам. И въпреки това е бил заобиколен от хора, които го обичат истински. Не знам с какви терапевти е работил, но някак не се споменава някой да прави опит да лекува душата и същността.
Тъжен живот за мен, а е можел толкова различно да се развие.
Звучи като да е бил добър човек, но някак все мъничко не му е достигало. Яд ме е, защото толкова опити, толкова месеци да си чист, толкова шансове за живот...но реалността често не е като по филмите.
И аз бих отишла на такова събитие с Георги Господинов макар че не е от любимите ми автори.
След няколко по-сериозни книги (четох новата на Чимаманда Адичи и съм с раздвоени чувства), започнах "Човекът, който не беше убиец" на Юрт и Русенфелт. Бях забравила, че съм я чела, но отново ми носи удоволствие. Мисля да продължа и с другите от поредицата. Доста добър пример на Nordic noir е.
След няколко по-сериозни книги (четох новата на Чимаманда Адичи и съм с раздвоени чувства), започнах "Човекът, който не беше убиец" на Юрт и Русенфелт. Бях забравила, че съм я чела, но отново ми носи удоволствие. Мисля да продължа и с другите от поредицата. Доста добър пример на Nordic noir е.
Препоръчани теми