Татуировчикът от Аушвиц е една от любимите ми книги. Беше първата, която прочетох по темата, и събуди огромен интерес в мен към онези времена и след нея прочетох още няколко за Аушвиц.
- Публикувана: 21 май 2025, 18:24 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2025, 19:45 ч.
В момента чета... 95
На мен пък не ми хареса "Татуировчикът". Може би защото първо бях прочела "Доброжелателните" и "Списъкът на Шиндлер". Много експлоатирана тема и трябва голямо майсторство, за да сътвориш нещо оригинално и впечатляващо. Интересно sea.sea какво ще сподели след като я прочете.
Все още съм в търсене на разнообразие (иначе започнах Майстора и Маргарита - от вестниците).
Излезе ми някакъв пост за Ди - Ловецът на вампири, от който разбрах, че не е само аниме, а поредица от книжки, която още излиза (май от 85-та насам). Мисля да ги започна, ако ми се видят прекалено детски, ще се откажа...
Излезе ми някакъв пост за Ди - Ловецът на вампири, от който разбрах, че не е само аниме, а поредица от книжки, която още излиза (май от 85-та насам). Мисля да ги започна, ако ми се видят прекалено детски, ще се откажа...
След антиутопията "Силоз", за която мненията ми са изцяло положителни, смених жанра.
В момента съм на "Творецът на ангели" от Стефан Брайс. Още съм на първата 1/3, но ми допада много. Мистична, мрачна. Интересно се води повествованието. Главният герой до този момент ни се разкрива само през очите на своите съселяни.
В момента съм на "Творецът на ангели" от Стефан Брайс. Още съм на първата 1/3, но ми допада много. Мистична, мрачна. Интересно се води повествованието. Главният герой до този момент ни се разкрива само през очите на своите съселяни.
Почнах тетралогията на Талев и първата книга ,,Железният светилник '' . Чела съм ги до трета , но много исках пак да си ги припомня . Любими са ми Глаушевци .
Идвам с първата си абсолютно сигурна номинация за "Книга на 2025г." - "Часовникът" (Ане Рил)!!!
Ето и ревюто ми:
Ето и ревюто ми:
Скрит текст:
„Времето е скъпо. Не забравяй да го използваш за това, което те прави щастлив.“
Няма да е пресилено, ако кажа, че се влюбих в тази изключително деликатно написана книга, но същевременно осъзнавам, че тя едва ли ще допадне на повечето хора..
Прозата на Ане Рил ми хареса безумно още с първата книга, която четох от нея - „Смола“, но „Часовникът“ спечели сърцето ми завинаги!
Тази книга е по-различна от „Смола“, макар че колкото и да се различават, в същността им откривам и много прилики между двете. И тук действието се развива тихо, камерно, привидно спокойно, някак в черно-бели краски и няма как да е иначе, след като главен герой е Алма –самотно живееща в малко селце старица, крееща в залеза на последните си земни дни.. На фона на странното приятелство между нея и малко съседско момче и през мъглявата пелена на прогресиращата деменция несигурните спомени на Алма рисуват детайлите от изминалите години. Събитията от съвместния живот с часовникаря Ото са смущаващи и драматични. Щастливите години на любов и семейна привързаност са минало. Съпругът се е променил безвъзвратно и се е превърнал в свадлив, неприятен и властен тиранин. Трудните отношения и проявите на насилие (и физическо, и психическо) , с които е бил изпълнен привидно спокойния живот на Алма, са предадени толкова елегантно и пестеливо, че ако не внимава читателят може и да ги пропусне, защото често те са просто щрих, една-единствена дума-намек или кратко изречение… като усещане за слаб повей или сянка за нещо ужасно случило се, но за което не можеш да си напълно сигурен дали е било, дали си го разбрал или е просто сън на объркания мозък на Алма. Този тънък психологически подход на Ане Рил много ми допадна, както и начинът, по който ескалира постепенно ситуациите докато те не стигнат до логичната и трагична кулминация на престъплението...
Абсолютно прекрасна книга, малка по обем и бавно разгръщаща се , но написана с много фин психологизъм и дълбоко усещане за човешката душа! За мен заслужава най-висока оценка!"
Няма да е пресилено, ако кажа, че се влюбих в тази изключително деликатно написана книга, но същевременно осъзнавам, че тя едва ли ще допадне на повечето хора..
Прозата на Ане Рил ми хареса безумно още с първата книга, която четох от нея - „Смола“, но „Часовникът“ спечели сърцето ми завинаги!
Тази книга е по-различна от „Смола“, макар че колкото и да се различават, в същността им откривам и много прилики между двете. И тук действието се развива тихо, камерно, привидно спокойно, някак в черно-бели краски и няма как да е иначе, след като главен герой е Алма –самотно живееща в малко селце старица, крееща в залеза на последните си земни дни.. На фона на странното приятелство между нея и малко съседско момче и през мъглявата пелена на прогресиращата деменция несигурните спомени на Алма рисуват детайлите от изминалите години. Събитията от съвместния живот с часовникаря Ото са смущаващи и драматични. Щастливите години на любов и семейна привързаност са минало. Съпругът се е променил безвъзвратно и се е превърнал в свадлив, неприятен и властен тиранин. Трудните отношения и проявите на насилие (и физическо, и психическо) , с които е бил изпълнен привидно спокойния живот на Алма, са предадени толкова елегантно и пестеливо, че ако не внимава читателят може и да ги пропусне, защото често те са просто щрих, една-единствена дума-намек или кратко изречение… като усещане за слаб повей или сянка за нещо ужасно случило се, но за което не можеш да си напълно сигурен дали е било, дали си го разбрал или е просто сън на объркания мозък на Алма. Този тънък психологически подход на Ане Рил много ми допадна, както и начинът, по който ескалира постепенно ситуациите докато те не стигнат до логичната и трагична кулминация на престъплението...
Абсолютно прекрасна книга, малка по обем и бавно разгръщаща се , но написана с много фин психологизъм и дълбоко усещане за човешката душа! За мен заслужава най-висока оценка!"
В гудрийдс видях, че Ане Рил има поне още 3 книги. Направо нещо ме човърка да пиша на Лемур да им се моля да ги издадат.
Иначе с усилие на волята довърших "Заветът на водата" на Абрахам Вергезе. Много бавно се влачеше историята, а към средата на книгата се загуби във второстепенни детайли. Толкова много неща се беше опитал да съчетае Вергезе - религия, медицина, политика, социални реформи, изкуство, философия, че накрая не разбрах какво се очаква от читателите. На мен лично по никакъв начин не ми въздейства, колкото и народ да измря и да се разтягаха лични драми.
Започнах "Под дяволския мост" на Лорет Ан Уайт. Приятен трилър ми изглежда.
Иначе с усилие на волята довърших "Заветът на водата" на Абрахам Вергезе. Много бавно се влачеше историята, а към средата на книгата се загуби във второстепенни детайли. Толкова много неща се беше опитал да съчетае Вергезе - религия, медицина, политика, социални реформи, изкуство, философия, че накрая не разбрах какво се очаква от читателите. На мен лично по никакъв начин не ми въздейства, колкото и народ да измря и да се разтягаха лични драми.
Започнах "Под дяволския мост" на Лорет Ан Уайт. Приятен трилър ми изглежда.
"Олива Денаро" ми хареса доста. Само финала нещо не беше по моя вкус. Историята ми хареса, героите ми допаднаха. Как са се борили за правата на жените, да няма брак поради нелепи причини, да могат да се разведат при насилие в семейството. Дадох й 4*.
В същото време тотално се отказах от "Хидър и Най" - поне до там, докъдето четох не е моята книга и може би ще се хареса на много по-млада аудитория (13-14годишни).
В същото време тотално се отказах от "Хидър и Най" - поне до там, докъдето четох не е моята книга и може би ще се хареса на много по-млада аудитория (13-14годишни).
Прочетох “Дъщеря на пепелта” от Илария Тути. Разбира се, хареса ми. Много харесвам точно такъв тип криминални романи с жена, която разследва. Директорът, Алберт, абсолютно отвратителен герой. Много пълнокръвни са образите за мен, много добре ги развива. Описанията и изобщо атмосферата ме накараха да се почувствам като част от екипа на Баталия, рамо до рамо с Паризи, Марини и Де Карли. Наистина чудесна поредица. Хареса ми как се разкри цялата историята, хареса ми, че ни върна назад във времето и общо взето добих истинска представа за Тереза, Пари и Алберт. Хареса ми заигравката с Джакомо. Изобщо, много впечатлена ме оставя тази авторка винаги, както и Ваня Георгиева, чийто превод е отново феноменален!
Започвам Лорет Ан Уайт и “Дневникът на прислужницата” и няма да крия, че се вълнувам. 😄
Сестра ми прочете “Шерлок Холмс и морският договор” от Робертино и също остана доволна от нея. 😁
Започвам Лорет Ан Уайт и “Дневникът на прислужницата” и няма да крия, че се вълнувам. 😄
Сестра ми прочете “Шерлок Холмс и морският договор” от Робертино и също остана доволна от нея. 😁
Дочетох "Пролетен сняг" - трогателна история, но някак булеварден стил на писане. Не че съм очаквала нещо по-различно. Даже беше с една идея по-добре от очакванията ми. И мисля, че с това приключва периода ми на "леките" дамски романчета.
Започвам "Тангото на старата гвардия" на Реверте.
Приготвила съм си и "Вода за цветята", но чакам да дойде правилния момент за нея, че сега предваканционно съм се сдухала и не ми се рискува да затъна още повече в меланхолични настроения точно, когато се очаква да е обратното, имайки предвид сюжета на книгата. Иначе допускам, че доста ще ми допадне.
Започвам "Тангото на старата гвардия" на Реверте.
Приготвила съм си и "Вода за цветята", но чакам да дойде правилния момент за нея, че сега предваканционно съм се сдухала и не ми се рискува да затъна още повече в меланхолични настроения точно, когато се очаква да е обратното, имайки предвид сюжета на книгата. Иначе допускам, че доста ще ми допадне.
В най-добрия смисъл на думата. Прочела съм всички нейни, които са налични в Читанка и другите сайтове за онлайн книги за четец.