В момента чета... 95

"Часовникът" не ме привлича с анотацията си, но "Смола" на същата авторка е много красив в грозотата си роман.
Дадох обещания последен шанс на Кристин Хана с препоръчания "Съдбовен път" - абсолютно не. Приключих окончателно с изтерзаните преживявания на героите ѝ, не успява да ме трогне.
Съгласна съм с последните мнения за "Пролетен сняг" - симпатична и приятна, но след три месеца няма да помня сюжета, въпреки че я слушах с удоволствие, докато миех прозорци.
Чета "The Shards" на Брет Ийстън Елис, автор на прословутия "Американски психар". Мудна и подробна е, но не и досадна. Върви ми гладко, защото атмосферата и красивият език галят сетивата ми.

Прочетох "Ледените близначки" - С. К. Тремейн.
Книга с голям потенциал, но неуспешно развит.

Може ли мнение за "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен? Чета много и само положителни мнения за книгата. Наистина ли си заслужава толкова, колкото я хвалят? За сега ме спира само обема ѝ. Не съм сигурна дали ми се започва нещо толкова обемисто. Ще се радвам ако сте я чели да споделите по едно мнение

Преди няколко дни приключих със "Зимните хора" на Дженифър Макмеън. Подобно на "Удавниците" и тази препоръчвам с две ръце, дори мисля че ми стана по-любима от нея. Може би единствена ми грешка беше, че не си я оставих за зимната отпуска а я четох на плажа ☀

Започнах "Камък, ножица, хартия" на Алис Фини. Първата нейна книга, която чета. За сега върви много бързо и е доста обещаваща. Знам, че няма да ме разочарова. Но май и нея трябваше да си я оставя за зимата. Някак не мога да се насладя достатъчно за зимните, студени пейзажи, докато навън е 35 градуса. 🤭

Завърших "Омагьосаната хасиенда". Много ми хареса идеята - как всяко едно цвете може да бъде омагьосано, как магиите са само за добри неща и как понякога можем да намерим точният за нас човек и когато не знаем на къде да тръгнем, винаги трябва да слушаме вътрешния си глас. Хареса ми и това, че самата книга ухае на цветя. Мислех, че някъде съм я сложила в нещо, което да е придало това ухание, но се оказа, че и други читатели са го усетили. Самата книга ухае на фрезия или нещо подобно, свежо. Оригинален начин да зарибиш някой да си купи книгата и да я помни дълго. Надявам се да издадат и другата от поредицата.
Днес се наложи да стоя и да чакам детето на едно езеро, но не ми се печеше и бях седнала в страни под една кестенова сянка и за времето, докато чаках, прочетох "Командировката". Миж, беше права, че е лятно четиво и нищо особено не е. Вярно, имаше интересен туист в историята, но не е от тези книги, които се помнят дълго. Като цяло не е лоша, особено за лятна ваканция

Кръв по снега на Несбьо прочетох последно. И това уби у мен всякакво желание за четене поне за седмица. А съм от най- запалените фенове на автора! Даже не мога да опиша какво прочетох, някаква купчина от празни изречения, тромав разказ, никакви образи, или поне никакви изградени образи, кух сюжет, едно огромно нищо. Защо, бе, Ю, защо, Несбьо?! Ако това е първа среща с автора, категорично няма да започна друго от него. Пристрастена съм към поредицата за Хуле, Хари е сред любимите ми литературни образи, а тази книга се постара да затрие доброто ми впечатление за Несбьо...
В Сторител слушам Седмият печат на Жозе Родригеш душ Сантуш- книгата е в типичния му многословен стил, показващ някак надменно изключителната начетеност на автора; много интересни( и супер дълги) вниквания в различни теми, които дразнят интереса и предизвикват читателя да търси още и още информация по тях; бавно и постепенно развиване на сюжета, без никакво бързане.

Тарти, моето мнение беше същото. Така и не можах да реша защо я е писал тая книга. Измъчих се докато я прочета Тези на Жозе Родригеш душ Сантуш отдавна се каня да ги чета, обаче се притеснявам да не са като на Дан Браун, от който се разочаровах сериозно и ги отлагам.

На мен страшно ми хареса "Кръв по снега"

"Тангото на старата гвардия" е страхотна. Отдавна не ми се беше случвало да не мога да оставя книга и да не заспя на 5-тата страница, колкото и уж да ми е било интересно.

Сигурно съм една от малкото, които не са чели "Прислужницата" на Фрида Макфадън Бях си пуснала заявка в библиотеката за нея може би преди повече от два месеца. Миналата седмица ми се обадиха, че е налична. Започнах я на плажа вчера, докато малкото дете спеше, и ми стана интересна. Имам още малко, довечера ще си я прочета.

В момента чета Стефан Цвайг - избраните му творби в 5 тома, като съм на том 1 (има го в Читанка) и съм просто впечатлена. Всяка една новела е магия, потапя те в дебрите на нечие съзнание така, че за момент се отъждествяваш с героите. Много красив език, много ловък начин на заплитане на историите. Като приключа, ще продължа с “Омаята на преображението” - пак от него. Но чуден, чуден Цвайг! За пръв път се “запознавам” с творчеството му и хем съжалявам, че не съм го открила по-рано, хем се радвам, че мога да му се насладя сега!

Прочетох “Дневникът на прислужницата” от Лорет Ан Уайт. Е, хареса ми! Много лудо и диво препускане през някакви странни случки. В началото малко мудно ми тръгна, на след 30 страници вече беше супер. Определено авторката пише много увлекателно и наистина има доста шантави хрумки. Наистина не очаквах някои от нещата, които се случиха. Бяха подредени събитията и после разплитането на всичко се получи логично и реалистично, поне за мен.

Сега започнах “Тайната на пациента”, а “Под дяволския мост” съм си я оставила за финал. За сега пациента ме е увлякла и също много ми харесва.

Започнах и почти приключих "И един ден като стана писател" на Филип Трифонов, добре вървеше отначало, първата част с детство/юношество е забавна и предадена с много хумор. Първите роли и работа също са интересно разказани, има авторски сценки от работата му с режисьор, който не харесва, много смешни и с тънка ирония. Роднините му са от сой, баба придворна дама, дядо царски офицер, баща, учил в Сорбоната и тн. но за разлика от Кирил Маричков (който говори много за снобската страна на роднините си, до досада), Филип Т. не говори за тях, нито се хвали, ами сина му ги е описал скромно накрая, като част от биографията.
Половината книга добре, но после има разни скечове и смешни писма, които преминават в малко тъжни писма до институции (Ф.Т. не е бил одобряван за разни директорски позиции по театри и тн.) и 100-тина страници не са чак толкова интересни за четене.
Накрая има част "другите за Филип", също хубави и сърдечни истории от негови приятели/популярни лица.

Та,
като Ф.Т. не ми потръгна много в частта с текстовете от стендъпите, взех си "И още нещо" на Катето Евро, там вече нямаше празно, разказва откровено, интересно, забавно, със самоирония и без да крие щуротии и излагации (как разголвала гърди за щяло и нещяло, вкл. на минаващ камион с войници). Симпатично написана книга, не знаех, че е отгледана от баба и дядо месари, дошли от провинцията в центъра на София, до бившата Зоологическа, не знаех и че майка ѝ е била известна гледачка, понякога опашката чакащи за нея се точела няколко пресечки.

Ф.Трифонов 6/10 ми е оценката, Катето 8/10

Nomade.A, радвам се, че творчеството на Стефан Цвайг ти харесва. Аз много харесвам разказите и новелите му. Преди много години успях да си купя само първите 2 тома от избраните му творби.

Реших, че за почивката ще си взема книгата на Лиз Нюджънт- " Странната Сали Даймънд".
След прочита на другите й две, мога да кажа, че е интересна, ненатоварваща и идеална за лежерно четене на плажа.
Хората се побъркаха по Фрида и книгите й, които бълва, като топъл хляб,  но последната,която прочетох" Затворникът" , вече ми беше доста предвидима.
Приключих с Фрида.

Засега съм още в началото, опитвам се да се абстрахирам от полюсните мнения на читателите. До този момент книгата ми допада.

Стефан Цвайг ми е любим писател! Май май всички томове изчетох.
По препоръка от тук прочетох Сара Джио (нещо за Париж в заглавието) и Остани с мен на Адебайо. Втората малко по-добра от първата, но и без тях нищо не сте изпуснали.
Започвам пореден том разкази на Тургенев.