Да, нормално е. Ти просто си cat person.
И аз не бих живяла с куче. Абсурд!
Имам котка. Обожавам я.
И аз не бих живяла с куче. Абсурд!
Имам котка. Обожавам я.
- Публикувана: 21 май 2025, 22:22 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2025, 00:33 ч.
Не мога да свикна с кучето на приятеля ми — нормално ли е това?
Рязбира се, хората са различни. Аз не бих гледала котка никога. От улични и дворни ме е направо гнус, от къщните винаги ми мирише и настръхвам от гадост, когато се отъркат в мен. Куче и в най-окаяно състояние никога не е предизвиквало такива чуства в мен, мога да погаля и да се погрижа и за най-болното. Винаги съм обичала кучета и цял живот съм мечтала да имам, и имаме от 11 1/2 години.
Разбирам гледната точка обаче за "натресеното" животно. Ако не си избирал отговорността, която произтича от това, едва ли е много хубаво. Ако и в ежедневието си се чувства така авторката, направо не знам какво ще е първият път, когато трябва да разходи кучето с 40° температура, когато трябва да откаже място за настаняване, заради политиката за домашни любимци, или когато плати първата крупна сума при ветеринар... Горкото животинче, подмятано из хората, защото никой няма достатъчно самосъзнание да се грижи адекватно за него и да го обича.
Разбирам гледната точка обаче за "натресеното" животно. Ако не си избирал отговорността, която произтича от това, едва ли е много хубаво. Ако и в ежедневието си се чувства така авторката, направо не знам какво ще е първият път, когато трябва да разходи кучето с 40° температура, когато трябва да откаже място за настаняване, заради политиката за домашни любимци, или когато плати първата крупна сума при ветеринар... Горкото животинче, подмятано из хората, защото никой няма достатъчно самосъзнание да се грижи адекватно за него и да го обича.
Един път съм направила избор да предпочета човек пред животно и не бих го повторила никога повече. Хората са нахални, като видят, че си добър отстъпчив и за тях си важен, ще ти извият ръцете за животното ( папагали в моя случай), после ще те изнудват за друго , понеже любовта и хората са по-важни и те трябва са са центъра около което всичко гравитира.. НИКОГА повече няма да се хвана на такава тъпотия, някой ако ме накара са избирам между него и животно директно изхвърча, ще му помогна по-бързо да се изнесе.
И аз бих избрала животното, не куче, а котка, но все едно. Тук въпросът е , че приятелят на момичето не е избрал нито нея, нито кучето. Тоест той реално не си гледа кучето, още по-малко пък тя му е длъжна да го гледа. Аз не бих се хванала с мъж с голямо куче, защото просто знам, че не желая да живея с куче и няма смисъл да се занимавам. Авторката е заживяла с него без куче, и изведнъж и натрисат такова, нормално е да не иска, не разбирам какво я нападате.
Разбирам те и ти съчувствам. Имала съм куче, много го обичах, но никога повече не бих си взела. Да го кажа просто: не искам животът ми да се върти около някое животно, да му слугувам и обгрижвам докато е живо. Искам да съм свободна. Поставяй му ребром въпроса на твоя приятел. Той да избира и кой откъдето е.
Ако някой ме постави пред такъв избор, ще със сигурност ще избера кучето.
Изчетох 6 страници отговори дадени по ключова дума "куче" по тема, която няма нищо общо с никакво куче, за да разбера следва ли продължение на следното изречение:
Не следва. И така увисваме с принципен въпрос, в който кучето е само някакъв повод, а реалната тема е - изпитвам дискомфорт, който приятелят ми не забелязва. Или забелязва, но не реаргира.
Кажи де, авторке, какво стана след разговора? Той вече знае, че на теб ти е неприятно така, има ли мерак нещо да промени? Цени ли те повече от кучето си? Ти от своя страна пък знаеш, че той се радва и обича животинката, готова ли си да преглътнеш малко косми? Метафорично де. Има ли усилие, което всеки от вас е готов да извърши срещу себе си, за да се разберете за добро? И на двама ви? А може ли аз да перефразирам темата на - за чий хикс разни хора се събират да съжителстват ако всеки гледа само своя си комфорт...
Приятелят ми го обожава и го приема почти като дете. Очаква и аз да го чувствам така, но просто не мога – и му го обясних.
Не следва. И така увисваме с принципен въпрос, в който кучето е само някакъв повод, а реалната тема е - изпитвам дискомфорт, който приятелят ми не забелязва. Или забелязва, но не реаргира.
Кажи де, авторке, какво стана след разговора? Той вече знае, че на теб ти е неприятно така, има ли мерак нещо да промени? Цени ли те повече от кучето си? Ти от своя страна пък знаеш, че той се радва и обича животинката, готова ли си да преглътнеш малко косми? Метафорично де. Има ли усилие, което всеки от вас е готов да извърши срещу себе си, за да се разберете за добро? И на двама ви? А може ли аз да перефразирам темата на - за чий хикс разни хора се събират да съжителстват ако всеки гледа само своя си комфорт...
То след техния разговор е цялата развръзка, за която тя нищо не казва. Мога ли да разчитам на човек, за който нещо, с което аз имам проблем остава незабелязано, или не го отразява. Това ми се види проблема, все тая дали е куче и на кого е.
пп. в противен случай той можеше да каже - предпочитам ти да си добре, дай ще го препарираме кучето и ще го сложим навместо ето тази ваза тук, а тя - оценявам, че те е грижа, но знам че го обичаш, няма нужда, можем да го грумираме, педикюрираме, лоботомираме и т.н и да си го гледаме, защото то е ценно за теб, а ти - за мен.
Компромис. От всеки към другия. Основата на живота заедно.
пп. в противен случай той можеше да каже - предпочитам ти да си добре, дай ще го препарираме кучето и ще го сложим навместо ето тази ваза тук, а тя - оценявам, че те е грижа, но знам че го обичаш, няма нужда, можем да го грумираме, педикюрираме, лоботомираме и т.н и да си го гледаме, защото то е ценно за теб, а ти - за мен.
Компромис. От всеки към другия. Основата на живота заедно.
Разбирам те и ти съчувствам. Имала съм куче, много го обичах, но никога повече не бих си взела. Да го кажа просто: не искам животът ми да се върти около някое животно, да му слугувам и обгрижвам докато е живо. Искам да съм свободна. Поставяй му ребром въпроса на твоя приятел. Той да избира и кой откъдето е.
Ако някой ме постави пред такъв избор, ще със сигурност ще избера кучето.
Не бих се поколебала да зарежа и най-страхотния мъж ако ми постави така въпроса. Не само заради самото куче, а и заради това че би ме поставил да правя подобни избори - веднага бих го отписала като човек за мен, с който бих делила и един ден.
Изненадана съм, че кучето ви се радва - обикновено усещат кой ги харесва наистина. Явно е много любвеобилно животно.
vяsko, много странни идеи за "компромиси" имате /всеки психиатър би видял ясни значи за психопатия/. Някой ден дано жена ви не реши вместо да ви изостави да направи компромис и да ви ПРЕПАРИРА за закачалка в коридора!
Много нападки, много нещо..!
За едни е нормално да живеят с големи кучета в апартамент, да им мирише дома и да има козина буквално навсякъде дори и в гащите, а за други, които държат да са по- чистоплътни и да миришат на чисто, не е нормално. И не, това не ги прави безсърдечни хора, мразещи животните! Аз харесвам животни, но предпочитам да не ги отглеждам в апартамент. Авторката написа че я дразни, но вие не се замислихте по-дълбоко в това, което е написала. Тук ще говоря от личен опит. Ами нормално да я дразни. Това да прибираш прането по един час, защото минаваш всяка дреха с лепки за да махнеш космите - дразни. Това да не можеш да се нахраниш нито веднъж спокойно, защото кучето се върти около теб и лае за да му дадеш или още по-лошо когато скача на столовете около теб и се опитва да докопа чинията ти- дразни и напряга много. Когато чистиш и трябва да внимаваш кое къде оставяш, защото ако се докопа до боклука например ще ти отвори двойна работа. И любимото ми- да не искаш да си каниш гости защото целият диван и столове са в косми и когато гостите седнат, кучето се качва върху тях да им краде от чиниите, понеже не е възпитано.
И какво излиза- че отговорен за кучето в случая е приятелят ти. Щом го приема като дете, детето не иска само разходки, а и много грижи!
Нека да го сресва той, да чисти космите от дивана, да го научи на навици, да му чисти изпражненията ако се изпуска и т.н.
Ти не си виновна, че държиш на хигиената.
За едни е нормално да живеят с големи кучета в апартамент, да им мирише дома и да има козина буквално навсякъде дори и в гащите, а за други, които държат да са по- чистоплътни и да миришат на чисто, не е нормално. И не, това не ги прави безсърдечни хора, мразещи животните! Аз харесвам животни, но предпочитам да не ги отглеждам в апартамент. Авторката написа че я дразни, но вие не се замислихте по-дълбоко в това, което е написала. Тук ще говоря от личен опит. Ами нормално да я дразни. Това да прибираш прането по един час, защото минаваш всяка дреха с лепки за да махнеш космите - дразни. Това да не можеш да се нахраниш нито веднъж спокойно, защото кучето се върти около теб и лае за да му дадеш или още по-лошо когато скача на столовете около теб и се опитва да докопа чинията ти- дразни и напряга много. Когато чистиш и трябва да внимаваш кое къде оставяш, защото ако се докопа до боклука например ще ти отвори двойна работа. И любимото ми- да не искаш да си каниш гости защото целият диван и столове са в косми и когато гостите седнат, кучето се качва върху тях да им краде от чиниите, понеже не е възпитано.
И какво излиза- че отговорен за кучето в случая е приятелят ти. Щом го приема като дете, детето не иска само разходки, а и много грижи!
Нека да го сресва той, да чисти космите от дивана, да го научи на навици, да му чисти изпражненията ако се изпуска и т.н.
Ти не си виновна, че държиш на хигиената.
Наличието на куче вкъщи не е равно на лоша хигиена. Хигиената на кучето е реципрочна на хигиената на стопаните и дома - ако те са мърляви, и то ще е мърляво. Кучетата са супер лесни за възпитание, и ако животното се подхване от малко, може да се окаже много по-възпитано, чисто и подредено от децата или мъжете на някои съфорумки 
Да, има домове, в които мирише и има косми, но има и такива, в които не си личи, че има животно. Всичко зависи от собственика. И от това дали познава животното, което е взел, и доколко го е грижа за него.Чистото животно не мирише. Ако животното е чисто, и все пак мирише, значи има здравословен проблем, и трябва да му се обърне внимание. Понякога само по дъха на кучето може да се улови здравословне проблем. Но за това трябва стопанинът да е отговорен и образован. Тук явно случаят не е такъв.
Но това, разбира се, са принципни положения.
В частност - авторката не е длъжна да харесва и да свиква с куче, което не е избирала и към което не е поемала отговорност.
Но не е и редно да поставя ултиматуми.
Най-правилното е да си тръгне.
Да, има домове, в които мирише и има косми, но има и такива, в които не си личи, че има животно. Всичко зависи от собственика. И от това дали познава животното, което е взел, и доколко го е грижа за него.Чистото животно не мирише. Ако животното е чисто, и все пак мирише, значи има здравословен проблем, и трябва да му се обърне внимание. Понякога само по дъха на кучето може да се улови здравословне проблем. Но за това трябва стопанинът да е отговорен и образован. Тук явно случаят не е такъв.
Но това, разбира се, са принципни положения.
В частност - авторката не е длъжна да харесва и да свиква с куче, което не е избирала и към което не е поемала отговорност.
Но не е и редно да поставя ултиматуми.
Най-правилното е да си тръгне.
Съгласна съм, чистото животно не мирише и хигиената му зависи от човека, както и всичко му зависи от човека, то не може само! Но тук авторката отновно не е виновна, тя куче не е искала, и като се е гаджосала човекът не е живял с куче. Може да не иска да се грижи за куче, да не иска да чисти косми и т.н. може да не й пречи като се разхожда, но да не иска вкъщи, това не я прави лош човек, много хора не желаят и не си вземат, но не биха навредили на животно (както лошият човек би направил, а има хора с кучета у дома, които навреждат на котки и насъскват големите си кучета към тях, това са зли и лоши хора, въпреки че имат животно у тях). И аз не бих поставила въпроса на някого ''аз или кучето'', и мразя хора, които изоставят животното си, затова не бих излезнала с мъж с голямо куче или мъж пушач, и си казвам важните неща за мен в началото, по принцип да се вземе животно у дома е решение на двамата човека, не само на единия. Имала съм котка, и ако ми каже някой махай котката, няма шанс! Ако той има котка бих се радвала, но ако вземамем малко куче или котка като вече живеем заедно трябва да е обсъдено от двамата, а тук къде е изборът на момичето, тя дори не може да се храни спокойно.
Какво има да пише...и да се реши това с кучето ще го измести друго криво, я в обзавеждането, я в роднини, я че на нея ѝ се ходи на опера, а той не ще друга да вика по него 2 часа.... Все ще се намери дразнител, без значение за кой от двамата. Хора, дето нямат дори толкова комуникация, че първо допускат елементарен проблем (той да беше я питал ок ли си с кучето?) после търсят изход не си падат кой знае колко един по друг. Не ги познавам разбира се, може да не важи за тях и да остареят заедно щастливи. Ама едва ли.