Здравейте! Пиша тук, тъй като имам нужда от съвет. Със съпруга ми сме заедно от 11 години, откакто бяхме ученици. Вече сме семейни, имаме прекрасно детенце.
Това, заради което реших да пиша тук е,че преди няколко месеца реших да проверя телефона му (знам, че е ужасно, но нещо ме подтикна) и намерих чатове с момиче, към което знам, че е имал силни чувства в гимназията, но нещата не са се получили. Писал й е на всеки рожден ден и то пожелания, каквито аз никога не съм получавала от него.
Преди няколко месеца изненадващо той започна да ми споделя за нея, за това какво е изпитвал в онзи момент. С железни нерви го изслушах как възхвалява друга, за да видя докъде ще стигне. Започна да ме разпитва и за мой бивш приятел. Общо взето, ровене в миналото. При което аз се разстроих изключително много, тъй като не мога да приема, че той има време да мисли за такива неща, докато аз съм на предела на силите си след изтощителен ден като майка на невръстно детенце без помощ от никъде.
Мислих, че нещата вече са приключили, и след разговорите ни, си е взел поука. Е, да, но не. Отново й е писал преди няколко седмици, дори й е споделил неща, свързани с детето ни. Видимо девойката няма интерес към него, но се питам какво ли би станало, ако имаше? Доверието ми сякаш се изпари, а винаги съм му вярвала сляпо и съм знаела, че ме обича.
Чувствам и знам, че не заслужавам подобно отношение! Извинявам се, стана дълго... Би ми се искало да прочета какво мислите вие по въпроса. Благодаря предварително!
Това, заради което реших да пиша тук е,че преди няколко месеца реших да проверя телефона му (знам, че е ужасно, но нещо ме подтикна) и намерих чатове с момиче, към което знам, че е имал силни чувства в гимназията, но нещата не са се получили. Писал й е на всеки рожден ден и то пожелания, каквито аз никога не съм получавала от него.
Преди няколко месеца изненадващо той започна да ми споделя за нея, за това какво е изпитвал в онзи момент. С железни нерви го изслушах как възхвалява друга, за да видя докъде ще стигне. Започна да ме разпитва и за мой бивш приятел. Общо взето, ровене в миналото. При което аз се разстроих изключително много, тъй като не мога да приема, че той има време да мисли за такива неща, докато аз съм на предела на силите си след изтощителен ден като майка на невръстно детенце без помощ от никъде.
Мислих, че нещата вече са приключили, и след разговорите ни, си е взел поука. Е, да, но не. Отново й е писал преди няколко седмици, дори й е споделил неща, свързани с детето ни. Видимо девойката няма интерес към него, но се питам какво ли би станало, ако имаше? Доверието ми сякаш се изпари, а винаги съм му вярвала сляпо и съм знаела, че ме обича.
Чувствам и знам, че не заслужавам подобно отношение! Извинявам се, стана дълго... Би ми се искало да прочета какво мислите вие по въпроса. Благодаря предварително!
