Отговори
# 315
  • Мнения: 280

Аз ли? Един вид, по-голямата липса на социални умения може и да вреди да се справят (като пораснат), с по-лошите, понеже ще са всеки за себе си. Естествено те социални умения всъщност имат, понеже всички ходят на училище, и на спорт и тн., но всичко това е контролирана среда от възрастен който е там, и лидерската позиция е вече заета. Нямам идея дали всъщност това има негативен ефект, ако има. Алтернативата, да правят съвсем каквото си искат, където и да е, също естествено е лоша.

# 316
  • Мнения: 5 302
Е няма негативен ефект, макар че е нормално авторитетите да се провалят, променят. Хубавото е да ги има, важно е да ги има и да са устойчиви във времето.
Всъщност това е да се провалиш като родител - да не си авторитет, никога да не си бил или по някаква причина да загубиш статуквото на такъв.

# 317
  • Мнения: 280
Е няма негативен ефект, макар че е нормално авторитетите да се провалят, променят. Хубавото е да ги има, важно е да ги има и да са устойчиви във времето.
Всъщност това е да се провалиш като родител - да не си авторитет, никога да не си бил или по някаква причина да загубиш статуквото на такъв.
Е потенциално може да пречи на развитието на добър лидерски и организационен потенциал, у самите деца, преди 18. Сигурно и зависи и от конкретните дейности в самото училище, разбира се, и как са структурирани.

# 318
  • Мнения: 17 898
Аз съм учила в квартално училище до 7 клас и в ЕГ след това. Да, момчетата не бяха от най-кроткити, но ако изключим, че гонеха да опипват определени девойки от класа, които пискаха закачливо, а не възмутено, и се кикотеха  и това, че момчетата от време на време се посбиваха, друго насилие в училище не е имало. До 7 клас, в основното. Говоря за 80-те години на миналия век, не знам кое поколение съм. За сметка на това в класовете на дъщеря ми има доста повече тормоз и насилие, а уж е в елитно училище  до 7 клас, и сега в нормално, а не в някое съвсем западнало. Ама за 8 години в училище какво ли не преживя - и са я провокирали, спъвали, гонили, блъскали, опипвали, душели, блъскали главата й в стената, хвърляли вещите й в коша за боклук, крили са нещата й, крали са вещи и документи, обиждали са я, изнудвали са я за пари, ритали са й стола в час, три пъти й лепиха дъвки в косата в седми клас и то за месец-два! И това е само това, което на мен в някакъв момент ми е ставало известно. И не веднага, не когато е трябвало да се реагира... Животът на свитите, скромните или децата с някаква особеност на развитието е ад, да не говорим за телкове и сопове

# 319
  • Пловдив
  • Мнения: 20 654
Щастлива съм, че моите деца НЕ СА преживявали описаните простотии, и ще се противопоставям винаги, когато някой се опитва да нормализира такъв тип отношения.
И не, не винаги и не навсякъде е така, и дано никога повече не бъде Hands Plus1
Тоест - колко са закърнели сетивата на този "някой" (моите), колко ненормални възгледи за света има, как няма милост към нещастието на децата, щото от много нещастие в детството си е закоравял неспасяемо. Глупости, извинявам се.
Няма общество без гадни деца (не напразно се вдига и днес, и в най-уредените държави шум за т.нар. булинг), без пубери, които се държат като невидели женско, дори без педофили. Ще се противопоставям винаги, когато се опитват да ме определят обидно като някой, който "се опитва да нормализира такъв тип отношения", обяснявайки, че съществуват общества без подобни прояви, в които само еднорози щастливо припкат по дъгата. Извинявам се още веднъж, но така стоят нещата.

Цитат
Момчетата бяха много по-агресивни към момичетата от сега. Сега, примерно, може да има едно агресорче в клас. Преди бяха почти всички, с малки изкючения.
Аха. Ама "тогава" го гледате отвътре, откъм групата на децата, а "сега" - отвън.
От мъжа ми (учителско дете, учило в добри за града си училища) съм чувала за училищен хулиган, който пред възрастните се държи като кротко ангелче и никой не вярва, че тероризира малките. Но, нали, това само в нещастния, пълен с насилие към децата соц го е имало, сега такива не виреят.
Прочетете пак поста на Мама Ру.

Последна редакция: пт, 06 юни 2025, 18:51 от Магдена

# 320
  • Мнения: 1 339
За сметка на това в класовете на дъщеря ми има доста повече тормоз и насилие, а уж е в елитно училище  до 7 клас, и сега в нормално, а не в някое съвсем западнало. Ама за 8 години в училище какво ли не преживя - и са я провокирали, спъвали, гонили, блъскали, опипвали, душели, блъскали главата й в стената, хвърляли вещите й в коша за боклук, крили са нещата й, крали са вещи и документи, обиждали са я, изнудвали са я за пари, ритали са й стола в час, три пъти й лепиха дъвки в косата в седми клас и то за месец-два! И това е само това, което на мен в някакъв момент ми е ставало известно. И не веднага, не когато е трябвало да се реагира... Животът на свитите, скромните или децата с някаква особеност на развитието е ад, да не говорим за телкове и сопове

Съжалявам, че детето е трябвало да преживее всичко това. Непоносимо е дори  да се чете, че дете е било подложено на такъв тормоз. Надявам се, че въпреки не винаги навременното получаване на информацията, сте подали необходимите сигнали срещу извършителите, и сте помогнали на детето да се адаптира по-лесно в тази крайно недружелюбна среда. Съчувствам най-искрено и на детето, и на родителите - защото да се чувстваш безсилен да помогнеш на детето си и да му осигуриш спокойна среда, е също доста травмиращо.

В същото време категорично не е редно да се твърди, че това е обичайна среда в "нормално" или "елитно" училище. Имам лични наблюдения над 3 училища, в които са учили децата ми, а покрай приятелския ни кръг, над още поне 10. Имам и доста близки, които работят в училища, включително и двама училищни психолози. Проявите на грубост, насилие, кражби и подобни, са инцидентни, а не норма. Промяната е бавна, но се случва.  Променя се отношението на самите деца - не мълчат и търпят, а споделят, оплакват се и търсят защита. Когато възрастните (родители, учители, психолози) са адекватни, негативните прояви успешно се изолират.

Вярвам на собствените си наблюдения и впечатления, които имах в продължение на 14 години, и затова твърдя съвсем отговорно и убедено, че ученическите години на моите деца бяха много по-щастливи и безпроблемни, отколкото моите, при напълно сравними училища. И това е прогрес, който трябва да поддържаме и задълбочаваме, а не да отричаме.

# 321
  • Мнения: 3 194
Вярвам на собствените си наблюдения и впечатления, които имах в продължение на 14 години, и затова твърдя съвсем отговорно и убедено, че ученическите години на моите деца бяха много по-щастливи и безпроблемни, отколкото моите, при напълно сравними училища. И това е прогрес, който трябва да поддържаме и задълбочаваме, а не да отричаме.
Абсолютно съгласна.
В моето детство не само, че имаше повече насилие в учище, но то се толерираше и от учителите, и от родителите. "Любимите" ми реплики бяха "ами, те момчетата си се бият", "е, щом момчето посяга (рита, удря, хапе, скубе и т.н.) на момиче, значи я харесва", последното придружено с гадна усмивчица.
Имам сравнение с едно и също училище през 20 г. В периода 1985-1989 ходех като по-голямата сестра (вместо родителите ни) - в междучасията беше зверилник, крясъци, тичане, блъскане, сбивания. Нямаше как да се укротят, никой не вземаше мерки. След това 2007-2011 г. ходех като родител. Нищо общо. Първата седмица на 1-ви клас няколко момчета се опитаха да се държат като татковците си през 80-те (скубане, ритане, хапане). Направихме родителска среща - и до там. Всички разбраха, че сме в 21-ви век.

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 13:13 от biborana

# 322
  • София
  • Мнения: 45 485
Понеже ние имаме проблеми в класа на сина ми, потвърждавам, че има прогрес. Децата веднага докладват на родителите си, родителите обсъждат в групата, притискат учителите. Въобще - действа се. А от това действие има резултат. А именно - повечето деца са мирни и кротки и не толерират насилие под каквато и да е форма.

# 323
  • Пловдив
  • Мнения: 28 049
Аз съм учила в квартално училище до 7 клас и в ЕГ след това. Да, момчетата не бяха от най-кроткити, но ако изключим, че гонеха да опипват определени девойки от класа, които пискаха закачливо, а не възмутено, и се кикотеха  и това, че момчетата от време на време се посбиваха, друго насилие в училище не е имало. До 7 клас, в основното. Говоря за 80-те години на миналия век, не знам кое поколение съм. За сметка на това в класовете на дъщеря ми има доста повече тормоз и насилие, а уж е в елитно училище  до 7 клас, и сега в нормално, а не в някое съвсем западнало. Ама за 8 години в училище какво ли не преживя - и са я провокирали, спъвали, гонили, блъскали, опипвали, душели, блъскали главата й в стената, хвърляли вещите й в коша за боклук, крили са нещата й, крали са вещи и документи, обиждали са я, изнудвали са я за пари, ритали са й стола в час, три пъти й лепиха дъвки в косата в седми клас и то за месец-два! И това е само това, което на мен в някакъв момент ми е ставало известно. И не веднага, не когато е трябвало да се реагира... Животът на свитите, скромните или децата с някаква особеност на развитието е ад, да не говорим за телкове и сопове
И аз като другите съфорумки - изобщо съм нямала подобни преживявания и децата ми нямат. Имам съвременен опит в 5 пловдивски училища, от средни до към елитни. Не казвам, че няма, а че не е масово.

# 324
  • Мнения: 18 390
Понеже ние имаме проблеми в класа на сина ми, потвърждавам, че има прогрес. Децата веднага докладват на родителите си, родителите обсъждат в групата, притискат учителите. Въобще - действа се. А от това действие има резултат. А именно - повечето деца са мирни и кротки и не толерират насилие под каквато и да е форма.

Медиацията си проправи път в образованието, ангажирайки пряко и децата. Учителите също вече се опитват да разширят и разчупят подхода си, може би не е масово още, но го има.

Общи условия

Активация на акаунт