И с недомлъвки.
- Публикувана: 22 май 2025, 22:49 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2025, 23:35 ч.
Защо някои хора не стават за родители, а имат деца? И какво всъщност правят с тях?
Както винаги съм твърдяла да бъдеш родител е най-трудната и отговорна работа ever. И както в различни други дейности едни хора ги бива повече за нея от други. Аз имам свое виждане по въпроса за родителството и то е, че добри родители са тези, които отглеждат децата си в атмосфера на любов, разбирателство и подкрепа, колкото и наивно или клиширано да звучи. За мен това е една здрава основа, която предполага по-лесно справяне с всякакви житейски предизвикателства за семейството. Така децата се научават на едно от най-важните неща в живота - как да обичат и как здравословно да се свързват с други човешки същества.
Дренка- голямата специалистка, още я чакам да каже кога идва да ми обяснява базови неща по моята специалност. Сама го предложи и се ската. Мислех, че ще намажем малко безплатна математика статистика, съпромат. Децата питат кога започва помощта, а Дренка я нЕма. Зададе ми въпроси какво работя, каква ми е специалността и избяга долно, след като не можа да разбере какво е инсулунова резистентност и кога е нормална.
Децата на индианците са получавали имена чак на 8-9 годишна възраст, според мен заради високата детска смъртност.
А до средата на миналия век тийнейджър не е съществувало като понятие, в смисъл че не са били бунтовно настроени на тази възраст - бунтовноста е от прекаленото обгрижване, от когато вече е започнало да може да се полагат повече грижи. Също и са били основно на самоотглеждане, едно време и то не толкова отдавна, по квартални градинки или поля.
Така че по- най-големия проблем е че растат на затворено, и дори и добрия родител може да действа зле.
А до средата на миналия век тийнейджър не е съществувало като понятие, в смисъл че не са били бунтовно настроени на тази възраст - бунтовноста е от прекаленото обгрижване, от когато вече е започнало да може да се полагат повече грижи. Също и са били основно на самоотглеждане, едно време и то не толкова отдавна, по квартални градинки или поля.
Така че по- най-големия проблем е че растат на затворено, и дори и добрия родител може да действа зле.
А аз искам дефиниция на добър родител. И то след 18 на отгледаното дете. В смисъл какво трябва да е то, порасналото, ако родителят е бил добър родител?
За мен един родител си е свършил работата, когато детето му на 20+ е трудолюбиво, отговорно, възпитано, спазващо правилата и законите и да, самостоятелно за възрастта си, индивидуалните и социалните условия.
Родител, чието пораснало дете никъде на може да се задържи на работа и за месец, не учи, пренебрегва социалните и моралните норми се е провалил, защото не успял да му предаде ценности като уважение, трудолюбие, емпатия, съзнание.
Родител, чието пораснало дете никъде на може да се задържи на работа и за месец, не учи, пренебрегва социалните и моралните норми се е провалил, защото не успял да му предаде ценности като уважение, трудолюбие, емпатия, съзнание.
За мен един родител си е свършил работата, когато детето му на 20+ е трудолюбиво, отговорно, възпитано, спазващо правилата и законите и да, самостоятелно за възрастта си, индивидуалните и социалните условия.
Родител, чието пораснало дете никъде на може да се задържи на работа и за месец, не учи, пренебрегва социалните и моралните норми се е провалил, защото не успял да му предаде ценности като уважение, трудолюбие, емпатия, съзнание.
Родител, чието пораснало дете никъде на може да се задържи на работа и за месец, не учи, пренебрегва социалните и моралните норми се е провалил, защото не успял да му предаде ценности като уважение, трудолюбие, емпатия, съзнание.
Всичко това обаче е идеализирано и пожелателно, защото 80 и повече процента от характера на едно дете и респективно човек зависи от гените и е непроменимо с каквото и да е възпитание. Като цяло смятам че родителите всъщност не могат да имат голям ефект - тва от опит и наблюдения, каквото такова.
Вярно е, че две деца на едни родители в едно семейство имат различни характери, но все пак не можем да се оправдаваме само с гените, нали имат общи гени и половината са от всеки родител. Семейната среда и отношението на родителите към децата е към живота, което те виждат у дома също играят роля и то голяма за формирането им като личности и за изграждането на ценностната им система.
За мен почти всичко е ген. Възпитанието е лека позлата, с възрастта накрая пак избива генът. Сега гледам и по дъщеря ми. Затова не мога да обвиня родител, че е провален. Носи вина само за своето поведение - случаи на насилие, неглижиране и т.н. Но е видно, че неглижирано, тормозено дете може да стане свестен човек, а някой, расъл в добра среда, да е престъпник.
Нека не си измиваме ръцете с гените. Родителите са много важни за развитието на едно дете. Изключвам психопатиите и разните отклонения.
А до средата на миналия век тийнейджър не е съществувало като понятие, в смисъл че не са били бунтовно настроени на тази възраст - бунтовноста е от прекаленото обгрижване, от когато вече е започнало да може да се полагат повече грижи. Също и са били основно на самоотглеждане, едно време и то не толкова отдавна, по квартални градинки или поля.
"Бунтовността" през пубертета не е нищо повече от проява на полова зрялост и желание на индивида да се еманципира от родителите, и да се размножи
Базисни инстинкти са това, и не зависят от времето, в което се развива действието. В миналото, при настъпване на "този" период, просто са ги женели или омъжвали (или пращали на война, ако има активна), и проблемът е решен - няма натрупано напрежение, няма бунт, животът продължава. Много общества и етноси и в момента постъпват по този начин. Изходът за нас като цивилизовани родители не е неглижиране (споменатото "самоотглеждане" като контрапункт на "прекаленото обгрижване"). Резултатът от подобно отношение е видим в гетата и крайните квартали.
Съвсем други са механизмите за облечаване на проявите в пубертета, но не за това е темата.