От известно време дъщеря ми започна да спи много кратък нощен сън. Тя е на -2г9м.
Ставаше сутрин в 07:30-08:00, закусва, играем, разхождаме се и обядва. Не мога да я сложа да спи преди 14ч. Спи до 16ч.и вечер до 22-22:30 е страшна борба и така месеци наред.
Една вечер баща ѝ, с цел да заспи по-бързо искаше да я сложи на нашето легло и от тогава (2 седмици) положението е бякакъв ад. Заспива на нашата спалня, местим я, буди се и отново е при нас. Ако всички спяха, щях по някакъв начин да се съглася, но тя не се чувства добре при нас, дори в леглото да е останал един нас двамата с баща ѝ.
Междувременно тръгна на градина и това я травмира още повече- заспива пак при някой от нас, но нощния сън е накъсан и се буди много. С рев, сълзи, говори несвързано и никой и нищо не може да я успокои. Ясно е, че като не спи по цяла нощ, няма как да се адаптира в градината и изобщо да ходи. Излишно е да казвам, че обедния сън също е под всякаква критика, преуморява се, вечер пак не заспива на време и сме в един омагьосан кръг.
Има ли някой в подобна ситуация? Как се справяте?