Аз исках да изпъкна със стил, но нашите бяха с доста по-скромни възможности от богатите ми съученички. Купиха ми рокля от Асеновград, безизвестна шивачка. Моите съученички бяха с рокли от Романтика фешън и подобни за по 2000-2500 лв, пак казвам, преди 13 години това бяха много пари.
Моята беше около 300 лв. Баба ми подари златни бижута, които до ден днешен са голяма ценност за мен.
Като цяло не съм имала сбирки с роднини, дойдоха най-близките вкъщи да ме изпратят преди да тръгна за събирането в училище и после към ресторанта. Аз тогава усещах, че не съм като тях от първия ден в гимназията до последния, защото моето семейство нямаше възможностите, които имаха те.
В крайна сметка съм на 32 и тия неща не ги мисля. Аз имах мечта тогава да посетя една държава и щях да съм много по-щастлива ако родителите ми ме бяха питали дали искам вместо да ида на бал да ме изпратят за няколко дни на екскурзия там. Обаче те са си старото поколение и са ходили на бал, искаха и аз да имам, според техните възможности. Благодарна съм, че са направили каквото са могли. Към днешна дата като си видя снимките от бала не ме е срам, защото нито съм кичозна, нито натруфена, нито без стил. Модата се мени, стилът е завинаги.