Някой бил ли е с евтина рокля на абитуриентския си бал?

Булчинската рокля е друго нещо. Но защо да не се носи абитуриентската? Рокля като рокля - официална, стилна. Каква е разликата между бижута, обувки и рокля, та да носим едните, а роклята не?
Ако някоя се е направила на торта с абитуриентската си рокля, да, не става за други поводи. Но ако роклята е стилна и красива вечерна рокля, тя е подходяща и за други поводи.

Бижута, чанта, обувки са далеч по-носими неща. На златото и 100 години да седи, нищо му няма.

Аз на 19 завърших, не знам при вас как е било, но не съм изобилствала от официални събития, най-много някоя сватба, на която съм канена с нашите.
Самата рокля, като рокля ако е много официална, дълга, тежка въобще не е нужно да е торта, пак не става за други случаи. Моята абсурд, без да е торта. Беше с корсет и дълга пола (не в две части), като полата беше в няколко ката. Къде ще сложа тази рокля повече? А и защо би ми било да мисля какъв тоалет да избера, че да е за бъдещо ползване?
Обувките ми бяха кожени, черни, с ток, много ги носих. Ама те изчистени черни обувки, мижех да съчетая с всичко.

Хората искат да си ги носят след това, защото не приемат добре идеята да дадат 500-1000лв за рокля за един ден.

500-1000 лева звучи направо евтино, предвид сумите за рокли, които цитираха родители по Тв, по групи.
За мен 500 лева дори са много за рокля, която втори път няма да облека .

Разбира се, че са много 500 - 1000 лв, но такива са цените. В повечето случаи роклята не става за други поводи, а и както е споменато по - горе, рядко младото момиче има къде да иде я облече после. На тая възраст не се скъсват да ходят по  официални събития. Това, че  може и после да се носи, обичайно си остава в сферата на въображението и успокоението на притежателя й. Затова всяка година е пълно с обяви " подарявам балната си рокля на момиче в нужда" 🤪

По мое време имах предвид.
На мен целият ми бюджет беше 1000лв. Естествено, се вписах под него, нали съм си пестелива.

Като майка на момичета, аз също смятам, че е безумна тази традиция с балните рокли, които се обличат буквално за една вечер. Но уви - така се е наложило през годините като традиция.
А и на момичетата със сигурност им е приятно да се почувстват като принцеси за малко. Пък и не си дават сметка за похарчените от родителите пари....

Разбира се, в рамките на разумното - рокли за хиляди левове не приветствам.

Не си представям бална рокля, а елегантна вечерна рокля. А дали ще се чувства като принцеса, или не, зависи от много други фактори.

 

Страхотна! Хем е супер семпла, хем черно и падащо си е възможно най- елегантното (по моите критерии, разбира се)
Точно така си представях моята рокля на бала пост фактум, респективно сега имам подобна - има странично копринен шлейф. Обличах я два пъти на НГ.

Благодаря, The Catcher in the Rye.
От едната страна има асиметрична закачка, която много красиво пада надолу на вълни. Вижда се как я е вдигнала. Както казах, беше голямо забавление измислянето на модела, много се смяхме. Тя се увиваше с плата по най-различни начини и изведнъж така ни хареса много. Има и голям воал върху раменете от органза, преливаща в различни цветове - синьо зелено лилаво, също и цикламено болеро с надиплени вълни, пелеринка. Но решихме, че за този концерт е по-добре с класическо бяло болеро и бели перли.
За мен балът е повод да си ушиеш или купиш една красива, елегантна рокля за официални случаи, която да се комбинира с различни неща и винаги да изглеждаш различно с нея.

На мен много ми харесва роклята Бордо на другата дама на снимката.

За мен също носи ли се една рокля в последствие всяка сума е оправдана. Тоест, има някакъв смисъл да се дадат пари. Просто така го усещам. Дори да е скъпа роклята, не би ме било яд, ако ще я ползвам и за други случаи. Добре инвестирани пари. И обратно, рокля за еднократен, дори и специален повод, просто не ми харесва като идея.  
Дреха за еднократен повод изобщо не е моето. Друг е въпросът, че абитуриентската рокля се плаща от родителите, та е по-различно.

Аз завърших през 2002 и бях тероризирана от идеята, че трябва да имам бал. И в онези времена, в края на 90-те съм имала много дрехи, всеки ден съм била с различен тоалет, но самата мисъл за моя собствен бал, рокли, прически, изпращания и подобни никога не ми е харесвала. За щастие успяхме да се съберем около 8/9 човека от нашия клас и вместо на бал, отидохме на екскурзия с автобус в Европа. Не си спомням цени, сигурно е струвала колкото и бала на останалите по тогавашни цени, но цяла година чакахме екзалтирани пътуването, докато останалите от класа се караха за ресторанти и обсъждаха шивачки и гримове.  Самата вечер на бала след ресторанта и ние отцепниците се присъединихме към останалата част от класа, облечени за дискотека.  В деня на нашия бал, обаче папата беше на историческо посещение в Пловдив и нашите съученици бяха изгонени рано рано от ресторанта, а във всички заведения и барове имаше забрана за алкохол и музика. Та малко след полунощ се качихме по стара традиция на Альоша да чакаме изгрева. За нас беше много забавно, но моите приятелки с роклите и прическите бяха много разочаровани.
Като дойде време за сватба, пак така, идеята за рокля, обичаи и разни други салтанати ме караше да настръхвам от ужас. Бяхме само 10 човека на плажа, четирима от които нашите родители. Най-скъпото нещо бяха естествените цветя на арката. Много пари дадохме единствено за моята халка (сигурно колкото три булчински рокли), защото освен снимки и спомени, това е единственото, което остава и се носи и след сватбата. Бях с плажна рокля от Заландо за под 80 евро, но нямаше как да бъде по-малко идеална за морската ми сватба. И днес като видя булки на плажа не мога да разбера защо са решили да женят на пясъка с токчета, тежък грим и истински булчински рокли като концепцията би трябвало да е съвсем различна. Та моят извод е че всеки трябва да прави това, което чувства и за бала и за сватбата. При мен и за двете имаше хора, които въртяха очи, добре че родителите ми ме оставиха да правя каквото си знам. Накрая остават само няколко снимки и спомени, каквито си ги направите вие.

И аз не разбирам безумните банкети.
Сватбата с бившия ми мъж беше само с приятели и родители, кръщенето на детето ни само с кръстник, ние родителите и моята майка, вторият ми брак само с двама свидетели, ние (аз бях с маратонки).
Балът ми беше камерен състав, вкъщи, съвсем евтин тоалет си избрах и обувки, както вече писах.
Не мога да задължавам никого да е част от моите лични празници, те затова са лични - да се облечеш, както искаш и да го изживееш с най-близките.

Хората сме различни. Няма лошо да споделяш празниците си с повече хора и да си официално и добре облечен. Аз с маратонки правя само спорт.