Някой бил ли е с евтина рокля на абитуриентския си бал?

Не взех отношение по неволите на авторката.
Момиче, проблемът не е в цената на роклята ти, дори изобщо. Не си уцелила правилната кройка и линия, и това е твоя грешка, колкото и кофти да звучи. С тази висока талия, дори и като клечка да си, е компромисен вариант. Всяка би изглеждала като бременна или все едно прикрива корем. Самата аз съм носила такъв модел плажни рокли, ама аз съм бая закръглена (вече не толкова от половин година насам) и реално няма какво и как да крия. Научих се да нося рокли с колан, всичко стои по-прибрано, все пак имам си талия. А ти не си дебела, и варианти си имала много.
Но било, каквото било. Не е такава драма, че да се фиксираш в нея. В живота има къде-къде по тежки неща от една несполучливо избрана рокля за бала. Горе главата и дерзай!

Е, добре де, несполучливата кройка какво общо има с цената? Човек може и с много скъпи дрехи да изглежда дебел/набит/късокрак и тн.

Ми няма общо. Но авторката явно това смята като причина да не получи комплименти за роклята.

Ама 10 години да го страда това и да търси причини защо не е получила комплименти, е малко в повече.

Е, с това е хубава възрастта 25+, човек е намерил стила си и знае какво му отива...Често при абитуриентките има по някоя недоумица я с прическа, я с обувки, я с рокля. Да не говорим за пластиките...

Авторке, в живота има един принцип, който ако го следваш, ще живееш по-спокойно и в мир със себе си. А това е много важно. Никога, ама никога не съжалявай за нещо, което си направила или не си направила в миналото. Безсмислено е - нищо не можеш да промениш. И никога няма да разбереш какво би станало, ако беше направила други нещо. От миналото можем да си извадим само поуки и да не повтаряме грешките си (това не е много сигурно, но принципно би трябвало да е така). Така че зарежи роклята отпреди 10 години и кой какво казал, излез навън, идва лято, разходи се, забавлявай се - млада си, животът е пред теб, а ти си задълбала в миналото. И честно казано, не е зле да поработиш малко над себе си. Ако на тази възраст ти дълбаеш по този начин в някакви минали неща, с годините ще става по-зле и направи ще луднеш. Не си го причинявай. Животът е достатъчно сложен, за да си го усложняваш с измислени драми.

Как стигнахме до това, че е на 25 години и балът ѝ е бил преди 10? Къде бъркам?

В първия пост на авторката пише, че е преди 10 години. Чакай да си поправя тогава годините в моя, при все че точната възраст не е толкова важна в случая. Млада е.

Няма никакво значение една рокля дали е евтина или скъпа - ако си я харесва човек даже няма да го вълнува как му стои, защото си я е избрал да му харесва и по собствен вкус. На мен ми се струва, че някой я е натснал авторката да е точно тази рокля, пасвала е в бюджета и така.

Ами друга тъжна констатация: не всички сме красиви и не всички ни заливат с коплименти. Има жени - ама чувал да сложи и комплимент до комплимента, има такива, дето видимо са се постарали - ми не, никой не ги забелязва. И не е до това с какво е облечена една жена, според мен е до самочувствие, увереност и излъчване.

Мило момиче, по друг начин си си представяла този ден, ти да си принцеса и всички да ти казват колко си красива, това е проблема, а не точно роклята. Аз бях с костюм - имах 3 тоалета - баща ми избра един, майка ми втори, баба ми трети. Избрах си този, който ми се носеше на деня, нито един от тях не беше рокля. Аз - исках рокля, ама се оказа, че това, дето го искам/си го представям - нито може да се ушие, а дори и да се ушие - не може да се облече, освен ако не е от трико (имам братовчедка дизайнер). Е тя ми направи 4-тоалет, така че да крие моята закръгленост. И пак не беше рокля Ама минало-заминало, сега като прочетох темата се сетих.

Дъщеря ми беше абитурентка преди 2 години. Изпробва сума рокли, искаше зелена. Да, ама облече една тъмно синя и ... за мен това беше. Но ѝ казах, че ако  иска - продължаваме борбата. Реши да вземе това, което аз харесах, но не, за да ми угоди, а защото ѝ беше удобно. Та така де, надявам се да не съм оставила травма и да се чувства добре. И празненството беше семпло и без арки, 15-ина човека бяхме.

Факт е, че покрай баловете наистина има ама големи празненства, чувала съм за силиконови гръди за подарък, изгъзици с пожарна, фадрома, тир и последни модели премиум коли. Ама пък на децата е останал чудния спомен, че са си реализирали мечтите. Кредити за бал и денонощна работа, за да е пищно - аз не го разбирам, ама свят широк, хора разни. Все пак, завършването на средно образвоание не е чак такова грандиозно постижение, според мен.

Търси си народа повод за празници.

Нито роклята ми, нито обувките ми бяха скъпи. Не считам, че завършването на гимназия е повод да се изтупам с Диор или Живанши.
Не разбирам трапезите и масовите угощения на роднини до енто коляно. Цялата тази толкова скъпа и безмислена патардия винаги ми е била непонятна.

Сега, като се замисля, ми се иска да бях с по-евтина рокля, а не безсмисленото разхищение, с което бях на бала. Изобщо не ми се ходеше, да бъда честна, съучениците ми години наред ме подлагаха на психически тормоз с обиди, подигравки, иронизиране и какво ли още не, да трябва да ги изтърпя още един ден, и то ден, който се предполага да остане незабравим...Не се забавлявах изобщо, просто балът за мен беше колкото да мине номера. Пълно безсмислие.Сега, като ми попадне снимка оттогава, изглеждам дори по-възрастна, като лелка. Всъщност, радвах се основно, че повече няма да видя онези кофти хора, оставих майка ми и други хора да вземат решения за роклята и всичко останало.

Винаги съм считала, че роклята за бала трябва да е такава, че човек да може да я ползва и след това. За мен е грехота да се дават пари за рокля, която ще бъде облечена само веднъж.
Моят бал беше много отдавна. Спомням си, че още през зимата мернах в един магазин десен, който ми хареса, роклята ми хареса и заведох майка да я купим. Не беше скъпа, съвсем нормална цена за времето си. Беше под коляното, нормален модел, дори не прекалено официален.  Е, относих си я тази рокля. Направо нямам идея колко пъти съм я носила след бала, както и обувките.
Дъщеря ми възприе същото разбиране. Нейната рокля също не е скъпа,  харесахме плат от Какаду, съседката й я уши. Много се забавлявахме с измислянето на модел, а той се появи съвсем случайно в главите ни - семпъл и ефектен. И до днес си я носи при официални поводи. Моделът е малко по-официален от моята рокля, черна е. М.г. я комбинирахме с бяло болеро и с бели естествени перли - огърлица и обеци, стана прекрасно съчетание. Роклята върви с всякакви модели бижута, което е голям плюс. Както и с различни наметки, които й придават различен вид.
Такова е моето виждане, да можеш да си ползваш роклята многократно и да й се наслаждаваш. Да имаш един стилен, официален, многофункционален, винаги модерен тоалет в гардероба. А моделът да е такъв, че някое и друго килце отгоре, или отдолу да не се отразява.

Исках да си взема рокля, която не е прекалено официална, за да мога да я нося и  след това. И беше коктейлна, но пак не я носих впоследствие.
Тогава вложих в обувки и бижута, роклята беше евтина на фона на балните.
Не съжалявам за аксесоарите, защото са ми верен спътник и до ден днешен - обеци от бяло злато с перла и перлено колие, както и обувките - на българска фирма бяха, класически на ток, но и страшно удобни. Извървяла съм много километри с тях.

Гримирах се сама, защото нямах пробен грим и направо в деня ми направиха уж класически, но според мен беше прекалено тежък и несъобразено с чертите ми и приличах на вълчица. Изтрих го и се гримирах със собствени гримове.

От позицията на днес - съжалявам, че не бях с бална рокля. Или поне вечерна. И след години си купих няколко много официални рокли, които обаче рядко слагам, защото не ходя по балове.

Не сме правили угощения вкъщи с роднини. Това ми беше важно условие, нашите го уважиха. Не обичам такива сбирки, когато вместо да си обърна внимание на себе си, трябва да обикалям като кон за продан.

Имахме прекалено много матури, аз полагах и допълнителни изпити и някак в последния момент стана всичко. Малко съжалявам наистина. Бях на едни 70% от потенциала си. И роклята не беше баш перфектна като бройка, и с косата можех да направя много по- хубави неща.

Аз тоеа с носенето в последствие на роклята не го разбирам. Моята не съм искала да я нося. От всичко нося само бижутата, които са ми скъп спомен и са ценни наистина, бяло злато. Обувките носих след това, български от естествена кожа.
Сватбената рокля по същия начин, как ще гледам да нося нещо от нея? Ми това й е работата, носиш я веднъж и толкова. Вече обувки, бижута, може да се носят пак.