Тази тема е поредица е 10 "издания" с изключително стойностно съдържание, пълни са със съвети и подходи и си струват прочитането защото не са просто общи приказки. Вие самата пуснахте отделна тема, там писахме много хора, имаше съвети, вкл и от пораснали индивиди носители на състоянието. Така че информация има и оплакването че никой не ви е обърнал конкретно внимание не е точно. Налага се да четете публикуваното и сега и преди. ДВХА е състояние, за преодоляването на което няма точна рецепта ( 3 яйца, чаша мляко и т.н.) . Подходът е холистичен. Голяма част от него е дело на родител и той трябва да "порасне" и да се образова по проблем. Повечето неща по работата в тази сфера са на принципа не проба грешката. Има някакви общи положения, но как ще бъдат постигнати дадените цели с конкретно дете няма упътване.
Понеже нямате знания за спецификата на състоянието ДХВА, вие не можете да осъзнаете че има деца носители на това състоения като първично нарушение, но има и други за които ДХВа е вторично отклонение. А първичното им нарушение е нещо друго. Същото като при онова дете което споменавате че било подлагано на АВа (поведенческа терапия в първи клас). И да има при него ДХВА това е вторично отклонение не е първично нарушение. Първичното или вие не ни го казвате, или на вас не ви се казва, или вие не можете да го видите, или го виждате но не можете да го осъзнаете. Предполагам че става въпрос за съчетание на спектър с ХДВА в първи клас.
Съответно вие имате виждането че ако едно дете дивее , а вие не можете да подгънете крак, това е очевиден показател че то има ДХВА и вие погрешно се концентрирате именно върху него. Като не можете да извадите дивеенето от контекста на цялостното състояние. Защото и то е важно.
Целият интелигентен свят и половин Европа следва DSM V. В бг все още не могат да въведат MKB 11 за да престане това диагностиране на 6г, което е свързано с предписване на успокоителни. Ние живеем в България, но пък можем да се информираме какви са тенденциите в диагностиката на специфичните състояния и защо се смята че дете не трябва да се диагностира до 12 г. и така да се предотвратят допускани грешки в диагностирането, зиписването на ненужни лекарства. Защото лекаството действа докато се пие. Но после... Не са работи върху причината, повлиява се следствието. Потиска се енергията, успокоява се детето на биохимично ниво. нищо повече. Но тези новости по DSM V ще дойдат и в бг , въпросът е кога най-после препоръките за МКБ 11 ще се преведат и въведат в нашата медицинска система.
Обяснявам с пример. Ако си представим че имаме дете първичен носител на ДХВА, то няма други нарушения. Останалите компоненти на развитието му следват нормата. Норма следва и проговаряне и интелект и разбиране, адекватност. Засяга се концентрация и поведение. Заради концентрацията би могло да се засегнат академичните знания, но дотолкова че дори будейки деца с интелект в норма или дори често над нормата , те да не могат да го демонстрират заради липса на добра организация. Те са буйни, експанзивни, често бунтари, мислят извън кутията. но всичко това не ги обрича на асоциалност или липса на приятели. Особено ако подходът от страна на родители в детските години към тях е бил адекватен. Те формират компенсаторни механизми. Можe във възрастния живот да преминават през лашкания, може да се стигна до периоди с медикаменти, но преди всичко всеки намира индивидуалния си начин за справяне с хаоса и експанзивността. До там с първичните носители.
Много често обаче ДХВА е вторично отклонение при някакво първично нарушение ( интелектуален дефицит, спектър, специфични нарушения в ученето, обсесии, други разстройства) . И това трябва ясно да се отчита от родители и специалисти когато се "разглежда едно дете". Ако има отклонения в нормата в развитието, то не говорим за ДХВА, говорим за нещо друго , към трябва да се обърне фокуса. Затова апелирам към четене и осъзнаване на това какво всъщност е ДХВА. Както и към критичност към в прочетеното. Защото съм попадала и на абсурди в ефир представяни от специалисти като -всички деца с ДХВА са с наличие на тежки метали, което предизвиква хиперактивността и пр. Ако детето е спектър с ХДВА, то може и да говорим за тежки метали. В другия случай на чист вид ДХВа говорим за допаминовата "следа".
Какво искам да подчертая и да остане като следа тук в тази тема - има ли някакво отклонение от нормотипичното развитие - проблеми с разбиране, проговаряне, адекватност, поведение не отговарящо на реалната възраст , то тогава, дори и да има прояви на ДХВА фокусът не е върху него. Говорим за ДХВА като вторично допълнение към някакво друго нарушение/състояние. Важното е онова първичното. И именно то трябва да се терапевтира в този случай. Защото ако онова първичното състояние не се терапевтира, то ДХВА не може да се бъде повлияно по адекватен начин. От опит мога да кажа че когато първичното се повлиява положително, много често признаците на хиперактивност могат да намалеят и дори да изчезнат.