Че то в София вече не ги научават да четат. Колеги ми споделят, че децата им в края на първи клас не могат да четат като хората. Не се учудвам, като се сетя и при нас каква беше началната учителка.
- Публикувана: 28 май 2025, 19:46 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2025, 01:55 ч.
МОН - промените продължават (7)
Ами ако не знае български и не иска да го научи, защото така и така ще я омъжат на 12 години, за какво да се учи да чете?
Учителите може много бързо да накарат децата да седнат и да учат, като ги оставят 3-4 години да повтарят, за да им дойде акъла в главата, че ще завършат на 25. Но това няма да се хареса нито на родителите, нито на обществото, а оттам и на МОН.
Не знам защо се очаква училището да върши чудеса с деца, които идват от среда, в която думата книга не се е чувала с поколения. И Аристотел да им преподава е все тая.
Не знам защо се очаква училището да върши чудеса с деца, които идват от среда, в която думата книга не се е чувала с поколения. И Аристотел да им преподава е все тая.
Когато бях в първи клас, повечето деца в класа не можеха да четат. Учителката първо ни караше да четем заедно целия клас, а после всеки ден вдигаше учениците, на които им е трудно, да прочетат по едно, две изречения. В началото някои буквуваха, други стачкуваха, но в края на първи клас всички можехме да четем, някои по-гладко и бързо, други по-бавно. Тогава паралелките бяха големи, с 35-40 деца. Не мога да разбера, толкова ли е трудно да научиш един ученик да чете в първи клас? Защо е това училище?
Интересно ми е другите какво са правили, докато са чакали изостаналите да ги настигнат.
Защото "едно време" от вкъщи ни учеха да уважаваме учителите и да мълчим и да слушаме в час. А сега децата ги учат "да си търсят правата", а родителите не само изискват специално внимание за маминото, а и не ги е срам да казват на учителите как да си вършат работата.
Когато бях в първи клас, повечето деца в класа не можеха да четат. Учителката първо ни караше да четем заедно целия клас, а после всеки ден вдигаше учениците, на които им е трудно, да прочетат по едно, две изречения. В началото някои буквуваха, други стачкуваха, но в края на първи клас всички можехме да четем, някои по-гладко и бързо, други по-бавно. Тогава паралелките бяха големи, с 35-40 деца. Не мога да разбера, толкова ли е трудно да научиш един ученик да чете в първи клас? Защо е това училище?
Интересно ми е другите какво са правили, докато са чакали изостаналите да ги настигнат.
Защото "едно време" от вкъщи ни учеха да уважаваме учителите и да мълчим и да слушаме в час. А сега децата ги учат "да си търсят правата", а родителите не само изискват специално внимание за маминото, а и не ги е срам да казват на учителите как да си вършат работата.
И както е забранено, така в учебниците имат задачи за изпълнение с телефон:)
Много високопарно. Истината е, че децата, които не говорят български, трябва да има възможност да го учат, както се учи чужд език. Също и децата, които са невронетипични.
Бях закъсала с едното дете, вместо да изпълнят молбата ми някой опитен учител да го консултира 1-2 пъти, че не можеше да свърже буквите в дума, 6 квачки се наредиха да обясняват, че било с дефицити. След първия частен урок имам запис как чете гладко. На НВО-тата изкара по 95т, въпреки, че му пишеха 4-ки, нали с дефицити, с изпит по извънкласна математика го приеха на две места. Та нещо е много гнило в българското образование.
Много високопарно. Истината е, че децата, които не говорят български, трябва да има възможност да го учат, както се учи чужд език. Също и децата, които са невронетипични.
Бях закъсала с едното дете, вместо да изпълнят молбата ми някой опитен учител да го консултира 1-2 пъти, че не можеше да свърже буквите в дума, 6 квачки се наредиха да обясняват, че било с дефицити. След първия частен урок имам запис как чете гладко. На НВО-тата изкара по 95т, въпреки, че му пишеха 4-ки, нали с дефицити, с изпит по извънкласна математика го приеха на две места. Та нещо е много гнило в българското образование.
Гнилото е, че сега първо деца в 1. клас казват на учителите, че без тях нямало учителите да имат работа и те ще правели каквото си искали. След това идва моментът, в който учителят прави забележка на безценното - един, два, три пъти, говори с родителя и той е на мнение, че проблемът е в учителя, той вкъщи с детето проблеми няма, а детето, виждайки, че последствия няма да има, става все по-неконтролируемо в час и към него се присъединяват следващите. Че как да има, като е по цял ден, до късна среднощ на телефон. Много учители използват купища игри и интерактивни методи, за да е интересно в час, ама то ученето изисква и собствени усилия. 24-26 деца в първи клас, 35 мин. Четат първо всички заедно, след това един по един. Задачата е колко минути на дете се падат, които учителят може да отдели, за да работи само с едно конкретно дете и да го слуша как чете. Следобед - всички на занималня, че няма кой да ги гледа вкъщи - 2 часа за самоподготовка по 35 мин., в които трябва да се напишат домашните и да се прочете урока от всяко дете. Колко минути се пада за самостоятелно четене на това дете? Отиват вкъщи и се сяда на телефона, букварът не се отваря, а в много от семействата не се говори и на български. Е, в края на 1. клас колко от децата ще са се научили да четат гладко, ако нямат дефицити, че то тогава се проявяват и скритите проблеми - дислексия, дискалкулия и пр. Колко от родителите ще обърнат внимание и ще вземат мерки?
Отговор: в 5. клас без пропуски достигат онези деца, които в първи клас са били подкрепени и от родителите. Онези, които искат въпреки средата вкъщи да постигнат нещо, ходят на консултации и има някакъв шанс да стигнат в 5. клас с някакви пропуски, но все още не са затънали. Има обаче и една голяма група, която достига в края на 4. клас с много, много пропуски, която не чува родител, която не изпълнява вече нищо, което родителят казва, защото той отдавна е загубил авторитета си пред тях, а родителите се сещат, че е трябвало да обърнат внимание някъде в началото на 1. клас може би.
София не е България. В малките села и градове на много места НЕ се говори български извън сградата на училището. А и в София и другите големи градове училищата вече са СЕГРЕГИРАНИ. Делегираните бюджети успяха много добре да разслоят училищата на такива, в които се постигат резултати и такива, в които резултатите били нулеви, защото заинтересованите родители драпат за там, където нивото е високо, на другите им е все тая.
Отговор: в 5. клас без пропуски достигат онези деца, които в първи клас са били подкрепени и от родителите. Онези, които искат въпреки средата вкъщи да постигнат нещо, ходят на консултации и има някакъв шанс да стигнат в 5. клас с някакви пропуски, но все още не са затънали. Има обаче и една голяма група, която достига в края на 4. клас с много, много пропуски, която не чува родител, която не изпълнява вече нищо, което родителят казва, защото той отдавна е загубил авторитета си пред тях, а родителите се сещат, че е трябвало да обърнат внимание някъде в началото на 1. клас може би.
София не е България. В малките села и градове на много места НЕ се говори български извън сградата на училището. А и в София и другите големи градове училищата вече са СЕГРЕГИРАНИ. Делегираните бюджети успяха много добре да разслоят училищата на такива, в които се постигат резултати и такива, в които резултатите били нулеви, защото заинтересованите родители драпат за там, където нивото е високо, на другите им е все тая.
А, гнилото е също, че проблеми с учители ИМА.
Когато учител къса контролно на дете, защото пишело едро и не можело да влезе в квадратчето за отговор, и му пише двойка, какво правим?
И не става въпрос за мамино златно, а за отношение. И като се оплачеш на директор и ти кажат, да знаем, но нямаме учители, оправяйте се?
А когато учител върти бизнес с частна занималня с децата от собствения клас, това какво е? Не гнило? И лекичко принуждава незаписалите се да се запишат с преднамерено лошо отношение?
Съжалявам, но монетата има две страни.
Много родители тичат да се разправят с учители, защото имат лош опит с такива, имат прецедент на несправедливо, корупционно или направо преднамерено лошо отношение на учител към дете, което е излязло извън нормата на приличие и не е имало разбиране от ръководството.
Когато учител къса контролно на дете, защото пишело едро и не можело да влезе в квадратчето за отговор, и му пише двойка, какво правим?
И не става въпрос за мамино златно, а за отношение. И като се оплачеш на директор и ти кажат, да знаем, но нямаме учители, оправяйте се?
А когато учител върти бизнес с частна занималня с децата от собствения клас, това какво е? Не гнило? И лекичко принуждава незаписалите се да се запишат с преднамерено лошо отношение?
Съжалявам, но монетата има две страни.
Много родители тичат да се разправят с учители, защото имат лош опит с такива, имат прецедент на несправедливо, корупционно или направо преднамерено лошо отношение на учител към дете, което е излязло извън нормата на приличие и не е имало разбиране от ръководството.