Здравейте,
като родител на тийнове, изчела достатъчно достъпен материал по темата онлайн, книги, от професионалисти, непрофесионалисти, и най- вече примери от истинския живот, бихте ли споделили кои принципи следвате? Никой не се ражда родител с готови знания, ноу- хау и т.н. При всяко дете и родител е различно и няма готова формула. Преди време беше обич, но и строгост, възпитание в ценности, при много дори пълно подчинение без обяснения, поставяне на ясна граница респект към по- възрастните, към родителите. Модерното възпитание е на принципа на пълната свобода, да, възпитаване в съвременни тенденции т.н. на принципа на приятелството, на пълната свобода, без ограничения и поставяне на граници. Къде според вас е истината, в едното, в другото, или и двете, прилагани умерено с обич и разбиране. Не познавам някой постигнал върхове в образование, професия , постижения, семейство и съответно възпитание и развитие на децата, без изисквания, усилия, учене, труд. Любовта, загрижеността, задоволяване на прищевките, в зависимост от последните, отделно, вървят заедно, не се изключват взаимно. И обратното родителят не изисква, задоволява всички прищевки, дори и да не може да си ги позволи, оставя го да се носи по течението и да затъва, въпреки че има потенциал, и да лае с глутницата или по- точно блее със стадото, щот модЬерно и да не се цепи от колектива. Аз съм за безграничната любов и подкрепа, но и поставянето на граници и изисквания според възможностите. Да бъде подготвено за трудностите, за разгърне потенциала си, да знае кои са най- близките, които и през огъня ще преминат за него, няколко пъти, но и да ги усеща като авторитет. В смисъл да знае, че и в най- трудния момент, каквото и да става може да разчита на тях, те ще се справят.
като родител на тийнове, изчела достатъчно достъпен материал по темата онлайн, книги, от професионалисти, непрофесионалисти, и най- вече примери от истинския живот, бихте ли споделили кои принципи следвате? Никой не се ражда родител с готови знания, ноу- хау и т.н. При всяко дете и родител е различно и няма готова формула. Преди време беше обич, но и строгост, възпитание в ценности, при много дори пълно подчинение без обяснения, поставяне на ясна граница респект към по- възрастните, към родителите. Модерното възпитание е на принципа на пълната свобода, да, възпитаване в съвременни тенденции т.н. на принципа на приятелството, на пълната свобода, без ограничения и поставяне на граници. Къде според вас е истината, в едното, в другото, или и двете, прилагани умерено с обич и разбиране. Не познавам някой постигнал върхове в образование, професия , постижения, семейство и съответно възпитание и развитие на децата, без изисквания, усилия, учене, труд. Любовта, загрижеността, задоволяване на прищевките, в зависимост от последните, отделно, вървят заедно, не се изключват взаимно. И обратното родителят не изисква, задоволява всички прищевки, дори и да не може да си ги позволи, оставя го да се носи по течението и да затъва, въпреки че има потенциал, и да лае с глутницата или по- точно блее със стадото, щот модЬерно и да не се цепи от колектива. Аз съм за безграничната любов и подкрепа, но и поставянето на граници и изисквания според възможностите. Да бъде подготвено за трудностите, за разгърне потенциала си, да знае кои са най- близките, които и през огъня ще преминат за него, няколко пъти, но и да ги усеща като авторитет. В смисъл да знае, че и в най- трудния момент, каквото и да става може да разчита на тях, те ще се справят.
