💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 47/

Добро утро!
С пожелание за прекрасен и слънчев ден на всички момичета! ❤

Здравейте!  

Еньовден e! Празнуват магични имена, сбъдват се желания.
Нека Еньовден да ви донесе светлина в сърцето и мир в душата. Нека билките, избрани в зората, да ви носят здраве, любов и закрила през цялата година. Вярвай те в доброто, търсете красотата в малките неща и се доверявайте на чудесата – защото в този ден небето се отваря за всички, които умеят да обичат!










По темата на вчерашният ден: Завистта!
"Завистта е постоянен спътник на славата. Завист – да страдаш, когато другите са щастливи.

https://www.facebook.com/ahTodorova/posts/%EF%B8%8F-%D0%B7%D0%B0 … 2187740918040863/

За вълненията и страстите в социалните мрежи научавам по странични пътища, защото посещавам сайтове и акаунти, които качват преди всичко снимки, клипчета и кратки информации за събития, свързани с Ханде и Керем. Дори в тинейджерските си години не съм се вълнувала от житието/битието на известни личности, странно ми е да посветиш живота си в търсене и обсъждане на  факти и събития от животите на избрани личности-идоли, и искрено съжалявам такива хора, които пренебрегват личния си живот и се вманиячават в следене и обсъждане на чуждите животи. Толкова от мен по темата!


Да е лек и спокоен денят ви!  

Най-популярната турска продукция в IMDb в момента е #RememberAşkı!❤️‍🔥 #Reminder Две други продукции с участието на #HandeErçel, #RüzgaraBırak и #SenÇalKapımı, също са в топ 10 на същия списък, който включва както филми, така и телевизионни сериали.

Днес все още няма промяна на #Şımarık 2-ра позиция в Netflix Türkiye

Привет
Ново от Ханде със снимки от сета на “Reminder”:

https://www.instagram.com/p/DLSQnvlte2V/?igsh=YTJzbjE3bzF2ZTNx

И втората част от интервюто

В ТАЗИ ИСТОРИЯ ИМА ЛИ ЧАСТ ОТ ЛИЧНИЯ ВИ ЖИВОТ?

А: Бих преформулирал този въпрос като разказвач. По-добре да опопитате :Имал и в нея следа от реалния живот?“ Според мен-да, има. Защото любовта е нещо различно за всеки. За някого това е обсесия, за друг е план, проект, за трети пък е мечта или постоянно преследване на нещо недостижимо.
За някои това е приятна изненада, а други изобщо не ѝ придават голямо значение и просто се впускат в това без да поглеждат назад, за това се постарахме да обхванем в историята колкото се може повече форми и проявления на любовта от реалния живот,  доколкото ни позволяваше ограниченото време.
Искахме зрителите да намерят в нея персонаж, с когото ще съпреживяват и в когото биха припознали себе си. За това и избрах такава универсална тема като любовта. Мисля, че мога така да го обясня.

А НА ВАС КАКВО ВИ НАПОМНЯ ЗА ЛЮБОВТА?

Б: Ами, давай.
Х: Мисля, че винаги е различно. Няма един-единствен отговор, понякога е песен, понякога аромат, понякога място, в което сте пътували. Любовта е нещо, което прониква в целия ти живот, виждаш я навсякъде. Понякога даже обикновен стол може да ти напомни за нея.
Б: Може ли и аз да отговоря на този въпрос? Да? Според мен всичко може да напомни. Понякога не е нужно да нещо конкретно да ти напомня, ти сам го търсиш, да се вкопчиш за нещо, за да си спомниш. Това е нещо магическо.
Умът започва да си играе игри с теб, измисляйки аргументи, за да съживи чувствата в паметта ти. Но има и духовна срана, когато някой спомен изскача от никъде, без всякаква причина. За това ми се струва, че любовта не е просто обект, пътуване или песен.  Това е нещо много по-дълбоко. Ти можеш да убедиш сам себе си в това, даже без да осъзнаваш, че манипулираш себе си.
Слушай, изглежда, че не го казах зле, нали? Даже се получи свързано?

КАК ПРОТЕКОХА СНИМКИТЕ В КАПАДОКИЯ?

Х: Както казах Кападокия в действителност е много особено място. Започнахме снимките много рано и още първия ден имахме сцена с въздушните балони. Веднага се потопихме в тази атмосфера, почувствахме магията на това място. Това повлия много силно на работния процес и на два от заснетите епизоди. Освен това бяха нашите първи съвместни дни на снимачната площадка и прекарахме много време заедно. Извън снимките също - репетирахме, четяхме сцени, играхме, играхме табла.
 Б: Да.
Х: За толкова кратко време успяхме да направим толкова много. Това пространство се превърна в място за нас, където наистина можахме да се опознаем, да се докоснем до нашите герои и до героите на другите актьори. Като цяло всичко беше много наситено и приятно.
Б: Разбира се, ние вече се познавахме, защото сме работили заедно и преди. Но когато започваш нов проект е важно да се построи всичко от нулата. Това, че режисьорът беше с нас във всеки един етап, много ускори процеса. Мисля, че това е и един от факторите Кападокия да е толкова важна за историята.
Кападокия сама по себе си е приказно място. За мен това беше един необичаен опит, защото никога преди не бях летял с въздушен балон. Това не е нещо, което можеш да репетираш предварително. На снимките аз реално преживях тази емоция, която остана в паметта ми.
Х: В интерес на истината аз силно се уплаших, но Баръш успя много да ме успокои.
Б: Да, беше доста страшно. Защо да го крием? С възрастта ми се появи страх от височини, но в крайна сметка разбрах, че това е нещо напълно подлежащо на контрол. Така, че за мен Кападокия стана специално място.

КАК ВИ ХРУМНА ДА ВКЛЮЧИТЕ КАПАДОКИЯ В СЮЖЕТА?

Трябваше ни пространство, което би могло да стане място за нашата вълшебна история. Необходимо беше не просто място, а истинска приказка и Кападокия идеално ни пасна.
От една страна и Дениз, и Гюнеш вече имат история, която са преживяли в Истанбул, имат спомени към които се връщат, когато се опитват да си спомнят своята любов. Те буквално търсят липсващото парченце в своята връзка, а от друга страна е Кападокия където те започват да пишат нова глава от своята история.
А: Това за което говори Озгюр действително е важно. Докато ние напомняхме за любовта, Дениз и Гюнеш сами не осъзнавайки вече създадоха в Кападокия нови спомени, които в един момент ще станат много важни за тях.
Те даже не искаха да се връщат. Мисля, че това помогна на актьорите да почувстват по-дълбоко своите роли и да установят помежду си истинска връзка. Кападокия беше особена. Особено за тях.
О: Може би трябваше да напишеш още няколко епизода.
 
КАКЪВ СВЯТ ОЧАКВА ЗРИТЕЛЯ В ТОЗИ СЕРИАЛ?

A: Бих искал след края на сериала в сърцето на зрителя да остане топло, светло чувство. За да напомним и останалата част от стойността на любовта, не само романтичната, между партньорите.
Това може да бъде любов към каквото си помислите-към науката, към изкуството, към Бог, към домашен любимец, към съседа, с когото даже и не си поговорил, но на когото се възхищаваш. Исках именно това.
И се сблъскахме с нещо много по-голямо от просто сценарий. Режисурата на Озгюр, играта на Ханде и Баръш, целият ни великолепен актьорски състав, всеки внесе частица от себе си. Благодарение на това сериалът надмина очакванията ни. Мисля, че всички го чувстваме, остана да видим и отклика на зрителите.
О: В нашата история има всичко, което има и в реалния живот. Затова се храним от него. Мисля си така: Ако този сценарий дойде при мен и аз трябва да снимам тази история… Когато минаваш от стола на сценариста на този на режисьора, започваш да виждаш всичко по-друг начин. И ето тези хора спомняйки миналото си осъзнават, какви прекрасни дни са преживели и чрез това си спомнят любовта. В един момент те не само си спомнят за нея, но и продължават да създават история, да живеят всеки един ден.
Може би смисълът е да не живееш със спомените и мечтите, а с днешния ден. Именно така изпълваме живота си с истински истории. В този сериал има и любов, и романтика, и драма, зрителят го очаква наситено с емоции пътешествие.
Х: Мисля си, че работата е там, че много често минаваме през живота твърде повърхностно. Преживяваме това, което чувстваме без да вникваме в него и скоро го забравяме. Но според мен след като гледат сериала зрителите ще останат с това и го казвам за всеки герой, че понякога наистина трябва да преживеем чувствата си докрай.
Ако е щастие, нека да бъде щастие, ако е болка, нека да бъде болка, ако е мъка, нека да бъде мъка, ако е вълнение, нека да бъде вълнение. Длъжни сме да преживеем всичко докрай. Длъжни сме да го усещаме с цялата си душа, за да напомним на себе си, че сме живи, все още сме способни да чувстваме до мозъка на костите си, като истински хора.
Ето защо според мен, най-главното, което ще остане у зрителя след като го изгледат е именно осъзнаването на това, че чувствата трябва да е изживеят докрай, до самото дъно, без остатък.
Б: Нещастието да съм последен. Всички вече се изказаха толкова красиво, че сега на чинията остана само едно парченце и аз не знам как да се изразя с думи. По същество разказваме човешки истории. И мисля, че зрителите ще се припознаят в някоя от тях, ще видят отражение на самите себе си, както в огледало. Уверен съм, че всеки ще намери в тази история нещо свое.
За това и искам да подчертая думата „напомняне“ умението да помниш, да се връщащ в мислите си в миналото и да извличаш от него ценното за своя живот, това е безценно.
Иска ми се за миг да се спрат и да бъдат насаме със себе си и да се замислят „А не бързам ли твърде много?“, „Може би си струва д си почина?“, „Ценя ли действително важното?“ или напротив „Не надценявам ли нещо, което не си заслужава?“
Ако този проект може да предизвика такива мисля, то той ще стане отправна точка за вътрешен диалог и считам, че тогава ние сме свършили една много силна, дълбока и красива работа.
Надявам се зрителите ни да почувстват същото като нас.

Ханде и Мави

Още нови:

Hande , Feyyaz & Barış