Минавах през парка рано сутринта напът за мола. С къса рокличка съм и маратонки, и с една раница на гърба. Натъкнах се на 5 млади мъже които се готвеха да ще режат дърветата в парка, като ме видяха започна някакво У - А и един вика Како Здравчееее. Сетих се за тоя израз от гимназията “Кака Здравка” и ме напуши смях но същевременно потъвам в земята от срам. Заповядах им да се стягат и тихо, а те викат: “няма тихо, няма тихо”. Още си мисля за това “како здравче” и ми е смешно ,че съм се превърнала в едно.
Ще ходим на хижа и звъня на хижаря да го питам дали има сняг горе колко е хлъзгаво и тн. Заформи се един подробен разговор за цени и прочие, но човека като всеки български мъж много усложлив и романтичен . Накрая вика: И пак казвам, но не ви съветвам като МЪЖ, а като КОЛЕГА, (аз тук обърнах очите 6 пъти но слушам стоически), карайте много бавно защото има еленчета и сърнички които изскачат на пътя, а и така може да им се полюбувате.