Имаме си тема на чакащите, имаме си и тема за споделяне на проблеми с осиновените си деца, но си нямаме тема за споделените радости и поводи за гордост. На мен ми липсва една такава позитивна темичка. Ясно е, че осиновяването ни изправя пред доста предизвикателства, често пъти е трудно - децата имат обучителни затруднения или проблем със социализацията и адаптацията. Но ги има и поводите за гордост, техните мънички, но и толкова големи успехи, които ни карат да се гордеем с тях.
Моите осиновени деца са две, без биологична връзка. Тя е "трудното" дете, а той - "детето-мечта". Но именно Тя е тази, която ме възхищава и ме кара да се гордея със силата й, с желанието й да е добра поне колкото са другите.
Не мога да не й се възхищавам на упоритостта, с която в първи клас се учеше да чете и пише. Това, което не представлява чак такова усилие, за нея беше истинско предизвикателство от вида да изкачиш Еверест без кислородна бутилка. Детето, което не виждаше тесния ред, което не схващаше как да изпише елемента на бъдещата буква, как да слее два елемента, което плачеше уморено и дописваше това, което не е успяло в занималнята постигна на НВО в четвърти клас 39/50, което по тогавашната скала се равняваше на 78% успеваемост и оценка Много добър (5). Детето, което с много усилия се научи да чете, изчете половината библиотека у дома. Детето, което не би трябвало да може да кара колело, това е много трудно за деца с дислексия и диспраксия, кара прекрасно. Е, отне й две години да се научи, но успя. Това същото дете само се научи да плува три стила, да се гмурка и най-голямото постижение - да си поема въздух докато плува. Сама, без треньор. Треньорът на деца с увреждания, когото преди няколко години помолих за помощ да я научи на това да вдишва докато плува ми отказа. И изпусна един състезател, защото изискваше индивидуална работа, а не групова. Но Тя успя. Съвсем сама.
Не мога да не се похваля и с Него - умен, схватлив, с характер, стриктен, коректен, лоялен.
Моите осиновени деца са две, без биологична връзка. Тя е "трудното" дете, а той - "детето-мечта". Но именно Тя е тази, която ме възхищава и ме кара да се гордея със силата й, с желанието й да е добра поне колкото са другите.
Не мога да не й се възхищавам на упоритостта, с която в първи клас се учеше да чете и пише. Това, което не представлява чак такова усилие, за нея беше истинско предизвикателство от вида да изкачиш Еверест без кислородна бутилка. Детето, което не виждаше тесния ред, което не схващаше как да изпише елемента на бъдещата буква, как да слее два елемента, което плачеше уморено и дописваше това, което не е успяло в занималнята постигна на НВО в четвърти клас 39/50, което по тогавашната скала се равняваше на 78% успеваемост и оценка Много добър (5). Детето, което с много усилия се научи да чете, изчете половината библиотека у дома. Детето, което не би трябвало да може да кара колело, това е много трудно за деца с дислексия и диспраксия, кара прекрасно. Е, отне й две години да се научи, но успя. Това същото дете само се научи да плува три стила, да се гмурка и най-голямото постижение - да си поема въздух докато плува. Сама, без треньор. Треньорът на деца с увреждания, когото преди няколко години помолих за помощ да я научи на това да вдишва докато плува ми отказа. И изпусна един състезател, защото изискваше индивидуална работа, а не групова. Но Тя успя. Съвсем сама.
Не мога да не се похваля и с Него - умен, схватлив, с характер, стриктен, коректен, лоялен.
