Седма тема на чакащите

Моето дете е с биологична майка ромка. Самата тя е светла през зимата и после получава невероятен загар, за който аз искрено й завиждам. Не лъже, не краде, не е по-различна от всички останали деца. Навлизаме с пълна сила в пубертета. Козметика, прически и т.н. Зодия овен и всичко е огън и жупел. Страшен характер. Уста назаем не дава. Говори, каквото й е на ума и не спестява нищо на никого. Аз самата съм по-скоро мълчалива и съобразителна. Отдавам повечето неща на самия характер на детето, защото беше разпоредителка още преди да е проговорила. И тя е на приливи и отливи в училище, но има доста добри оценки, без аз да се занимавам изобщо с нея. Будно дете, постоянно търсещо нещо интересно и различно. Не ми е бил определящ произхода, тъй като познавам доста културни, работещи и страхотни роми. В класа дойде момиченце от ромски произход със СОП. Всички деца го прегръщаха, играеха с него. Организираха се сами и му купиха помагала и раничка. Бях много горда

Моят син има тен след четвъртата си година. До тогава беше снежно бял, лятото доста потъмнява. След първи клас се разминаваме в парка с две негови съученички, които изтърсиха, че е черен като циганче. Яко им се обиди тогава. Български произход, поне според документите и чертите. Овен, както казва Цвети - огън и жупел, силен характер. В училище - съсредоточен и изпълнителен, успехът е отличен , на моменти пада под 5,50, но над 5,00. Държи на реда и дисциплината, на тишина в класната стая и на коректно отношение от страна на учителите както към него, така и към другите.

Никога не съм вярвал на това със зоните, но може и са има нещо вярно.Козирог е и рогата й са огромни 😞

Има някои общи черти на характера по мои наблюдения.

От време на време гледам телевизия, и като слушам, доста известни личности са били луди глави като деца. Пък са постигнали не малко в живота. И нашите ще станат хора. Само да са ни здрави нервите. Но всички деца от това поколение наблягат на лесното, интересното и гледат да не се преуморяват мисловно.

Е то не само поколението, то цялото общество усеща "лесното". Ние (тези към 50) просто усетихме и едното и другото. Знаем (поне нашето семейство) как да ползваме улесненията, без да забравяме да мислим. За съжаление това ще е "бичът" на тези поколения.
Борбата - "ама вие не ми давате телефон"... агрх - ми не ти трябва бре, душко! "Ааа, вие сте лоши!". Да, такива сме. Сори, мисли! Мозъкът на човек за това е даден.
Извинете. Отплеснах се. Стара генерация.
Та, по темата... все пак - търпение, търпение, търпение. Нещата се случват, когато във вселената онези неща, които са свързани с нас самите, се подредят по точния модел. Откачено звучи, но... това, което мислим и казваме,.се връща в точния момент и когато трябва.
Ето и beach_please помня, беше позагубила вяра, но нещата се случиха...
Та - към кандидатит-осиновителите: търпение и вяра! (Зная, че гладния на сития не вярва, но... повярвайте!) Чуйте песента на Марая и Уитни - When you believe...
УСПЕХ!

Галски , много добре казано.
Чакането не е лесно и понякога някой загубва търпение и прави грешен избор, избор, за който не е готов.
Момичета, не се поддавайте на натиск и не правете компромиси, за които не сте готови. Това е моят съвет.
А, и се разделете с илюзиите. Не градете идеалния образ на идеалното дете  и идеалното семейство. Действителността може много да се разминава с това в съзнанието ви.

Никой не е готов в избора си, когато и да е той(на момента или след 5 г.). Подготовката за осиновителите е меко казано нищожна. Когато човек се сблъска с действителността, ще прецени какво да прави ! Но няма такъв вариант.
Предизвикателствата са огромни,а ние неподготвени, особенно за по-големи деца. В първите месеци се чудихме, децата ли не са наред или Ние ? Оказва се ,че възрастните(осиновителите) са доста по шашнати от случващото се. Добре ,че Аз съм с много силен характер, да държа положението, иначе съпругата ми щеше да "изпуши" без да пуши. Беше ги върнала още на Третия месец.
Правилен или грешен, избора си го правим ние. Едно разбрах, само с целувки и лигавене категорично НЕ СТАВА. Трябва да видят и другата страна на монетата. От самото начало им повтарям, че има правила и тези правила се спазват от всички, Мама,Тати и Те!
Който не ги спазва, търпи последствия.
За да се интегрират в семейството, трябва да участват активно във всяко мероприятие. Чистене,  изхвърляне на боклук, подреждане. За тях  чистотата в стаята им, бюрата им, раниците си, оправяне на леглата и др.
Имат едно главно задължение, да ходят на Училище и да учат уроците си, за да станат грамотни хора.

Но децата трябва и да играят, да се забавляват, да имат своите радости, да опознават света... И ученето може да става като на игра в по-ранна възраст, да е по-креативно.

Спомням си как преди няколко години наша възрастна съседка караше, тогава малката си внучка, да повтаря през лятната ваканция поредица от думи по препоръка на логопед. Бабата чете думите, бяха 30-ина думи, живеем къща до къща и всичко се чуваше от отворения прозорец през лятото. Детето реве, не иска да повтаря думите, казва на баба си: „Много си лоша, не искам".

Майка ми, която също чу това, каза: „Трябва като на игра". И аз казах: „Да, точно така. Ако бях аз, щях да измисля някаква игра, в която да присъстват тези думи, или да измисля въпроси, чиито отговори да съдържат съответните думи". Така детето, без да усети, щеше да изговаря съответните думи. Но някои хора не се досещат, нямат подход, който да заинтригува децата.

Та не бъдете прекалено строги, децата трябва и да се забавляват.

Дойде и моят ред да се зарадвам. Получих чаканото обаждане и ходих на среща. Тя е чудесна, така ми се стори. Изглежда здрава, комуникативна, чаровна. Влезе смело в стаята и я изпълни с присъствието си. Оставена е от БМ на моя рожден ден тази година и няколко дни след това я предават в приемното семейство, където е от около 3 месеца. Получих много информация от ПМ за режим, хранене, характер и т.н. Не че сме на пазара, но ми се стори съвсем добре детенцето - и ментално, и физически. Попива всичко, което и се покаже, игрива, любопитна. Няма никаква информация за зависимости на майката, но няма и никаква информация за протичането на раждането и следродилния период. Надявам се всичко за миналите прегледи да е истина - изчетоха, че органи и т.н. са без отклонения. Не посмях да попитам дали може да се снимаме, в момента карам само на спомените от срещата и половин час онлайн връзка. До края на деня след срещата бях усмихната до уши, мислейки си за нея. И откривам доста сходни черти в мен и нея, дори и към момента просто да е приучена на тях от възрастните.
Не исках да избързвам, исках да премисля, но сега вече съм на косъм от обаждането да потвърдя, че е моето момиче. Чакам от 2,8 години и още кой знае колко следва да чакам за следващото предложение.
Последните ми “критерии“, колкото и да не харесвам тази дума, бяха:
От 0-4 години, здраво дете, без претенции за пол и произход, с готовност да осиновя и 2 деца - заедно или поотделно, в родствена връзка или без. По едно време бяхме писали и лечими заболявания, но ми се струва, че при подновяването ги махнах. При останалите промени вдигах възрастта.
Тя е на 2,2 години, предполагаем ромски произход.

Ако покрива повечето ти изисквания, действай смело, още повече, че явно си се влюбила в детенцето.

И аз желая успех и много прекрасни години с вашето детенце!

Mandaria, звучи като да няма какво да чакаш повече 🤗 честито.
Ако детенцето ти е харесало, действай. Ако все пак имаш някакво чудене, имаш право на още срещи, отиди, виж как ще е втория път.
Аз като видяхме нашето момиченце бях в такъв стрес, че въобще нищо не усетих. Ако не беше мъжа ми да каже "тя е.." не знам какво щях да направя. Нормално е да си притеснена, но от това,  което чета, всичко е страхотно.

В тази ситуация човек трябва да си казва -"И с Бога напред!"...
Няма лесно, но или скачаш с двата крака напред, или се отказваш и повече не го мислиш!
Така както звучиш (не казваш нищо за мъж до теб) - дерзай! Няма какво да губиш!!!
Успех!

Благодаря ви много!