Седма тема на чакащите

Нашата звезда я видяхме и след 10 минути вече бяхме решили, че е тя!

Докато чакахме, аз изчетох всяка тема за осиновяване по няколко пъти и изгледах всяко възможно видео в youtube. Обикновено американците като осиновяват, правят видеа и са по-отворени да ги сподят ама само аз си знам колко рев съм изревала и как някак си си втълпих, че като видя детето ще усетя пеперуди, ще съм убедена, че е тя... Някак наистина вярвах, че на едно вселенско ниво ще се размести времето и пространството при нашата среща. Нищо от това не се случи. Ако кажа, че бях уплашена, ще е малко. Мразех да ходим на срещи в града, където беше детето, всичко ми беше едно неприятно, гадно, ужасно. В момента, в който я взехме и дойде вкъщи..и си остахаме ние тримата с кучето...сякаш винаги е била с нас. Сега я гледам и не мога да си представя дали е възможно да обичам повече някое човешко същество. Но тогава бях в абсолютен шок. Мъжа ми беше този, който още щом ни изчетоха доклада и показаха снимката, каза ДА. Спомням си колко ужасено го погледнах тогава...
Да е жив и здрав, ще съм му вечно благодарна.

Та наистина..с Бога напред. Ще чакам с нетърпение новини. Успех 🤗

Наистина...С Бога напред!
Всичко е Божа работа!Не можеш го предвиди.

Здравейте, този списък с децата дадени за международно осиновяване къде може да се види?

На каква възраст бяхте когато осиновихте детето си? В моя случай 33... Реших, че няма как да се подмладя и всяка следваща година ще  е  пропуснато време.

На 41, детето беше на 3 години, вторият път - тъкмо бях навършила 42, бебе на 4 месеца.

Ние все още чакаме за първо предложение, нямаме биологични деца. Аз съм на 38 години, мъжа ми е на 46 години.
Успех на всички бъдещи родители. Дано всеки един дом бъде изпълнен с детски смях скоро!

Ехее, върнахте ме години назад.
Когато подадохме документите за първи път, Аз бях на 45г. , съпругата ми на 41г.
Сещам се много добре, че когато се решихме окончателно на тази стъпка , бяхме на почивка на о-в "Закинтос".

Сега като ви чета и ми вдъхвате надежда,че има шанс.Аз в момента съм на 43,а съпруга ми на 44 години. И си мислех, че годините ще са пречка....

Никога не е късно да станеш родител. Важното е да не се отказвате от тази цел.
Успех на всички!

Много се разписах в тази тема, значи...

Та, да дам още едни съвети към чакащите (нещо, което не прочетох докато ние чакахме):
- четете литература (он-лайн, книги) на тази тема: осиновяване, проблеми и др.;
- четете как се отглеждат деца през различните периоди: какво трябва да е развитието на съответната възраст;
- работете активно (особено, ако работата ви го изисква);
- почивайте активно;
- обикаляйте света, ако можете;
- ВОЪРЪЖЕТЕ СЕ С ТЪРПЕНИЕ;
- ИМАЙТЕ ВЯРА.

Използвайте времето пълноценно, защото после, както казват всички - "време не остава".

Време НЯМА, освен ако денонощието не е поне 40ч.

Привет. Копието на платежното нареждане за съдебната такса дали трябва да е с печат от банката, или и моя разпечатка ще им върши работа за входиране на документи? Благодаря.

Здравейте,  Бих искала тук да попитам нещо, но ако може отговори без хейт. Преди 10-тина дни ни се обадиха с предложение за момче на 3, 5 годинки, здраво, от ромски произход, изоставено от родителите му преди година. Социалните по протокол многократно са уговаряли майката и бащата и всякакви роднини, да си вземат детето. Те гледали умно-мъдро, понякога обещавали, но никога не отивали да си го вземат (т.е. и те не знаят какво искат – майката била на 15 като го е родила и вече има и друго дете от друг мъж и тепърва започва да  нанизва децата едно след друго. Бащата е на 20 и казвал, че не може да се грижи сега за дете  – това ми е обяснено от социалните). Детенцето се отглежда  сега от приемно семейство в много добри условия. Градът , в който живее в момента не е голям и не е далече от нашия град. Детето преди е живяло в същото населено място. Ние, със съпругът ми, веднага отидохме да се срещнем със социалните и да видим детенцето. Още веднага взаимно се харесахме и прекарахме около час заедно. На другия ден пак се срещнахме и в присъствието на социални и приемната майка изведохме детенцето да си поиграе в центъра на града на люлките. Времето беше прекрасно и там имаше и други деца. Имаше и група роми, които бяха с тези деца. Възрастните познаха детето и започнаха да го викат по име. Снимаха техните деца, но аз бях сигурна, че снимат и нас. Това определено ме притесни много. С наличието на социални мрежи много лесно можем да бъдем открити и в главата ми е развихриха всякакви сценарии как  ако осиновим детето, такива хора могат да ми се изсипят пред вратата и да ми създават проблеми (защото от такива всичко може да се очаква). Социалните ме убеждават, че едва ли ще тръгне някой да търси детето, но знае ли се…. Главата ще ми се пръсне от мисли, хем го искаме това дете, хем имам колебания. На нас друго дете няма да ни предложат, даже е чудо, че това ни предлагат сега.  Вие какво мислите ? Чували ли сте истории с не добър развой ?

Преди години, когато аз кандидатствах, на курса споменаха, че избягват да дават в града деца, които са били при майките си, точно, за да се избегне разпознаване и разкриване на тайната на осиновяването.
До колкото знам приемните родители нямат право да снимат или да позволяват детето да бъде снимано. На тази разходка нямаше ли социален работник и приемен родител?
Трудно ми е да ви посъветвам, но аз вероятно или щях да откажа детето или да се преместя в друг град, някъде по-далеч.