Седма тема на чакащите

Аз съм от 2016 година, юли месец във форума. Т.е почти 10 години. Вече бях осиновила децата си, но когато четох темите, а и през времето, през което аз пиша, скандалите стават, когато някой напише, че не иска ромче или с изразени ромски черти. Никой не се нахвърля върху човек, който е написал, че иска здраво дете. Това се приема за нещо подразбиращо се.
И понеже съм отдавна тук, помня две потребителки, което имаха осиновени ромски деца + биологично. И всеки път, когато имаше проблем с осиновеното дете/ деца другите бяха обвинявани в расизъм, оплаквали се от детето им, защото било ромче, а не защото реално има някакъв проблем. Стигна се до там, че поне едната емигрира. Напуснаха и фб групите на осиновители, в които членуваха.

Съболезнования за майка Ви.

Вие изядохте Beach Please, но ми се струва, че е доста права по отношение на разликата със възрастта и как един 50-годишен родител тепърва ще отглежда тодлър. Аз съм на 46 години, синът ми е на 13 години. Биологично дете ми е, роден е от донорска инсеминация, гледаме се сами, без баща. Аз съм и винаги съм била в много добро здраве, спортувам, грижа се за себе си. Честно казано, през последната една година някакси физически започвам да чувствам годините - оказа се, че имам наченки на артроза на дясното коляно. Отделно започват разни кости и стави да ме наболяват. Нерядко сутрин ми трябва време да си раздвижа краката. Същото наблюдавам и сред приятелките - около 50-те, с наченки на менопауза вече. Отделно психическото състояние и тоталната смяна на интереси. Имам приятелка на 48 години с дете на 2 години - амииии толкова далече съм от нейните неволи, че на моменти се чудя аз дали някога съм се вълнувала от памперси и пюрета. И третото, на практика поне до 75-годишна възраст (докато детето навърши 25 години) ще имате финансово зависим от вас човек - дали ще издържите психически и физически. Не говоря за финанси. И много важно - разликата в светогледа между родителя и детето ще бъде огромна. Дори при нас със сина ми е огромна при 33 години разлика. В днешно време светът се развива много бързо, технологиите обърнаха наопаки всичко досега, а това естествено води неминуемо до изменения в обществото. Когато децата са малки, няма драма. Към 10-годишна възраст ситуацията започва да ескалира, а в пубертета направо става взривоопасна. Това са нещата, на които би трябвало да се замисли 50-годишната осиновителка (това важи и за биологични родители). И още нещо - какво ще стане с детето, ако с осиновителката нещо стане? Аз лично много подробно, след разговори в семейството, съм определила в писмен вид кой ще поеме грижите за сина ми, ако нещо се случи с мен, (няма да е баба му, която в момента е на 70 години) и отделно откакто се е родил, работя по въпроса той да бъде финансово обезпечен възможно най-много.

МамаРу, съболезнования за майка ти. Да почива в мир, а на теб кураж да минеш по-бързо през този труден период. 🫶

Преди години се говореше уж за разлика не повече от 45 години, но явно не е прието като закон, защото на практика се дават деца на родители, с които имат и над 50 години разлика. Друг проблем е, че в днешно време опитите за дете се отлагат във времето, жената се сеща на 27-30 годишна възраст, и то ако вече има сериозна връзка към момента и подкрепата на съпруг/ партньор. И изведнъж се оказва, че няма време. Не стане по естествен път, започват опити инвитро, докато се стигне до идеята за осиновяване. А времето не чака и жената вече е на 40-45 години. И като почака и без особени ограничения за предложение 4-5 години ето как се натрупва възрастовата разлика. От друга страна познавам две жени, които са родили на около 45-46 годишна възраст. Не мога да кажа, че децата им страдат от това, че имат възрастни родители, напротив - всеотдайни родителите са.

Ако човек не може да приеме болно дете или дете от друг етнос, по-добре да е честен пред себе си и да не поема ангажимент, отколкото да съжали и да стигне дори до разсиновяване, защото няма подкрепа заради етноса / расата на детето или състоянието му. Това не е расизъм, да кажеш "Аз няма да се справя, моята среда ще отхвърли детето ми и мен". Това не значи, че ти отхвърляш всички от този етнос. Може да ви шокирам, но аз можех да осиновя ромче, но не и дете с турски произход. Мога да работя с турци, но не мога да се възприема като родител на такова дете. В съзнанието ми има една граница, една бариера, която не мога да превъзмогна на ниво моето семейство.

Впечатление ми направи последното изречение ‘намери се кой да ги отгледа’ Аз лично не желая това за детето си. Ако с мен се случи нещо, искам да отиде при хора, които не само ще задоволяват основните му потребности от храна и дрехи. Искам да се грижат за него, както аз бих направила, да усеща, че е обичано и обгрижвано на ниво отвъд битовото, а не просто гледано. В институция също все ще се израстне.

Дядо Яг, всеки родител на тийнейджър трябва да си вземе куче. Така ще има поне едно същество, което да се радва, когато се прибираш у дома. Ние си взехме преди три години един малтиец - най-прекрасното същество. И аз като теб - като ме ядоса тийна, излизам с него, в противен случай има опасност да попадна в черната хроника.

Моите приятели и познати също бяха приети и гледани с любов. Някои ги отгледаха баба и дядо, някои - други роднини или приятелски семейства и така... При това родителите им не бяха възрастни и съвсем не са очаквали, че ще оставят деца сираци. Така че никога не се знае.

Законът си е закон, ако той позволява на хора над 45+ да станат осиновители - ще станат. Ако някой не е съгласен,  може да сезира омбудсмана. Жената вече се извини в последния си пост за това, че е използвала неправилната дума. Всеки, който чака на опашката на осиновителите смята, че заслужава да получи дете според личните си критерии и преди всички други, обаче в живия живот картината е доста по-мрачна.

Pak Az, в пост 549 пишете, че се притеснявате за разликата във възрастта и разни потребителки си дадоха мнението, включително аз. Съвети не бих дала. В крайна сметка решението си е ваше, последиците от него също са за вас. Не е необходимо да давате отчет за имотите си и плановете си. На нас ни е все едно. Критикувате разни потребителки, вашият пост е в същия стил и със същите квалификации.

Бъдете здрави, гледайте си детето и бъдете щастливи заедно. Като единствен родител единствено бих ви посъветвала да си осигурите един кръг от доверени хора, на които можете да разчитате 24 часа в денонощието. Имало е случаи, в които в рамките на 10 минути трябва да намеря кой да се погрижи за сина ми или да го вземе от градина. Успех.

И аз се присъединявам към съвета да си осигурите човек, който да реагира при спешен случай. Най-елементарното - синът ми на 6 месеца и след това на 1 година и 4 месеца два пъти боледува от ротавирус като го прехвърляше и на мен. А при мен ентеровирусите протичат много тежко и се налагаше да влизаме в инфекциозно отделение. Хора сме, всичко се случва. Хубавото е, че ще имате година високоплатена майчинство, през което да си организирате такъв човек.
Възрастта не е без значение, но по-важно е да имате втори човек на разположение при спешен случай както и подкрепяща среда.