Седма тема на чакащите

  • 36 579
  • 604
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 2 439
Жената има право на избор. Тя може да посочи тъмно дете ли иска, светло ли, здраво ли, болно ли... нейно право си е. С какво нарушава закона? Законът й дава това право.

Давате пример с Великобритания. Но тук не сме Великобритания. Що се отнася до болните деца – там има добри условия за деца с увреждания – достъпна среда, множество рехабилитационни центрове, разнообразни обучителни програми дори за пълнолетни с увреждания, помощ от различни институции, в това число и от църквите...

Мои познати ходиха там на обмен на опит във ферма, в която работят предимно хора с интелектуални затруднения. След това автобус ги извозвал до общежитието, в което живеят. Посетили са и други центрове и институции за хора с увреждания.

А тук?...

И тук хората ще вземат такива деца, ако имат по-добри условия за живот, достъпна инфраструктура и училища, подходящи програми за обучение и за работа.

И аз имам роднина германец, който заедно със съпругата си, също германка, осиновиха дете от Шри Ланка. Трябва да е 17-18-годишно вече. Но колко са българите, които биха осиновили дете от чужбина?... А много българи вече вземат ромчета, не се притесняват от това.

Що се отнася до възрастта на жената – ето една русенка, по професия учител, която е родила на 52 години здрави близначки, заченати инвитро, след загуба на болно дете и съпруг, и ги е отгледала сама, дори без тя да има братя и сестри: https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/13899592.

Така че не е невъзможно жената да се справи сама с едно дете.

Последна редакция: вт, 13 яну 2026, 19:17 от Radilena

# 556
  • Мнения: 17 867
Това, че някой е слушал на курса и знае, че дете от институция може да има изоставане в развитието, не означава, че това изоставане е само институционално и, че ще се навакса. То и аз слушах внимателно, ама на курса говореха основно за деца на 1-2 годишна възраст от детски дом. Да, и моето беше от дом, ама беше на 3+ и защо не наваксва изоставането ми стана ясно чак след диагностика в София четири години по-късно. И здраво бебе не е гаранция, че няма нещо, което да се прояви на по-късен етап. Така е и с биологичните деца, и с осиновените.
Да, кандидат осиновителите имат право да посочат профил. Идеята е, че така ще се пести време на детето, ще му се спести отказ, ще има по-голям шанс за създаване на връзка родител дете. И да, ние сме тези, които трябва да вземем съдбоносното решение да/ не. Решение, което ако сбъркаме, проваля съдби и животи.
Относно разликата във възрастта, добре е да се сложи ограничение все пак. То вярно, че с инвитрото и донорските яйцеклетки раждат и жени на 50-55, но и там трябва да има разумна граница. Природата рядко дава шанс за естествено забременяване и раждане на здраво бебе сред 43-45 годишна възраст и едва ли е случайно.
Моят съвет към Pak az е, ако откаже детето, да помисли да промени възрастта..
От друга страна, ако е харесала детето, да скача в дълбокото и да го взема. По-млади не ставаме, чакала е доста дълго. Малкото дете има предимството на по-късо минало и по-лесно ще се адаптират. Деца над 5 години идват с миналото си, с травмите си, със спомените и дефицитите си и са по-недоверчиви и по-трудно се нагаждат и адаптират.

# 557
  • Мнения: 15
Съжалявам за това, което ще напиша, но ако бях социална и тъпия закон го позволяваше, щях специално да следя форумите и при изказване "черен като въглен" да прекратявам директно нечия кандидатура за осиновител. Грешно е на толкова много нива, че не ми се обяснява.
Вие сте на 50+ ама се бутате за бяло, здрави бебе. Защо не пишете дете поне до 10 години? Та то ще е първи клас, Вие на 60г.

Защо това въобще се позволява от държавата??
Расизисъм, безумни изисквания, несъобразени с реалната ситуация.. Това е ненормално. Мислите ли поне малко за детето, освен за себе си??

Това за чистата арийска раса сме го играли вече в един много срамен период от човешката история. Факта, че сте бяла и руса прави ли Ви с нещо по-възвишеност човешко създание?

А какво да каже? Факта си е факт, реална ситуация. Стига с тая джендърска идеология. Вие помислихте ли за това дете "черното като въглен" , когато започне училище в нормално такова, какво ще се случи? Бедна Ви е фантазията, ще го разкостят децата.
Май е по-добре да си казваме, това което е действителност.
 Не напразно казват- Истината боли!
[/quote

Коя истина.Истината,че чакате до 50 и след това тръгвате с голямите претенции и очаквания към децата ли.Ако е тази ,Да истината боли.

# 558
  • Мнения: 91
Radilena, айде моля ти се.. мижи да те лъжем. "Черно като въглен" било баш като "бяло като сняг. Ама друг път.
Ясно е, че жената си казва точно това: не иска цигане. Разбирам я. Ама и то сигурно много не я иска баш нея за осиновителка, с разликата, че никой няма и да го пита. Нормално за тези деца е да имат забавяване и изоставане в развитието, нашето момиченце на 2 години и 8 месеца  също имаше и говореше като бебе. Само дето ние сме слушали по време на курса и нямаме нереалистични очаквания.


Преди много години работих в една компания, интернационална и си говорих с един колега от Англия. Той ми сподели, че ще осиновяват дете и аз супер развълнувана го питах еее какво ще е? И той ми обясни, че там нямаш избор. В регистъра ли си, взимаш каквото ти дадат: бяло, черно,  болно, здраво.

Какво значи джендърска идеология по ягодите? Джендърско е да не наричаме децата въглени ли?

И с какво право всички осиновители могат да идат като на пазара, с хилядите си изисквания към децата: бяло, здраво, малко... и да си запълват всички дефицити, защото съгласете се, това не е човек, искащ да е родител, а избиращ дете по катагог. А къде е избора на децата??


И при 50 годишните проблема не е възрастта като такава (само). Дано е жива и здрава много години, то гаранция няма, че ние по-младите няма да се гътнем утре. По-притеснително е качеството на живот, което човек на години може да осигури на едно дете спрямо по-млад такъв. Да виси по площадки, да има млади приятели с малки деца, с които детето да се социализира, да го мъкне по уроци, ски, планини, екскурзии, да има времето и силите да играе и да се занимава с него. И който ми обяснява, че няма значение и че и на 50 години си също толкова жизнен като на 30 години, много здраве.

А тъпият расизъм, който се шири в България нямам дори намерение да обсъждам. Щели да му се подиграват в училище..що за аргумент? Тук става дума единствено и само за кандидат-осиновителите, които както казах запълват дефицити, защото са постигнали почти всичко в живота, ама не са сложили тикче за дете. И някак не върви да се покажат с едно цигане..нали..Бяло и русо е къде, къде по-добре. Иначе сме супер загрижени, много искаме да сме родители.

Понякога се чудя голяма част от хората как са си минали курса, в каква система изобщо се случват осиновявянията.
.Като гледам и вашето дете е малко,с претенции сте били и вие,а по въпроса за цвета на кожата ,коментара относно училището е много на място,детето не е виновно,че се е родило тъмничко,но децата в днешно време особено се възпитават лошо и толерантност почти няма към нищо. И не сте тази,която ще съди хората кога са решили да имат или нямат деца и кой какво и къде слушал на курсовете.След като има възможност за критерии за дете ще се възползват хората.

# 559
  • Мнения: 692
Ние бяхме на 35 години в момента на кандидатстване, семейство сме и критериите ни бяха на дете до 4 години. Освен това никога не сме писали здраво, от самото начало бяхме с критерии "с леки или лечими заболявания". Детето си осиновихме на почти 3 години. Съгласете се, че не е бебе... Разликата между мен и дъщеря ни е 34 години. Не е като 50.
И много пъти съм писала тук, че аз лично претърпях голяма метаморфоза по отношение на изиксванията към етноса.
Така че не виждам какви точно изиксвания сме имали? В началото бяхме писали всички етноси по възможност по-светла кожа, след което го махнахме и бяхме без изисквания към етноса.

И точно защото в България повечето хора разсъждават така: "след като има възможност за критерии за дете ще се възползват хората" всички се възползват от всичко.

Не искам да съдя никой. Ама не сме тук да си ах-каме и да си викаме колко сме прекрасни. Това мисля, това пиша. Има Господ, той да съди. Но не съм съгласна с някои неща и не мога да си замълча.

Tочно защото законът го позволява, а и защото сме корумпирана държава, се случват такива неща. Тези деца никой не ги пита те какви критерии имат, то закона може да позволява някой на 55години да осинови бебе ама дали е морално правилно. Намирам го (АЗ) за неправилно. Не съдя никой, всеки си знае за себе си. Но водещ трябва да е интереса на децата, а не на кандидатите. А всъщност се случва обратното.

Последна редакция: вт, 13 яну 2026, 18:47 от beach_please

# 560
  • Мнения: 17 867
Всеки си знае с какво може да се справи и какви компромиси може да направи. По-добре да е честен пред себе си и пред детето, отколкото после да вижда в това дете компромис, за който не е бил готов, да му тежи и да има нарушена привързаност.

Последна редакция: вт, 13 яну 2026, 19:07 от Mama Ru

# 561
  • Мнения: 91
Правилно,всеки сам решава какво може и какво не,я си представете някой осинови ромче с нагласата,че ще се справи със заобикалящата среда,подигравки и подмятания,в един момент обаче не успява,детето започва да се чувства зле,отритнато,отхвърлено,въпреки усилията на родителите,които не могат да са 24/7 с детето и да живее в клетка,тогава какво следва-освен травмата от изоставянето,която е факт,се прибавя и нова-аз съм различен,хората не ме харесват,няма да стане нищо от мен и тн.Та нека всеки наистина сам прецени ресурс, възможност,здрави нерви и тн.за да има мир и хармония и за двете страни.

# 562
  • Мнения: 70
Уф, бийч, с тая възраст ставате банална.  Аз съм на 51, синът ми на 4 -- и по площадки ходим, и колело караме, и тротинетка караме, и на плуване ходим, и на атлетика ходим - веднъж в седмицата, и стени катерим,  и кратки планински преходи правим, и на еднодневни екскурзии ходим, и песни пеем, и стихчета учим, и цифри пишем, и печатни букви пишем, и сричаме... 50-те години са най-дейната възраст за една жена. Маргарет Тачър го каза едно време, когато бях колкото вас, а тя беше "баба" на 50 +.

# 563
  • Мнения: 815
Законът не казваше ли, че максималната разлика между детето и осиновителят може да е 50години? Поне преди беше така. Жената е чакала 5 години за това предложение, с темпото, с което се случват вече нещата, може и повече да се наложи да се чака и така хората да стават на 50, а да са подали на 43 г. Pak az, ако сте харесали детето- скачайте в дълбокото, няма за кога да се отлага. Сегашните 50 годишни са едновремешните 30 г. Съдбата обича смелите.

# 564
  • Мнения: 3
   Много благодаря на Mama Ru за съветите, както и на нея и Unterdenlinden - за куража.
   Благодаря много и на Radilena, Dyado Yag, Merrian и Nikemariana за подкрепящите мнения.
   На beach_please ... така и не разбрах какво толкова Ви засегна, че сипете обвинения в расизъм, хулите "преклонната" 50+ възраст, изписвате думи като "бутате", "претенции" и т.н., прекратявате вписвания в регистри...
   Използваният от мен израз, макар и масов като сравнение за думата "черен", е неподходящ, за което моля за извинение. Въпреки това споделям напълно мненията на съфорумците, които пишат, че в бъдеще в училище, в парка, на курсовете, на ските и другаде различните деца със сигурност няма да бъдат приети еднакво от другите деца около тях, защото последните не са възпитани на толератност от страна на родителите си. И да - в България има дискриминационно отношение - дали към тена, дали към възрастта на хората, но го има. Та затова моля, без хули, обиди - просто поисках мнения на хора, които знаят какво е да чакаш дълго така желаната рожба.

# 565
  • Мнения: 17 867
Pak az, не ние, а Вие ще живеете с детето. Важното е Вие как усещате това дете, дали го приемате, дали го виждате различно/ чуждо.
Обиди, отхвърляне, присмех може да има срещу абсолютно всяко дете, независимо от парите на родителите, положението им в обществото, външния вид на детето.
Не веднъж съм писала. Децата ми са бели, тъмноруси. Родът на майка ми ги прие, братовчедка ми по бащина линия ги нарече "мръсни копелета, ще ми учат те в ...."

# 566
  • Мнения: 692
Сериозно ли жена, наричаща дете "черно като въглен" ми обяснява, че аз хуля и сипя обиди??
И не ми почвайте с тънката струна за дълго чаканите деца. Всички тук сме чакали и сме се молили за дете. Всички знаем какво е да нямаш и да се надяваш. За съжаление това е корумпирана система, днес разбрах за поредния случай на бебе, новородено, което още не е вписано в регистъра, ама вече е "обещано", защото са се обадили от "много високо ниво".
Говоря за системата като цяло.

Nikemariana, радвам се много за Вас. Да сте здрава и да си от гледате детето. Но Вие сте единичен случай, предполагам имате набори приятели, едва ли всички са като Вас, тичащи по площадки. И Брад Бит на 60г е супер ама чичо Минчо от съседния вход на 60г не е баш така. Тя природата е ограничила раждане на 50г ама човека е решил, че щото е много жизнен, що да не може. Не ме интересува дали за Вас е банално или не. 50 години са си 50 години и ако някой е чакал толкова, за да има дете, следва и той да е склонен на компромис. А повечето не са.

# 567
  • Мнения: 3
Pak az, не ние, а Вие ще живеете с детето. Важното е Вие как усещате това дете, дали го приемате, дали го виждате различно/ чуждо.
Обиди, отхвърляне, присмех може да има срещу абсолютно всяко дете, независимо от парите на родителите, положението им в обществото, външния вид на детето.
Не веднъж съм писала. Децата ми са бели, тъмноруси. Родът на майка ми ги прие, братовчедка ми по бащина линия ги нарече "мръсни копелета, ще ми учат те в ...."
Отново съм съгласна с написаното от Вас - да аз ще си живея с моето дете и ще си го обичам, отглеждам и възпитавам. Вярно е също, че отхвърляне от страна на другите хора може да има спрямо всеки. Иначе това изказване на братовчедка Ви е ужасно.

# 568
  • Мнения: 70
Знаете ли, бийч, имам усещането, че на Вас на 37 -38 години в момента Ви е трудно с площадките и другите ангажименти с детето, защото отнемат от времето, което преди сте  имали като лично и професионално. Затова мислите, че на хората на  50 + ще им е още по-трудно. Всъщност на 50 + вече сте направили достатъчно за себе си и за другите, особено в професионален план, за да хабите енергия за същото. Енергията я пренасочвате към семейството.

# 569
  • Мнения: 17 867
Аз съм дете на възрастни родители. Родена съм в далечната 1972 година от майка на 39 и половина и баща на 48. Това, че родителите на моите съученици бяха значително по-млади имаше значение, разбира се. Нямаше семейни приятели с деца на моята възраст, родителите ми бяха с по-стара може би схващания, за разлика от родителите на връстниците ми, често по-демократични, пенсионираха се докато бях ученичка все още, плюс неизвестността ще успеят ли да ме отгледат. Успяха. Загубих баща си през 2001, когато бях на 29 и майка си - миналата седмица, когато вече съм на 53. Самата аз имам 38 и 42 години разлика с децата си. Аз имах късмета майка ми да живее достатъчно дълго, че да вземе активно участие в живота на децата ми и те да са достатъчно големи, за да имат спомени с нея, но колко души доживяват 90+ години? Да не говорим каква красота е, ако едновременно гледаше непълнолетни/ малолетни деца и болен родител, например.
Наистина е добре децата да нямат повече от 45 години разлика с родител, при сегашното пенсиониране на 65 това дава шанс поне да завършат средно докато родителите все още работят, защото има значение дали получаваш заплата или пенсия. Ако човек има допълнителни доходи или финансова възглавница, не е проблем сигурно и разлика от 50 години.

Последна редакция: ср, 14 яну 2026, 10:05 от Mama Ru

Общи условия

Активация на акаунт