Давате пример с Великобритания. Но тук не сме Великобритания. Що се отнася до болните деца – там има добри условия за деца с увреждания – достъпна среда, множество рехабилитационни центрове, разнообразни обучителни програми дори за пълнолетни с увреждания, помощ от различни институции, в това число и от църквите...
Мои познати ходиха там на обмен на опит във ферма, в която работят предимно хора с интелектуални затруднения. След това автобус ги извозвал до общежитието, в което живеят. Посетили са и други центрове и институции за хора с увреждания.
А тук?...
И тук хората ще вземат такива деца, ако имат по-добри условия за живот, достъпна инфраструктура и училища, подходящи програми за обучение и за работа.
И аз имам роднина германец, който заедно със съпругата си, също германка, осиновиха дете от Шри Ланка. Трябва да е 17-18-годишно вече. Но колко са българите, които биха осиновили дете от чужбина?... А много българи вече вземат ромчета, не се притесняват от това.
Що се отнася до възрастта на жената – ето една русенка, по професия учител, която е родила на 52 години здрави близначки, заченати инвитро, след загуба на болно дете и съпруг, и ги е отгледала сама, дори без тя да има братя и сестри: https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/13899592.
Така че не е невъзможно жената да се справи сама с едно дете.