Седма тема на чакащите

Здравейте, от доста време следя темите на чакащите, но никога не съм писала, обаче имам нужда от вашите съвети. С мъжа ми подадохме документи преди около две години, след много тежки загуби, заедно с това продължихме борбата за свое биологично дете и за наше най-голямо щастие забременях отново (инвитро), този път бременността ми беше успешна и родих прекрасно детенце. Тези дни получихме обаждане, че сме избрани за осиновители на две деца, много се развълнувахме, защото сме го чакали много време, но и се стреснах от реалността, защото не искам да взимаме емоционални и първични решения, а реално да преценим дали бихме се справили с три деца под две години, при положение че както бебето така и тези дечица ще имат огромна нужда от внимание. Притеснява ме, дали чисто физически е възможно или съм прекалено голям оптимист, не искам да лишавам никой от внимание, а знам че една адаптация може да не е лесна и не изисква по-малък ресурс от това да гледаш и бебе.
Има ли тук родители с биологично и осиновено/ни деца, всякакви съвети ще са ми от полза и благодаря предварително!

Здравей Milk coffee.
Аз имам биологична дъщеря и осиновен син, но твоето положение е доста по-деликатно.

Тя беше на 4г, когато малкия на 1г, дойде у дома.

За лесно - лесно не е. Адски ми е трудно все още.
В последната година нещата ескалираха страшно много. Дъщеря ми е на 10 и я тресе пред-пубертет вече, синът ми е на 7 - първи клас. Имаме страшно много проблеми с него откъм диспциплина и поведение. Посещава психололог, още една извънкласна дейност, както и 2 спорта в училище.
Той е много непокорен и своенравен, не желае да ме слуша, прави на пук на всички, сърди се, удря, крещи...
Прекрасен е и го обичам безкрайно и дори и да го бях родила, нямаше да прилича толкова много на мен, но ми е ужасно трудно.
Баланса м/у две деца с тотално различна съдба, семейството като такова, разширеното семейство, училище, приятели, ние с ММ, работа, почивка...
Понякога се задушавам и нямам секунда свободна да си чуя мислите....

Каката има своите нужди да си поговорим, да се погушкаме, да ми се полигави - тя никога не е правила каквото и да е подобно на брат си. В училище винаги е била 100% самостоятелна и училищните драми на сина ми дойдоха като гръм от ясно небе. И понеже той ми изпива цялата енергия и окопира цялото свободно време, тя страда от това и ме обвинява, че нямам време и внимание за нея ... Разбира се, работим върху изградените ни (малко грешно) взаимоотношения, но е процес и отнема време и пари.

Та, решението си го вземи сама, но от мен мнението е да не рискувате с две осиновени деца и прясно бебе. Ще полудеете.

Разбира де зависи и от това какви хора сте, на каква възраст и т.н....

Моите и двете са осиновени. Разликата им е четири непълни години, но дойдоха у дома през 9 месеца горе-долу. Всяко дете е с характера си, щерката е и моята зодия. Тя е трудното дете у дома, понякога е като мен, в други отношения е другото ми аз, това, което аз не съм (зодия близнаци сме). Синът е ♈ с асцендент ♈, огнен темперамент. Той пък много често прилича на татко, който почина много преди малкият изобщо да се появи на този свят (13 години). Истината за мен е, че когато има едно дете, което изисква повече грижи и внимание или е по-проблемно е за сметка на другото.

Благодаря, всеки един коментар ми е ценен, защото отговорността на това решение е огромна и сме изправени пред голяма дилема, обмисляме дали все пак да отидем да видим и тогава да вземем окончателното решение, но не искам да подвеждаме децата ако решим да не продължим заедно, а едно пътуване при нас трябва да е много добре обмислено и планирано заради бебето.
Според вас възраст около две години на децата Ок ли е по отношение на адаптация или това си зависи от самите деца, а не толкова колко са големи?

На нас на курса ни казваха, че е силно препоръчително осиновеното дете да е по-малко от родното/ първото. Защо? Защото, ако е на същата възраст или по-голямото няма да разбере защо новото братче/ сестриче отнема времето ви, има да наваксва и т.н. Би разбирало, ако е по-малко.
Отделно, че с бебе е две деца на около две години ще се вкарате в страшен филм. Трябва много добре да обмислите дали ще се справите с три деца и да, вашето дете ще страда, то ще бъде ощетено откъм внимание и време. Иначе две години не е лоша възраст, но едно е първото дете вече да е на 4-5, друго е да е на 1-2.

Milk coffee, много "трудно" за взимане решение. Аз не разбрах, двете деца са на около две години, а вашето биологично е скоро родено ли?

И тъй като осиновихме две деца, породени, брат и сестра на възраст 3 - 4г. искам да ви кажа - не беше лесно. Не е лесно и сега, но децата са различни. При нас голямото е доста по-лесно за комуникация, а е момче, докато другото вечно е "на въпреки". Характер. Момиче. Дева. Ами трудно е с нея.
Та някак си... ако бях във вашата ситуация - щяхме да откажем. Защото сме много отговорни (това сме ние!) и честно... не е лесно с двама наведнъж, а пък и вие сте с бебе.
Каквото и решение да вземете - само не го мислете след това! Решавате и край! Толкова.

Успех! May the force be with you! 🤗

Не се наемам да дам съвет. Хората сме различни. Позволявам си само да кажа от МОЯТА гледна точка: като човек, опитващ с инвитро (неуспешно) и междувременно осиновил дете. И като жена, която винаги е мечтала за три деца.

Никога не бих отказала. Със сигурност бих отишла да видя децата. Това е толкова рядък шанс, приемам го като дар от Бога. Винаги при срещата може да не осъществите връзка, да усетите, че това не са вашите деца. Те са малки, няма да ви помнят. Но има и малкият шанс, в който ги виждате и разбирате, че това е...
Да, сигурно е страшно. Но и без деца е страшно. Аз бих рискувала.

Съвет мога да дам като мъж. Ние със съпругата ми, сме минали през какво ли не, може да се каже през всичко. От много лошо, до добро. Ако Вие сте сплотени и се подкрепяте заедно , имате сили и възможности, скачате в дълбокото. Рядък ще е този шанс , който ще получите. Поне пробвайте, отидете, вижте децата, тогава решете.
Може и да откажете. В никакъв случай няма да е лесно.

   Здравейте,
   Представям се накратко: не съм съвсем нова тук. Преди години имах регистрация, но после си забравих и името и паролата, които бяха запаметени на друг лаптоп, който се "скапа"... Та днес отново си направих регистрация... специално заради тази тема. Преди време бях писала в шестата тема на чакащите...
   В регистъра за осиновяващите първоначално бях вписана още в края на лятото на 21 година. После поднових през 2023 г. Впоследствие потретих през 2025 г. Сама съм. Нямам биологични деца. На 51 години съм. Изискванията ми до януари 2025 г. бяха: едно или две деца в родствена връзка помежду си, без значение от произхода им, но и "без видими ромски черти" (както ме посъветва социалната да запиша, "защото съм много бяла и руса") здрави, от 0 до 4 години. През януари 2025 г. ми се обадиха за детенце на 2 г. и 4 месеца, черно като въглен, преждевременно родено с някакви заболявания, които сега не си спомням съвсем... Говореше на съвсем бебешки: занесох му играчка с животни, които издават звуци и то не казваше "пате", а "па-па", на овцата викаше "бее" и т.н. Отказах го по ред причини.
   Веднага като се върнах в моя град отидох и промених изискванията си: до 5 години, без ромски произход и отново наблегнах на здраво (даже го подчертах).
   Сега съм определена за момченце на 1 годинка и 20 дни. Ходих миналата седмица и го видях. Много е сладичък. Не говори, има 6 зъбчета, не ходи, не желае да се изправи, само лази, усмихва се срамежливо... (цели 2 пъти ми усмихна) черничък е, ама е един малък разкош.... Казват, че е здрав... Дано да е така.
   В края на седмицата ще ходя пак да го виждам, но ме притеснява дали не ме послъгват за здравето му и огромната разлика във възрастта ни.

Имаш право да поискаш консултация с невролог, ако те притеснява, че не се изправя например. Или друг специалист по твоя преценка. За разликата във възрастта - не можеш да я промениш и тя няма да намалява във времето. Прецени си дали ще се справиш и до колко ще се впечатляваш, когато те помислят за баба на детето, до колко и то ще се впечатлява. Познавам осиновителки с 46-48 години разлика с децата си, които бяха под годинка при осиновяването. Пораснаха, но няма да се лъжем, да си родител не е лесно, особено пък сам родител. Но и това минава - децата порастват и към 3-4 клас вече са доста самостоятелни и разумни.
Отиди, виж го пак, но мисля, че вътрешно вече си взела решение на едни 90%

Съжалявам за това, което ще напиша, но ако бях социална и тъпия закон го позволяваше, щях специално да следя форумите и при изказване "черен като въглен" да прекратявам директно нечия кандидатура за осиновител. Грешно е на толкова много нива, че не ми се обяснява.
Вие сте на 50+ ама се бутате за бяло, здрави бебе. Защо не пишете дете поне до 10 години? Та то ще е първи клас, Вие на 60г.

Защо това въобще се позволява от държавата??
Расизисъм, безумни изисквания, несъобразени с реалната ситуация.. Това е ненормално. Мислите ли поне малко за детето, освен за себе си??

Това за чистата арийска раса сме го играли вече в един много срамен период от човешката история. Факта, че сте бяла и руса прави ли Ви с нещо по-възвишеност човешко създание?

Не съдете съфорумката толкова строго! Тя не е написала нищо обидно към никой конкретен етнос. „Черно като въглен" е просто езиково сравнение, каквото е и „бяло като сняг". Нищо повече. Къде тук видяхте обида и расизъм? Има много европейци, които са доста тъмни – гърци, италианци, испанци, португалци... Много от българите също. И какво от това?

Може би жената написа този израз като контрапункт на това, че в изискванията си е посочила, че желае дете „без видими ромски черти", а са й предложили много тъмно детенце, освен това и с няколко диагнози, които тя не е могла да приеме. Това е.

Вече при второто предложено дете дори не я притеснява по-тъмният му цвят на кожата, а здравето на детето и разликата във възрастта. Нормално е.

Това, че детето все още не ходи, не е непременно признак на заболяване. Може да проходи до два-три месеца. На някои деца им трябва повече време. Може да му е нужна малко рехабилитация. Нека да се допита до лекари. Моят племенник – здрав младеж, също проходи на година и два месеца. Сега не се спира...

А относно възрастта – относително е. Има 50-годишни хора, които са по-здрави и в по-добра физическа и психическа кондиция от някои 40-годишни. Ако жената е здрава, има търпение и подход към детето, ако има и финансови възможности, може да се справи. Може да наема помощница от време на време или някоя роднина/приятелка да й помага понякога.

Успех!

А какво да каже? Факта си е факт, реална ситуация. Вие помислихте ли за това дете "черното като въглен" , когато започне училище в нормално такова, какво ще се случи? Бедна Ви е фантазията, ще го разкостят децата.
Май е по-добре да си казваме, това което е действителност.
 Не напразно казват- Истината боли!

Radilena, айде моля ти се.. мижи да те лъжем. "Черно като въглен" било баш като "бяло като сняг. Ама друг път.
Ясно е, че жената си казва точно това: не иска цигане. Разбирам я. Ама и то сигурно много не я иска баш нея за осиновителка, с разликата, че никой няма и да го пита. Нормално за тези деца е да имат забавяване и изоставане в развитието, нашето момиченце на 2 години и 8 месеца  също имаше и говореше като бебе. Само дето ние сме слушали по време на курса и нямаме нереалистични очаквания.


Преди много години работих в една компания, интернационална и си говорих с един колега от Англия. Той ми сподели, че ще осиновяват дете и аз супер развълнувана го питах еее какво ще е? И той ми обясни, че там нямаш избор. В регистъра ли си, взимаш каквото ти дадат: бяло, черно,  болно, здраво.

И с какво право всички осиновители могат да идат като на пазара, с хилядите си изисквания към децата: бяло, здраво, малко... и да си запълват всички дефицити, защото съгласете се, това не е човек, искащ да е родител, а избиращ дете по катагог. А къде е избора на децата??


И при 50 годишните проблема не е възрастта като такава (само). Дано е жива и здрава много години, то гаранция няма, че ние по-младите няма да се гътнем утре. По-притеснително е качеството на живот, което човек на години може да осигури на едно дете спрямо по-млад такъв. Да виси по площадки, да има млади приятели с малки деца, с които детето да се социализира, да го мъкне по уроци, ски, планини, екскурзии, да има времето и силите да играе и да се занимава с него. И който ми обяснява, че няма значение и че и на 50 години си също толкова жизнен като на 30 години, много здраве.

А тъпият расизъм, който се шири в България нямам дори намерение да обсъждам. Щели да му се подиграват в училище..що за аргумент? Тук става дума единствено и само за кандидат-осиновителите, които както казах запълват дефицити, защото са постигнали почти всичко в живота, ама не са сложили тикче за дете. И някак не върви да се покажат с едно цигане..нали..Бяло и русо е къде, къде по-добре. Иначе сме супер загрижени, много искаме да сме родители.

Понякога се чудя голяма част от хората как са си минали курса, в каква система изобщо се случват осиновявянията.