Седма тема на чакащите

  • 38 370
  • 588
  •   3
Отговори
# 525
  • Мнения: 2 467
Мисля, че den za den също е мъж.

Последна редакция: нд, 28 дек 2025, 19:06 от Radilena

# 526
  • Мнения: 185
Дядо Яг, май си единственият мъж, който пише в тази тема. То и в темите за майчинство, деца, възпитание пишат 99% жени. Та по дефолт едно обръщение към всички "момичета"
Считам ,че мъжете трябва активно да участват във възпитанието на децата.
 Ноооо...съвременните мъже са малко активни в друга насока.
 Моята жена многократно е казвала, че ако несъм бил Аз е нямало да се справи с 2 деца.

# 527
  • Мнения: 17 920
Мисля, че den za den също е мъж.
Вярно. Да ме прощава, че забравих за него.
Дядо Яг, на същото мнение съм, въпреки че аз по стечение на обстоятелствата осинових сама и сама отглеждам децата си.

# 528
  • София
  • Мнения: 1 218
Mama Ru, на теб шапка ти свалям! За търпението, за подхода, за всичко! Смелостта сама да отгледаш две деца, осиновени - РЕСПЕКТ! И ти пожелавам още сили и здраве, да ги видиш големите, зрели хора, към които всички се стремим!
Нашата история съм я разказвала някъде из темите... но от 2019та сме пълноценното семейство. С две дечица (брат и сестра, полодени) и куче. У дома кучето беше този, който ми помогна да се справя в началото + помощта на съпруга ми. За сега се справяме, като винаги е интересно 😆.
С настъпването на Огнения кон през 2026та, пожелавам на всички чакащи да им се сбъдне очакването, а на останалите (ветераните) - здраве и късмет! ❤❤❤❤🐕

# 529
  • Мнения: 17 920
И аз съм разказвала. С щерката ми беше и все още ми е трудно, но тя е с нарушена привързаност. Беше на 3+ години. С голямо изоставане. Бебето беше това, което ми помогна да не се откажа и да повярвам в себе си, че ставам за майка. От моята камбанария въобще не е все едно дали ще вземеш бебе или дете със своята си история. Котаракът дойде години по-късно.
Към очакващите дете - не се плашете от чуждите проблеми, нека са ви само за информация, че се срещат и такива. Не е задължително вие да се сблъскате с някой от тях. Всяко дете е уникално. Не сравнявайте с нищо познато, отърсете се от стереотипи и очаквания. Гледайте на предложеното ви дете с широко отворени очи и сърце и всичко ще се нареди. А в един момент ще се усетите, че децата ви приличат я на вас, на бащата, я на баба или дядо. Нямам предвид само физически, а като характер, вкус, навици, реакция, предпочитания...

Последна редакция: нд, 28 дек 2025, 22:59 от Mama Ru

# 530
  • Мнения: 185
Mama Ru, на теб шапка ти свалям! За търпението, за подхода, за всичко! Смелостта сама да отгледаш две деца, осиновени - РЕСПЕКТ! И ти пожелавам още сили и здраве, да ги видиш големите, зрели хора, към които всички се стремим!
Нашата история съм я разказвала някъде из темите... но от 2019та сме пълноценното семейство. С две дечица (брат и сестра, полодени) и куче. У дома кучето беше този, който ми помогна да се справя в началото + помощта на съпруга ми. За сега се справяме, като винаги е интересно 😆.
С настъпването на Огнения кон през 2026та, пожелавам на всички чакащи да им се сбъдне очакването, а на останалите (ветераните) - здраве и късмет! ❤❤❤❤🐕

У нас също е весело с две деца и куче(големичко), порода Самоед.
От онеези големите и бели пухчовци.
То ми е упора. Като ме ядосат в къщи ,  си го водя на разходка.

# 531
  • Мнения: 3 153
Когато взех решението да спра с инвитро опитите падна най-големия товар от сърцето ми. Отърсих се все пак след няколко месеца.
И така.
Сега сина ни е на 13 години. Проблемите не спират, но това е положението. Да е жив и здрав, да го отгледаме с любов. Той е нашия късмет от Съдбата.

Весели празници.

# 532
  • Мнения: 185
Когато взех решението да спра с инвитро опитите падна най-големия товар от сърцето ми. Отърсих се все пак след няколко месеца.
И така.
Сега сина ни е на 13 години. Проблемите не спират, но това е положението. Да е жив и здрав, да го отгледаме с любов. Той е нашия късмет от Съдбата.

Весели празници.

Всички родители имат проблем с отглеждането на детето /децата си.
 Всяко дете си има трудни периоди, едни като малки деца, други в пубертета, някои в по-голяма възраст. Въпроса е, ние като родители какво правим по въпроса и как решаваме тези проблеми. Защото всеки неразрешен проблем, задълбочава още повече следващия, получава се  и кризисна ситуация при натрупване на няколко проблема.
 И това е не само при осиновените деца, а при всички. Вярно е, че нашите деца са белязани за цял живот и си носят бремето на изоставянето, но това с много работа може да се минимизира.

# 533
  • Мнения: 94
Когато взех решението да спра с инвитро опитите падна най-големия товар от сърцето ми. Отърсих се все пак след няколко месеца.
И така.
Сега сина ни е на 13 години. Проблемите не спират, но това е положението. Да е жив и здрав, да го отгледаме с любов. Той е нашия късмет от Съдбата.

Весели празници.

Всички родители имат проблем с отглеждането на детето /децата си.
 Всяко дете си има трудни периоди, едни като малки деца, други в пубертета, някои в по-голяма възраст. Въпроса е, ние като родители какво правим по въпроса и как решаваме тези проблеми. Защото всеки неразрешен проблем, задълбочава още повече следващия, получава се  и кризисна ситуация при натрупване на няколко проблема.
 И това е не само при осиновените деца, а при всички. Вярно е, че нашите деца са белязани за цял живот и си носят бремето на изоставянето, но това с много работа може да се минимизира.

# 534
  • Мнения: 64
Инвитро неуспехите причиняват дълбока травма. При обучението за осиновяване се минава и през одобрението на психолог. Ако улови травмата Ви, може да даде отрицателен доклад и да не Ви допуснат до осиновяване. Бъдете обрана при разговорите с психолога. При мен се случи точно това. Отрицателният доклад на психолога беше втори "удар" след отрицателните резултати от инвитрото. Тогава социалните ми казаха, че мога да повторя процедурата по кандидатстване с обучение в друг център и при друг психолог, и аз подадох наново документи. Това ми отне около две години. После чаках още четири години за предложение. За този период от около 6 години психологическата травма от невъзможността да имам свое дете беше преодоляна. Така  на 49 години излязох в майчинство на дете на 2 години. В човешкия живот на всяка възраст се случват чудеса. Със сина ми напълно се адаптирахме и мога чистосърдечно да кажа, че осиновяването му беше най-важното и добро решение в живота ми.

Последна редакция: ср, 31 дек 2025, 23:04 от nikemariana

# 535
  • Мнения: 1 828
За много години, дано да сме здрави и със спокойствие и любов да отглеждаме децата си!
Аз си признавам, че и досега не съм чела доклада (разрешението) от психолозите  след приключване на курса. След като вече имам положителен резултат, може и да се престраша.

# 536
  • Мнения: 94
За много години, дано да сме здрави и със спокойствие и любов да отглеждаме децата си!
Аз си признавам, че и досега не съм чела доклада (разрешението) от психолозите  след приключване на курса. След като вече имам положителен резултат, може и да се престраша.


Честита и благословена Нова година, скъпи съфорумци!

# 537
  • Мнения: 185
За много години. Живи ,здрави и много късмет. Ще ни трябва на всички.

# 538
  • Мнения: 12
За много години! Пожелавам на тези от вас които сте дочакали чудото да дойде в дома ви той да е изпълнен с детски смях и пакости, а на чакащите желая търпение и скорошно сбъдване на мечтата да прегърнем нашите рожби

# 539
  • Мнения: 94
За много години! Пожелавам на тези от вас които сте дочакали чудото да дойде в дома ви той да е изпълнен с детски смях и пакости, а на чакащите желая търпение и скорошно сбъдване на мечтата да прегърнем нашите рожби
Да бъде! АМИН!

Общи условия

Активация на акаунт