Седма тема на чакащите

Намери ми публикацията, в която сме отказали дете заради цвят на кожата. И се надявай да  нямам време днес да се разровя из твоите стари публикации, че всички помним..

Пиша Доцент с голяма буква с причина.

Бийч, ти си отказала детето, което е със сърдечен проблем, защото не можеш да се справиш. По същия начин някои не могат да се справят с по-тъмната кожа на детето си. Това прави ли ги „лоши" и неподходящи за осиновители? Някои пък не би ги уплашил този сърдечен проблем.

Даваш за пример Англия, където не можело да избираш дали да вземеш бяло или черно дете, здраво или болно. Вземаш каквото ти дадат. Но и ти не си взела детето, което първоначално са ти предложили. Как щеше да се чувстваш, ако бяха те заставили да вземеш точно това дете със сериозния сърдечен проблем, без да имаш избор? Защо си съгласна ти да имаш избор по един критерий, а пък другите хора да нямат избор по същия или по други критерии и дори искаш да бъдат отписани от регистрите, само защото предявявали претенции? А ти защо предявяваш? Хайде замисли се.

Отношението на САЩ към мигрантите и цветнокожите не е за пример. Виждаме какво става там в последните месеци. А преди няколко години полицаи пребиха до смър тъмнокож от Минеаполис: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1% … D0%BE%D0%B9%D0%B4

Има и други такива случаи. Доказано е, че в САЩ много по-често тъмнокожи стават обект на полицейско насилие и на съдебни грешки. Можеш да прочетеш книгата „Етика на Царството" от Гл. Стасен и Д. Гъши, където подробно се разглежда и този въпрос.

Нямам време да се ровя в стари публикации - не работя вкъщи.  А от написаното в моите публикации нямам от какво да се срамувам.

А въпросната все пак е отказала дете по някаква причина,ама иначе размахва пръст из форумите,с нищо не е по-различна от тези,които отказват ромчета.

Аз съм от 2016 година, юли месец във форума. Т.е почти 10 години. Вече бях осиновила децата си, но когато четох темите, а и през времето, през което аз пиша, скандалите стават, когато някой напише, че не иска ромче или с изразени ромски черти. Никой не се нахвърля върху човек, който е написал, че иска здраво дете. Това се приема за нещо подразбиращо се.
И понеже съм отдавна тук, помня две потребителки, което имаха осиновени ромски деца + биологично. И всеки път, когато имаше проблем с осиновеното дете/ деца другите бяха обвинявани в расизъм, оплаквали се от детето им, защото било ромче, а не защото реално има някакъв проблем. Стигна се до там, че поне едната емигрира. Напуснаха и фб групите на осиновители, в които членуваха.

Съболезнования за майка Ви.

Вие изядохте Beach Please, но ми се струва, че е доста права по отношение на разликата със възрастта и как един 50-годишен родител тепърва ще отглежда тодлър. Аз съм на 46 години, синът ми е на 13 години. Биологично дете ми е, роден е от донорска инсеминация, гледаме се сами, без баща. Аз съм и винаги съм била в много добро здраве, спортувам, грижа се за себе си. Честно казано, през последната една година някакси физически започвам да чувствам годините - оказа се, че имам наченки на артроза на дясното коляно. Отделно започват разни кости и стави да ме наболяват. Нерядко сутрин ми трябва време да си раздвижа краката. Същото наблюдавам и сред приятелките - около 50-те, с наченки на менопауза вече. Отделно психическото състояние и тоталната смяна на интереси. Имам приятелка на 48 години с дете на 2 години - амииии толкова далече съм от нейните неволи, че на моменти се чудя аз дали някога съм се вълнувала от памперси и пюрета. И третото, на практика поне до 75-годишна възраст (докато детето навърши 25 години) ще имате финансово зависим от вас човек - дали ще издържите психически и физически. Не говоря за финанси. И много важно - разликата в светогледа между родителя и детето ще бъде огромна. Дори при нас със сина ми е огромна при 33 години разлика. В днешно време светът се развива много бързо, технологиите обърнаха наопаки всичко досега, а това естествено води неминуемо до изменения в обществото. Когато децата са малки, няма драма. Към 10-годишна възраст ситуацията започва да ескалира, а в пубертета направо става взривоопасна. Това са нещата, на които би трябвало да се замисли 50-годишната осиновителка (това важи и за биологични родители). И още нещо - какво ще стане с детето, ако с осиновителката нещо стане? Аз лично много подробно, след разговори в семейството, съм определила в писмен вид кой ще поеме грижите за сина ми, ако нещо се случи с мен, (няма да е баба му, която в момента е на 70 години) и отделно откакто се е родил, работя по въпроса той да бъде финансово обезпечен възможно най-много.

МамаРу, съболезнования за майка ти. Да почива в мир, а на теб кураж да минеш по-бързо през този труден период. 🫶

Преди години се говореше уж за разлика не повече от 45 години, но явно не е прието като закон, защото на практика се дават деца на родители, с които имат и над 50 години разлика. Друг проблем е, че в днешно време опитите за дете се отлагат във времето, жената се сеща на 27-30 годишна възраст, и то ако вече има сериозна връзка към момента и подкрепата на съпруг/ партньор. И изведнъж се оказва, че няма време. Не стане по естествен път, започват опити инвитро, докато се стигне до идеята за осиновяване. А времето не чака и жената вече е на 40-45 години. И като почака и без особени ограничения за предложение 4-5 години ето как се натрупва възрастовата разлика. От друга страна познавам две жени, които са родили на около 45-46 годишна възраст. Не мога да кажа, че децата им страдат от това, че имат възрастни родители, напротив - всеотдайни родителите са.

Сега ще видиш групата на педесетака как ще ти се нахвърлят.Тук в този форум ми прави силно впечатление,че не можеш да имаш различно мнение от масовката.На никой не му направи впечатление,че малко и невинно дете беше наречено “черно като въглен”,но човек,който си изрази честно мнението беше разкостен.Но пред социалните всички са от емпат нагоре.Много хубаво сте го написала,дано да вникнат в това.

МамаРу, всички сме всеотдайни родители. Въпросът е на цената на какво.

Нека ме разкостят. Аз изборите навремето съм си направила за себе си и съм ок с тях. Единственото, за което съжалявах по едно време, беше, че нямах смелостта за второ дете. Откакто синът ми е в пубертета, вече не съжалявам. Не бих се справила.

Ако човек не може да приеме болно дете или дете от друг етнос, по-добре да е честен пред себе си и да не поема ангажимент, отколкото да съжали и да стигне дори до разсиновяване, защото няма подкрепа заради етноса / расата на детето или състоянието му. Това не е расизъм, да кажеш "Аз няма да се справя, моята среда ще отхвърли детето ми и мен". Това не значи, че ти отхвърляш всички от този етнос. Може да ви шокирам, но аз можех да осиновя ромче, но не и дете с турски произход. Мога да работя с турци, но не мога да се възприема като родител на такова дете. В съзнанието ми има една граница, една бариера, която не мога да превъзмогна на ниво моето семейство.

Да, Бийч пише, че ако искаш да бъдеш родител – трябвало да можеш да обичаш всички деца, а тя самата е отказала да осинови дете със здравословен проблем, защото имала силен хипохондризъм!!! Можеш да упрекваш хората за критериите им, ако ти самият нямаш критерии и си готов да приемеш в дома си всяко дете, без оглед на етнос, произход, минало, здравословно състояние и т. н. А тя нямала силна психика и отказала болното дете, но другите са длъжни да имат много силна психика и нямат право да отказват. Така излиза от нейните постове. Е, хайде без двойни стандарти.

Аз лично нямам проблем с който и да е етнос. Завърших основното си образование в детски санаториум – поне 40 процента от децата там бяха турци и роми, при това много от тях от социално слаби семейства. Имаше и едно виетнамче. Голяма част от санитарките също бяха ромки и туркини. Никота не сме имали проблеми помежду си – делили сме си храната, давали сме си назаем вещи и дрехи.

И в по-късни години съм лежала в болници в една стая с турци и роми. Също не е имало проблеми – нито с другите пациенти, нито с лекарите.

А относно възрастта – никой не може да знае колко ще живее и в какво здравословно състояние ще бъде. При съвременната продължителност на живота дори да си на 50 години, когато раждаш/осиновяваш, може да се очаква, че имаш още поне 20 години пред себе си, за да отгледаш това дете до пълнолетие, когато ще е способно да работи и да се издържа само.

А дали ще стане така – никой не може да каже. Но имам приятели и познати, които загубиха родителите си. Родителите им починаха много млади. На някои – само единият родител, а на други – и двамата. Е, децата пораснаха. Намери се кой да ги отгледа.

Моето лично репликиране към бийч относно възрастта е поради това, че тя дудне за тая възраст вече две години. Най-напред дуднеше, как така давали деца на 40 -50 годишни, пък на нея със 150 езици, дипломи и шетане по света, + прочетени 10 вагона книги не й давали дете. След това и дадоха дете, и пак продължава да дудне за тая възраст. Иначе хич не ми пука за мнението на бийч - при мен законът е спазен и ми е предложено дете с 47 години разлика във възрастта между нас. Справям се - аз съм здрав планинар, обходил България на височина и ширина. Не упреквам никого за нищо - гледам си в моята чиния.
Когато стана ясно, че осиновеното от нея дете все пак е с ромски произход, започна нон-стоп да дудне, че е хипер толерантна към ромите, а пък другите били расисти.

Чудя се, кво ли правя тук? До сега нямаше такива драсканици.
Аз като мъж , просто нямам думи!

Споко. От скоро си тук, аз съм десета година и помня и други такива избухвания около етноса. Прочети малко от старите теми. Не е зле всъщност да избистрим и това от време на време.