Превръщате ли стаите на порасналите си деца в складови помещения

В нашият дом и двете деца имат стаи,ние родителите също.Те са близнаци ,може и по едно и също време да напуснат дома ни,мъжа ми работи много а има и хоби ,заради което отсъства с дни ,не знам дали ще искам да кукувам сама.

Дъщеря ми е много далеч от следването, но навремето, когато аз се изнесох от вкъщи в друг град сякаш доста време стаята ми си седеше във вида в които я оставих, да естествено майка слагаше там някакви неща нейни,  дрехи за гладене, в гардероба ми си беше сложила якетата ,но нищо фрапантно, въпреки че се прибирах и я използвах адски рядко .
Още докато живеех там обаче ,тя спря да е детска стая с бюра ,играчки и подобни и беше просто спалня с легло, гардероби и скрин.
След няколко години се прибрах за 2 месеца да живея при нея и след това се изнесох при мъжът ми . Тъй като бяхме в малка квартира си носех там не сезонните дрехи .

Като забременях вече там стана буквално склад за всичко бебешко 😂 на края на 9тия месец можеше само да отвориш и да минеш по една пътечка , всичко беше заринато от кошари ,колички, корита, кашони и подобни .
Към днешна дата имам малко неща там и то разни детски работи, които искам да пазя ,но не искам да подхвърлям някъде вкъщи и сега е стаята на дъщеря ми . Там са разни играчки, дрехи за нея,  тротинетка и подобни . Майка също си слага разни неща там -прахосмукачка, перилни и подобни нови и такива работи

Личната стая много преди да се изнесе човек би трябвало да не е с играчки или детско легло. В стаята си при нашите освен дрехи за там, имам и козметика и всякакви неща, за да не мъкна всеки път като ходим. Мм има чехли за баня, халат, кърпа.

Колко много преди, когато на 18-19 и да ги няма детските неща - пак не е точно стая на възрастен, а има книги, учебници, плакати и т.н.

Малката ми дъщеря, която е пълнолетна, все още има плюшени играчки. Срамота )))))
Аз у нашите нямам халати и козметика, но и нямам намерение да оставам с преспиване.
Роднински гостувания с преспиване не са моя модел.

Аз съм на 51 и си имам плюшено мече панда и даже понякога го гушкам, докато спя.

Ох, аз съм на... много + В така наречената ми "детска стая" имах една кукла от Немския център(който го помни от "древните" ). която просто си стоеше за красота на един шкаф. Когато се очовечи синът ми и оставаше при баба си, взе да и събува обувките и чорапите, поради което аз я преместих в стаята на майка ми и забраних да се пипа. От година и повече майка ми я няма, куклата си седи в стаята, никога не бих я изхвърлила.
В бившата моя стая, сега на сина ми, стои една вазичка от най-добрата ми приятелка от СУ, както и първата играчка, която синът ми си пожела от Дядо Коледа, Мечо Пух. Много са несъвместими едно до друго но някак се "спогаждат". Синът ми е на почти 20г,друго детско в стаята няма, не е и имало никога нещо особено детско.

Аз пазя моето мече и двете ми деца спаха с него. Сега само си го пазя .
Преди две години направихме освежаващ ремонт и детската отдавна не е детска, а спалня. Единствено малкото бюрце с лаптоп показва, че е имало ученик . По стените в къщи никога не е имало плакати, синовете ми сами са избрали цвят на стените, красив килим, картини, подходящо спално бельо. На единият леглото е персон и половина, на големия е диван който се разпъва до спалня. Предпочете така, защото вече не живее тук . Играчките отдавна са прибрани в кутии и са в мазата. Детските книжки също са прибрани. За това и няма какво толкова да променям. Стаята на малкият ще стане евентуално стая за гости, ще има малко цветя и толкова.

Не забравяйте, че хората разполагаме освен това с различни възможности и квадратура. Както писах, родният ми дом е класически двустаен. Докато сме били деца, родителите ни бяха лишени от спалня, така че с нашето изнасяне логично беше те да си направят такава и да си легнат като нормални хора. 60 квадрата, толкоз. Някои разполагат с големи къщи, па мазета, па тавани-место за скклад колкото искаш. Други не разполагат и като им се освободи стая я превръщат в такъв. Трети-като мен-хвърлят всичко и не трупат. Т.е. нямам опции за склад-не складирам ми е решението.

Имаме достатъчно пространство, но предпочитам тези ми деца, които вече са възрастни, да си нощуват у тях, а не да се срещам със съпрузите им по гащи пред банята сутрин. С тях самите също не желая сблъсъци по бельо, когато стана да пия вода през нощта, нищо че са ми деца.
С малките ще е същото, когато пораснат.

Е добре де, аз живея в друг град, големият ми син също. Като се прибера за два дни в родния град, трябва да спя на хотел ли? Или синът ми?
То е ясно, че ако дойде с приятелката си, или аз отида с мъжа ми - ще се ползва хотел за комфорт на всички. И мъжът ми няма да е възхитен да се мота пред майка ми по хавлия излизайки от банята. Но ако отида сама, или някое от децата ми на гости при баба е хубаво да има къде да се спи.
Ние сме гостоприемни и всички приятелки, идвайки на гости с дете или без, нощуват у дома.

Ние имаме отделна стая, и никой никога не е влизал в нея без да почука, включително през всички години, в които съм живяла сама там. Мъжа ми излиза от банята и влиза в стаята, по-удобно би било всяка спалня да има своя баня. Но това не значи, че ще ползваме хотел, това е повече от абсурдно, дори е най-абсурдното нещо на света.

Най-абсурдното едва ли.Правила съм го, защото не ме удовлетворяваха ред неща в къщата на свекърва ми, например.Предпочитах хотел.ММ също.

Доня, твоите деца мисля, че са по-малки от нашите големите и вероятно не са толкова далеч.
Нашите големи деца живеят в друга държава и са семейни. Гостуваме им 4-5 пъти в годината за по няколко дни на хотел или в апартамента на близки, който наемаме за периода. Те ни гостуват 2-3 пъти в годината в други семейни жилища или в хотел (обичайно веднъж годишно идват в дома ни в София и веднъж годишно почиваме заедно на морето, трети път рядко успяват). Идеята е да нямат стаи в родителския дом, защото този дом се ползва, а не е музей, въпреки наличното пространство.
У нас обаче не остават и други нощуващи, което не означава, че не сме гостоприемни, а предпочитам да платя на гост хотела, отколкото да си развалям комфорта.
Ако някога изобщо остават внуци дългосрочно, без да са с родителите си (не знам как ще е, защото засега сме само с 1 внучка, която е на 1,5 г. и живее с родителите си в чужбина), че и да не е дългосрочно, ще намерим място в дома ни, но не и стаи-музеи за идването им 1-2-3 пъти в годината, защото годината е 365 дни, а аз съм практичен човек и не обичам нищо, което не се ползва, да стои просто така безцелно като мавзолей. То след година и дрехите ще са умалели, и козметиката ще се е развалила.
Пък и ние не живеем постоянно само на едно и също място.

Таня, аз не обичам в собствения си дом да бързам по коридора към стаята, пък дори и да е абсурдно. Не бих го искала и от зетьовете ми. Но пък има хора, на които не им е дискомфортно да се изреждат един след друг в тоалетната, че и няколко тоалетни дори да са.

За един път годишно за един -два дена едва ли има значение дали детето ще спи в хотел или в бившия си дом, защото явно вече той не му е такъв.
Ние обаче си ходим много по-често, да не говорим, че вече се налага и поради здравословни проблеми на родителите да оставаме и за по-дълго. Така че стаите ни са си стаи и не са изобщо музей, а се ползват активно. Едното дете на свекърва ми наистина си идва веднъж годишно, но за по месец и е абсурдно да се предполага, че ще спи на хотел, за да може в бившата му стая да се трупат нови стари вещи, чието място е сметището.

Явно разликата идва от нееднаквото възприемане на концепцията за дом, аз не смятам, че вече нямаме такъв в този, в който сме израсли и все още живеят родителите ни, а и подозирам, даже съм сигурна, че с напредването на възрастта на родителите ни времето на пребиваване там няма да намалява, ами напротив. Затова предпочитам да имам условия да се чувствам удобно и като у дома си. Всъщност никога не поставян по друг начин въпроса...