Отговори
# 210
  • Мнения: 1 584
В моя квартал се разбира, че е умрял някой, когато се появи строителен контейнер и започне изхвърлянето на именно табуретки, опикани от котки и кучета. Винаги това е първото. След това вещите, стават произволни, но винаги неизползваеми и от дълбоките резерви на фонд "може да потрябва". Навремето баба ми беше голяма чистофайница, нямаше никакви скрупули да изхвърля и заменя овехтели вещи с нови. Разбрахме, че нещо с нея вече не е същото, когато започна да трупа.

Нарциса, съжалявам за преживяването - разбирам колко е обидно. За съжаление няма да успееш да промениш родителите си. Търси си варианти да ги посещаваш без да преспиваш в дома им. Не влизай в разправии с тях - всеки ще заеме отбранителна позиция като почнеш да му обясняваш за какъв мърляч го мислиш.

# 211
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 287
Наистина е зле положението значи.
Обаче това е възрастово състояние и май се задълбочава.

# 212
  • Мнения: 2 878
Докато не зачетох темата , никога не ми беше хрумвало да имам претенции за какво да се ползва бившата ми детска стая. Радвам се да са живи и здрави родителите ми , да се чуваме , да им ида макар и рядко на гости , да ме настанят където могат ( ако и сестрите ми със семействата са дошли ) . Общо взето гледам да не ги натоварвам с претенции , и без това посрещането на много гости е вече нелека зафача , пък били и роднини

# 213
  • Мнения: 23
Само дето има и нещо друго - понякога може да се наложи в стаята на порасналото и изнеслото се дете да се настани възрастен родител, който вече не може да живее и да се оправя сам. Сега, не вярвам някой, който вече е отделно от родителите му, да се сърди, че детската му стая се ползва от съответно баба/дядо му.

# 214
  • Мнения: 5 657
Темата е за склад!

# 215
  • София
  • Мнения: 1 761
Един друг прочит на проблема
Разказа ми го колежка и с нейно разрешение пиша тук
„ Всичко започна преди три години, бяхме на гости на наши приятели и те ни показаха обновената детска стая. Стаята беше прекрасна, с мебели висок клас, модерна. От бащата разбрахме, че мебелите са купени за „смешни“ пари от OLX. Същата вечер мъжа ми си направи регистрация и започна търсете на „находки“. След два дни намери пералня на 2 месеца, подарък. Свързал се с човека който я подарява. Пералнята била нисък клас, купил я за възрастната си майка, но тя починала след 2 месеца. Синът му  искал да живее в апартамента, снахата не иска пералнята. В блока няма асансьор и мъжа не  знае какво да я прави и тъй като никой не искал да я влачи 4 етажа. По тази причина, я подарява с условието да бъде взета още същия ден. С това започна нашето събирачество. Всеки ден мъжа ми отделяше по няколко часа да търси находки и не спираше да носи разни ел. уреди и мебели за „без пари“. Нашите мебели си бяха запазени, но на над 30години. Постепенно обновихме всичко, но нашите си мебели не изхвърлихме, а складирахме първо в бараката на двора, след това на тавана, започнахме да оставяме вещи в стаите на децата,  уж за малко.

 Децата
Сина живее в Германия и се прибира за по няколко дни на няколко месеца веднъж. Дъщерята е в САЩ, обикновено ние ходим на гости, но ако имат почивка в Европа идват да ни видят.

След година и половина целия втори етаж се задръсти от мебели и ел. уреди. Тъй като не може да се чисти, защото не може да се влезе, всичко потъна в прах и паяжини.

Аз също имам зависимост, след една успешна покупка на маркова блуза от магазин за втора употреба, за която ми завидяха всички приятелки и роднини, започнах през ден да ходя по различни магазини. Знам къде и кога има ново зараждане, кога е най-евтино. Купувам дрехи за мен, за мъжа ми, за децата и внуците. Никой освен мен не ги иска, но аз купувам и когато вече нямаше място в гардеробите започнах да пълня пералните, миялните, скриновете  които мъжа ми купуваше.

Един ден сина се прибра за 3 дни, да ходи на зъболекар. Като видя какво сме направили каза, че сме за психиатър. Спа на дивана в хола, но изпратил снимки на дъщерята която, също не спря да ни праща на професионалист. Ние си давахме сметка, че „малко сме залитнали“, но си вярвахме, че винаги можем да спрем.

Аз все пак реших да отида на психолог, той ме прати на психотерапевт,  така попаднах в група за взаимопомощ. Нещо като Анонимните алкохолици, ние сами се наричахме Анонимните вехтошари. В тази група  разбрах, че има и битаци, в които се намират „ страшни находки“. Получих дори списък на градовете и дните в които се организират. Веднага отидохме да видим за какво иде реч.
Това  изгодно събирачество е зависимост, и като всяка зависимост много трудно се излиза от нея. За сега нямаме особен успех.“

Последна редакция: вт, 08 юли 2025, 15:35 от Алекс:)

# 216
  • Мнения: 1 584
Много илюстративна история. Наистина успява да обясни защо в някакъв момент хора започват да придобиват навиците на катерица. Тази жена поне осъзнава, че има проблем, макар и все още да не е предприела стъпки по разрешаването му.

Моите родители също обичат да местят непотребни вещи от едно помещение в друго. 5-та година не успявам да изчистя едното жилище от всички насъбрани боклуци - всяко нещо или им трябва, или може да потрябва или не им трябва ама е ново и не е ползвано, и е грехота да се изхвърля. Отчайващо е. Понякога си мисля, че ще ми е по-лесно и по-евтино да запаля всичко и после да ремонтирам, отколкото да изхвърлям по стандартния начин.

# 217
  • Мнения: 21 769
Работата е там, че в такава ситуация дори един етаж да бъде разчистен, той отново се превръща място за ново запълване, и дори ще донесе известно щастие на тези хора, колкото и парадоксално да звучи. Ако има проблем, както в по-горния пост, и не се решава... просто ще се задълбочава и ще се появят съпътстващи.

# 218
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 478
Аз не направих склад когато синът ми се изнесе, но там се нанесох аз. И вече имам мечтаното ателие за творчество.

# 219
  • София
  • Мнения: 22 298

Темата вече се изкриви, както обикновено. Не я чета плътно, но за 3 потребителки попаднах на красноречиви противоречия с това, което са писали и споделяли в други теми. Всички са чудесни домакини, всички сами са построили живота си и всички са отделили по 2 стаи за всяко отроче. Много ги знаеш какви са.

# 220
  • Мнения: 2 773
Родителите ми не бяха превърнали стаите ми в склад, напротив, докато баща ми беше жив, винаги всичко се въртеше около мен и сестра ми. Родителите ми ни подариха жилища, които ние превръщаме в складове.  За съжаление, аз превръщам стаите на моите непораснали деца в складове, защото не знам как да организирам дома ни, имаме прекалено много неща.
Искам да наема някакъв сторидж плейс, в което да сложа част от вещите на баща си, защото и тях не мога да ги хвърля.

Откак почина баща ми, това съвпадна с раждането на първото ми дете и спрях да ,ога да хвърлям, само купувам. Сега се насилих да подаря част от техните бебешки дрешки и играчки на ново детенце в семейството, но като цяло ми е много трудно. И аз смятам, че проблемът е психологически, но нямам желание да го променя поне с вече придобитите неща, прекалено много позитивни емоции ми дават Simple Smile). Баща ми няма да се върне, а децата бързо порастват, искам си спомените Simple Smile).

Смятам на децата ми да им оставя по едно малко жилище един до друг, за да са си заедно Simple Smile

Последна редакция: чт, 17 юли 2025, 13:03 от MariyaHris

# 221
  • Мнения: 22 018
Аз прежалвам лесно и изхвърлям много вещи. Запазени дрехи подаравям, които са като нови.

# 222
  • Мнения: 9 238
Изхвърлям аз, няма на кого да подарявам, а и не ми се занимава. Изхвърлям с кеф.

# 223
  • Варна
  • Мнения: 38 327
И аз мразя да трупам и разчиствам редовно. Моите дрехи, зимни и летни, се събират в един символичен скрин. Тия дни ще разчиствам одеяла и чаршафи, че съм събрала много. Дрехи редовно дарявам в контейнерите на Червения кръст, имам такива съвсем близо до работата ми и ми е удобно да спра колата и да ги оставя вътре.

Общи условия

Активация на акаунт