Превръщате ли стаите на порасналите си деца в складови помещения

Маркирана мебел или друго от котки и аз бих засилила моментално на боклука. И да се пере, няма измирисване. Най-добре кастрация, за да спре маркирането.
Много хора имат сантимент към някакви непотребни вещи, и си задръстват жилищата с тях, но аз лично съм много досадна и упорита с убеждаването, че без излишни вещи се живее по-уютно и просторно. Майка ми вече доброволно ме моли да ѝ изхвърлям непотребните неща.

Нарцис, говорене му е майката.
Ще може ли да имаш 1 стая, която да не се пипа или ако не може ходене без преспиване там.
Не мога да си представя твоето, защото не съм се сблъсквала, но може би, ако искаш да имаш чиста и недокосната стая трябва да говориш с някои, който е запознат с трупането на вещи и защо се случва.

Категорично не се случва с всички възрастни.

У моите родители е точно обратното - чисто, подредено, няма да познаеш, че живеят възрастни хора, като влезеш. На възрастта на Нарциса обаче ходех да спя там рядко, веднъж на няколко години примерно. Ако държаха склад по стаите, мисля, че просто щях да се отбивам да ги виждам, но без да спя там. Никога не бих си помислила да им пререждам дома (то при нашшите няма и какво обаче).

Да се търси кусур на 60+ годишни хора е излишно. По-добре да се спи другаде и да има мир и любов.

Аз пък напълно я разбирам Нарциса. Обидно е чак толкова да не те зачитат. Не говорим за гарсониера, а за двуетажна къща. Това с трупането на боклуци не ми звучи безобидно. Те преди бяха ли такива?

И дори да не я зачитат? Какво да направи тя? Да води откровени разговори, да чисти всеки път или какво? Аз не бих.

Не знам. Много е страшно това отдалечаване между родители и деца. Тя иска да ходи там, а те вместо да се радват, трупат боклук в стаята.

Леля и чичо са такива, нищо не се изхвърля, защото е почти ново и още може да се ползва. Като ги питам защо са купили ново, като старото е почти ново и може да се ползва, няма смислено обяснение.
Те живеят в къща на два етажа, на първия нещата са поносими, втория не може да се ползва.
Кака първо говореше спокойно и обясняваше, след това им пусна някакво предаване " Погребани живи", те се обидиха, не били клошари. Кака пробва да води леля/ тя е по прибирането/ на психолог, води я на психотерапевт, нищо не помага. Била живяла в лишения и все нямала, затова сега събира, щом пари е давала, как така ще го изхвърли.
Кака отиде да живее във Варна и когато сина й стана студент в София се опита да почисти втория етаж, за да има къде са живее сина й.  Първо разчисти едната стая и я заключи с разрешението на леля и чичо.  Мислеше си, че така една след друга ще разчисти целия етаж. Да, ама не, след 20 дни не можеше да се стигне до стаята, в коридора имаше един модул от стара секция и  една стара врата, която е резервна, ако новата се счупи. Последваха разговори, как на внука им ще му бъде неудобно да се провира между секцията и вратата. Двете бяха прибрани в една от другите стаи. Месец по-късно в коридора се появи една стара мивка и бидон в който събирали вода от улуците, ама сега там сложили някакъв варел, а в бидона ще събират сливи за ракия. С днешна дата внука живее на общежитие.

Аз никога не съм гостувала редовно на родителите си, нито сме на всеки празник заедно, нито се чуваме всеки ден и час. Въпреки това си имаме добри отношения, те правят жестове към децата и подаръчета, аз се отзовавам като им трябва помощ. Големият ми син преспива при тях преди да пътува за чужбина, за да му е по-удобно за полета. Не всички са супер близки с родители, което не значи непременно нещо лошо.

Такива обиди не биха ми се случили, дори и родителите ми да живееха в истински склад в някоя индустриална зона.

А трупането на вещи е неприятно, аз не виждам защо и други хора да си го причиняват.

Какво грешно виждаш в израза? Това си е точно конкретен дом. Не мой. Техен.


За теб. Това не го прави общовалидно.

И като се чувстваш нежелан, правилното е да отсядаш другаде, а там да се отбиваш на гости от любезност. А не да се нервираш за нищо.

Ами аз съм на 30 години и от 5 години живея отделно. Като ходя в дома на родителите ми (около ден-два месечно, на празници по-често), ми прави впечатление, как е станала детската ми стая на склад - якетата и палтата на майка ми и алкохола на баща ми в бутилки и туби😅😁
Леглото е огромно и е свободно, но избягвам да спя там.

За някои хора не е нервиране за нищо, макар че няма полза. Да, не е разумно, но хората не сме безчувствени роботи. Обидно е, когато идва от родителите и касае домът, в който си израснал.

Моите родители не живеят в дом, в който съм израснала.

Авторке, твоето е частен случай на зададената тема.
Аз отговорих, че ползвам стаята за склад но винаги, когато очаквам гости или детето я привеждам във вид за гости. Подредено и чисто. Обратното е неуважение.
Но неуважение е и да се изхвърлят чужди вещи.
Ако считам етажа за мой или дори само конкретната стая(след разговор) бих я държала заключена.

И това, че са млади не пречи да са плюшкиновци.
Родителите ми също живеят в къща.
Сестра ми редовно си праща старо неизползвани дрехи, вещи и завивки. За мен няма смисъл да се пазят но нямам думата.
Ние също в началото носехме бебешки дрехи и количката но почти всички неща вече са разчистени.

Била съм 5 г студентка на 500 км, връщах  се веднъж, два пъти на учебна година, лятото за месец. Никой нищо не ми е пипал, махал, слагал в стаята. Върнах се и си живях там. След две-три години се преместих в друго наше жилище, наследствено от дядо ми в същия вход. Стаята продължи да е празна и моя. С мъжа ми заживяхме в моето(по точно на майка ми) наследствено  жилище. Моята детска стая и неговата в неговото жилище си останаха така,никой нищо не е слагал.
Прескачам няколко години, в един момент синът ми в първи клас заживя в моята детска стая. Често боледуваше, беше слаб, дребен, злояд, затова предпочетох да не го давам на занималня, а да се прибира, като го посреща майка ми. Нашето жилище отесня за голямо дете, почнахме строеж на къща, затова детето спеше през два етажа, в моята бивша детска стая, при майка ми.
И сега-тъй като там има много удобна ракла(която оставихме след основен ремонт, подходящ за първи клас на сина ми), аз там си държа моите сезонни дрехи. Нямам навик, както повечето имат "акция" по смяна, опаковане и тн, на летни/зимни, а просто като сметна, че е сезонно неподходящо, оставям в раклата или вземам, което му дойде сезонът. А в новия гардероб на сина ми си оставих булченската рокля и няколко официални.
Т. Е., моите родители не са превръщали на склад стаята ми, но аз си позволявам в моята стая(някогашна) да си оставя моите дрехи, които не нося през сезона. Синът ми вече е студент, живее все още в някогашната моя/негова детска. Аз имам дрехи там, дрехи в по-малкото жилище и дрехи в новата къща, да объркващо е. Понякога забравям кое къде е, но така ми е удобно, да имам дрехи навсякъде. Синът ми предпочете да живее там, в бившата "детска". Майка ми от година я няма, в стаята и само бърша прах и пускам прахосмукачка, но дрехите от "вълшебната ракла" в стаята на детето няма да ги взема. С две думи, както дойде. Питала съм го, ако се появи гадже/жена, къде иска да живее, иска си в жилището на баба си. Но в новата къща също  си има стая. А аз, ако станат двама, в жилището, в което е сега, ще освободя стаята му от моите" парцалки", разбира се. Само не се сещам книгите от библиотеката в хола в това жилище къде ще бутам, ще го мисля.