Никога не са обичали да хвърлят. Ние с брат ми обратно, не държим неща, които са ни безполезни по някаква причина. Последните 4-5 години вече много държат всичко, което ние сме преценили, че не можем да ползваме, да минава през тях, чак скандали са ставали. Отначало съм оставяла неща, които са казали, че ще ползват - намирах при следващото прибиране дрехите на купчинки по кьошетата, другото прашасало по рафтовете, просто не са ги пипнали. След няколко такива случая обрах всичко и в коша. Ама как така съм го хвърлила, те нали били казали, че ще го ползват?! Затова, както казах, вече хвърлям по тъмно и не питам. Те дори не забелязват. Някои неща обаче няма как да ги метна, защото са големи, видими и веднага ще се разбере - като мебелите. След първоначалния скандал за тях пробвах кротко - заемат място, пречат - не стана. После пробвах, че искам да купя нови, защото техните мебели не подхождат на моите, там влязохме в параграф 22 - като взема новите , ще махнат старите, но аз няма къде да сложа новите, защото старите заемат място. И онзи ден вече сериозно се скарахме.
- Публикувана: 14 юни 2025, 15:52 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2025, 15:16 ч.
Превръщате ли стаите на порасналите си деца в складови помещения
Аз съм на 51 г. Изнесох се от родителите ми на 18. За всички години, въпреки че сме много близки и общуваме, срещаме се, гостуваме си, съм оставала да спя у тях 2 пъти за по няколко дни - веднъж, когато местихме кухнята в трапезарията и нямахме вода и условия; втори път, когато баща ми беше онкоболен, лежеше в болница и майка ми имаше нужда от емоционална подкрепа. Децата остават у тях, но само малките.
В дома, в който израснах, моята стая е кабинет, а стаята на сестра ми е гостна. Тя е на 58 и живя само за кратко у нашите след развода, докато заживя с втория ѝ мъж, но това беше преди 30 години и обитаваше т.нар. гостна.
В сегашното жилище на родителите ни на морето няма детски стаи.
Не складират, не трупат, но пък обичат разни "прахосъбирачки", които са им спомени от пътувания или поводи, което е в пълен разрез с моята любов към минимализма.
В дома, в който израснах, моята стая е кабинет, а стаята на сестра ми е гостна. Тя е на 58 и живя само за кратко у нашите след развода, докато заживя с втория ѝ мъж, но това беше преди 30 години и обитаваше т.нар. гостна.
В сегашното жилище на родителите ни на морето няма детски стаи.
Не складират, не трупат, но пък обичат разни "прахосъбирачки", които са им спомени от пътувания или поводи, което е в пълен разрез с моята любов към минимализма.
Нещо за желание да прекараш време с тях, щото ги обичаш, остаряват? Радост от тази среща?
Кат ти е такава драма и не искаш да ходиш - канете ги вие.
Кат ти е такава драма и не искаш да ходиш - канете ги вие.
За мен са малко измислени драми, съжалявам. Иначе - не, не е превърнато. Даже майка ми беше се хванала и подредила, изчистила, поизхвърлила някои излишни неща. И доста по- добре изглеждаше в сравнение с преди. Смятам, обаче, че това си е дом на родителите. Могат да правят, каквото си искат. Малко е нагло да се очаква, че трябва непременно да има отредено място за порасналото дете. Ами ако са 3? И преди са спали в една стая. Какво правим..
Не си позволявам да хвърлям ненужни според мен вещи, които се намират в друг дом...
И за мен е странно. Искаш да купиш нови мебели за бащиния дом, но да изхвърлиш старите. Нарциса, не го казвам с лошо, но това е техния дом. Оставете ги да си вършеят както искат. Ваш ред е да мислите как да си изгледате децата и как да им правите стаи и т.н. И тогава, като сте на 60+ да видите как е готино някой да ти пренарежда у вас.
Аз доста бих се притеснила, ако 30+ годишно дете ми повдигне въпрос за мебели и вещи вкъщи. Бих му помогнала всячески да се устрои другаде и там да му е супер, но за у нас да нямам забележки.
Аз доста бих се притеснила, ако 30+ годишно дете ми повдигне въпрос за мебели и вещи вкъщи. Бих му помогнала всячески да се устрои другаде и там да му е супер, но за у нас да нямам забележки.
Превърната е до такава степен, че няма място за двете ми деца да останат да им гостуват, за нас да не говорим. Вече 15 години когато ходя да ги видя, спя на хотел, сама, с гаджета като съм имала, сега с мъжа ми. Децата ходят по 1 и се редуват, майка ми с 300 зора успява да разчисти долното легло (имаме страхотно двуетажно, което ползвахме с брат ми, когато това беше нашата детска стая), за да има къде да спи детето, дрехите седят в куфара, както съм ги занесла. Малкият като беше бебе, беше чудо къде да му слагам кошарката и съответно не е оставал, докато не можеше вече сравнително безопасно да спи в легло за възрастен. Баща ми не спира да купува и да трупа, всеки ден, всичко от книги до храна, няма място да се обърне човек, иначе постоянно пита кога ще гостуват децата. Веднъж се изтървах, че място няма за тях и той добре ме нареди. Жилището си е тяхно, парите са си техни, аз семейство и дом си имам. Напрягам се, защото смятам, че не е здраво това поведение, но майка ми си го търпи, тяхна си работа. Децата все още се радват да ходят при тях, макар и да им е тъжно, че са разделени. В момента, в който някой от двамата каже, че вече не е ОК с тази схема, просто ще преустановя гостуванията с престой. Ще ходим, когато можем, за по 2-3 дни и ще си наемаме апартамент и така. Баща ми е на 76 години, майка ми на 70, нито мога, нито ми е работа да ги превъзпитавам.
Родителите ми вече не са там, където съм живяла като дете, нито пък аз. Изобщо не ме занимава как си държат дома, техен си е. Разбирам, че е неприятно като видиш, че са завладяни от лоши навици и са превърнали пространството в склад, но не ми е в природата да отида и да се бъркам на някого как да си живее живота, може би защото не бих допуснала някой да прави същото с мен. Все едно да дойде майка ми и да ми преподреди кухнята и гардероба, защото според нея нямало ред. Не, мерси.
В случая на Нарци ми се струва, че има някакво по-дълбоко недоволство към родителите. Но те са това, което са. Приемаш ги и ги търпиш до границите, до които ти е комфортно. Отвъд тях си отделен човек и нито е нужно да ги допускаш, нито ти да се буташ.
В случая на Нарци ми се струва, че има някакво по-дълбоко недоволство към родителите. Но те са това, което са. Приемаш ги и ги търпиш до границите, до които ти е комфортно. Отвъд тях си отделен човек и нито е нужно да ги допускаш, нито ти да се буташ.
Интересно, ти би ли спала в стая с мебели, напикани от котка? Аз, поне не бих, ако и да означава да спя на хотел. Но пък спането на хотел, се приема като лична обида от определен тип хора. Та при всички положения драма ще има, каквото и да направи авторката. И трябва да реши, дали ще предпочете своя комфорт или този на родителите си. А, ако в картинката има и дете, определено изборът е ясен, поне а мен.
Моите отношения не са на неприязън и непоносимост, така че аз дали бих спала или не, няма никакво значение.
Подреждала съм вещи в родния ми дом, но помня едни цветни моливи, които ми се сториха поизсъхнали, но си личеше, че са хубави - не ги хвърлих. Надписах кутиите какво и що и на по- късен етап обсъдихме кое е за хвърляне.
Обяснявам подробно, защото много от вещите на родителите и прародителите ни са изгладувани с много лишения. И независимо колко са стари, е редно да се подходи с уважение. А не със сочене на пръст колко са ненужни. Вещите... Нали. Когато това стане, повечето родители се съобразяват.
В картинката няма дете. И е страшно манипулативно да се говори за кошарка при положение, че е имагинерна на този етап. Само и само да се съгласят хората. Нероден Петко. Буквално.
Подреждала съм вещи в родния ми дом, но помня едни цветни моливи, които ми се сториха поизсъхнали, но си личеше, че са хубави - не ги хвърлих. Надписах кутиите какво и що и на по- късен етап обсъдихме кое е за хвърляне.
Обяснявам подробно, защото много от вещите на родителите и прародителите ни са изгладувани с много лишения. И независимо колко са стари, е редно да се подходи с уважение. А не със сочене на пръст колко са ненужни. Вещите... Нали. Когато това стане, повечето родители се съобразяват.
В картинката няма дете. И е страшно манипулативно да се говори за кошарка при положение, че е имагинерна на този етап. Само и само да се съгласят хората. Нероден Петко. Буквално.
Аз мисля, че ако детето си е имало стая, помещения, или каквото там, докато е живяло в тоя дом, следва тя да му остане при възможност, ако не, да се обсъди и стигне до съгласие какво ще се променя и как, къде ще му отидат вещите, мястото, леглото, възможността да се прибира в тоя дом като в свой.
Ясно, че това не винаги е възможно, понякога дори е нежелано, от едната, или от двете страни. Но в такъв случай трябва да е ясно, че повече нямаш дом там и всички последващи посещения да бъдат съобразени с това.
В случая, имаш стая, обаче на практика нямаш, защото е пълна с вещи, които не са твои, правят пребиваването трудно до невъзможно. Това може да се обсъди и да се разберат направо - стая ли ще е, или склад за вещи на родителите. То няма как да е и двете.
Ясно, че това не винаги е възможно, понякога дори е нежелано, от едната, или от двете страни. Но в такъв случай трябва да е ясно, че повече нямаш дом там и всички последващи посещения да бъдат съобразени с това.
В случая, имаш стая, обаче на практика нямаш, защото е пълна с вещи, които не са твои, правят пребиваването трудно до невъзможно. Това може да се обсъди и да се разберат направо - стая ли ще е, или склад за вещи на родителите. То няма как да е и двете.
Когато се изнесох окончателно от дома родителите си, за да живея с мъжа си, си взех всички дрехи, книги, вещи, които са мои и ми трябват. Единственото, което пази майка ми в бившия ми гардероб, е абитуриентската ми рокля. Стаята не е склад, защото със сестра ми спяхме в хола от тийнейджъри. Пак си е хол с диван и 2 легла за гости, не е склад, но аз там нямам гардероб, шкаф и т.н., имам си в моя дом. Когато децата са при родителите ми за седмица, спят на леглата за гости и си държат дрехите в куфарите. Така нищо не се забравя. Чисто е и подредено.
Но аз друго рабрах от постовете на Нарциса и разбирам донякъде, защо се дразни. Родителите й живеят вкъща. Техният етаж е ремонтиран, но Нарциса явно спи на друг етаж и се дразни, че майка и и баща й ползват целия етаж за склад и там не може да се спи, трябва да се разчиства. Нарциса, защо не спите на етажа на родителите ти, ако има пригодена стая?
Но аз друго рабрах от постовете на Нарциса и разбирам донякъде, защо се дразни. Родителите й живеят вкъща. Техният етаж е ремонтиран, но Нарциса явно спи на друг етаж и се дразни, че майка и и баща й ползват целия етаж за склад и там не може да се спи, трябва да се разчиства. Нарциса, защо не спите на етажа на родителите ти, ако има пригодена стая?
Мен ми звучи странно:) само по филмите съм виждала някакви такива стаи-музеи. Нищо не се пипва и една стая седи затворена и всичко по местата си, докато 30-40 годишното ''дете'' не рече да дойде веднъж-дваж годишно? Иха.
Ние смятаме да продадем това жилище, когато децата се изнесат и да си купим много по-малко.
Имам три деца и оптределено нямам намерение да им пазя стаите непипнати, това би било лудост - три заключени стаи у дома... като в някакъв страшен филм:))))
Нашата стая със сестра ми - родителите ни отдааавна отдавна са ремонтирали и ползват активно за техни си неща.
Не е липса на любов, все пак ние ходим рядко, имаме си домове и живот другаде. А това е техният дом всеки ден, всяка година, завинаги.
Таака че - да, нямам вече детска стая в дома на родителите ми. И това не е нещо злонамерено. Канят ни, обичат ни. Каквото могат посреащт ни, каквото не могат ние го оправяме, не ходим за да ни е наредено и наготвено или да си починем, ходим да се видим, да се порадват на децата и се прибираме у дома си.
Ние смятаме да продадем това жилище, когато децата се изнесат и да си купим много по-малко.
Имам три деца и оптределено нямам намерение да им пазя стаите непипнати, това би било лудост - три заключени стаи у дома... като в някакъв страшен филм:))))
Нашата стая със сестра ми - родителите ни отдааавна отдавна са ремонтирали и ползват активно за техни си неща.
Не е липса на любов, все пак ние ходим рядко, имаме си домове и живот другаде. А това е техният дом всеки ден, всяка година, завинаги.
Таака че - да, нямам вече детска стая в дома на родителите ми. И това не е нещо злонамерено. Канят ни, обичат ни. Каквото могат посреащт ни, каквото не могат ние го оправяме, не ходим за да ни е наредено и наготвено или да си починем, ходим да се видим, да се порадват на децата и се прибираме у дома си.
Аз мнооого отдавна се изнесох от дома на нашите, но стаята ми стои като мебели и предназначение като спалня. Разбира се, че са си изнесли вещите в бившия ми гардероб. Не виждам причина да стои празен, а те да се чудят къде да си сбутват рядко ползвани неща.
Като пътуваме натам с децата и мъжа я ползваме като наша за престоя, иначе там спят племенницата и племенника като ходят на гости при бабата и дядото (поне веднъж седмично).
Стаята на мъжът ми до преди 3-4г не беше пипана от техните, но сега е тотално различна, защото я превърнахме в нормална спалня, не тийн стая. Те не я ползваха за прибиране на неща, но са в къща и имат предостатъчно място. Сега дори не ползват целия етаж и са го оставили на нас, но там ходим поне веднъж месечно и без това, та е като мини апартамент.
Като пътуваме натам с децата и мъжа я ползваме като наша за престоя, иначе там спят племенницата и племенника като ходят на гости при бабата и дядото (поне веднъж седмично).
Стаята на мъжът ми до преди 3-4г не беше пипана от техните, но сега е тотално различна, защото я превърнахме в нормална спалня, не тийн стая. Те не я ползваха за прибиране на неща, но са в къща и имат предостатъчно място. Сега дори не ползват целия етаж и са го оставили на нас, но там ходим поне веднъж месечно и без това, та е като мини апартамент.