Женомразието в България - Мит или Реалност ?

Като ще си говорим за -мразие... Прави ми впечатление нещо много любопитно: жените, които мразят мъже, като цяло са от остров Лесбос. Мъжете, които мразят жени обаче, като цяло не са хомосексуални, а напротив – хетеросексуални.
И какво се получава накрая? Мразим жените, защото... гроздето е кисело.

https://dnes.dir.bg/krimi/burgaska-lekarka-izdahna-sled-poboy-i- … priyatel-i-kolega


Ето пример, убита българска лекарка. От колега, защото го напуснала заради агресията му.
Прочетете коментарите на мъжете отдолу и ще си отговорите на въпросите за женомразието в България.

Не мразя мъжете, но не понасям мухльовци, скъперници и сметкаджии, женомразци, насилници и извратеняци. Жените не мразят мъжете, по-скоро са много наранени от тях и привидната омраза е всъщност защита срещу ново нараняване.
И да, на възраст над 50 сме с мм, но имам всякакви домакински уреди, улесняващи живота ми /чалната съм на тази тема/, купени без никакви уговорки,  плюс дом.помощница веднъж седмично. Плаща той и дума не ми е казал. Аз пък се грижа за него. Това вече 30 г. Та то си е до човек, не може да се обобщава за всички.
По нашите географски ширини женомразството си е разпространено, каквото и да се говори. Има много “светли” примери за това. До преди години и в Европа го е имало под някаква форма. Малко преди Фройд, че и по негово време, е имало научни спорове дали жените имат душа, учила съм го в университета та за какво говорим… Едно на ръка, че в цял свят жените са възприемани за прислуга. Хубаво е, че вече има промяна.

Специално ги прочетох. Не намерих никакви оправдания за насилника, а само осъдителни мнения. Само един единствен коментар имаше за това как се обличали жените в България, но той беше малко офтопик, не касаеше случая и не оправдаваше насилника.

Неоценяването не е мразене. Мразенето е само при малка част от неоценяващите, което освен че са понесли последствията от неоценяването си, и се инатят в грешките си. Даже не всяко инатене в грешки задължително води до мразене. Отделно че и обгрижването (на друг) само по себе си е награда или нещо желано, което дозамътва нещата.

Аз пък не виждам коментарите, браузерът ми се грижи за психическото ми здраве. В соц. мрежите и най вече под статиите, всеки с достъп до интернет може да се ....изходи. Там по принцип най-активни са - скучаещи пенсионери, безработни нищоправци и тролове до обяд мразещи себе си, а след обяд всички останали. Те не са нито критерии, нито пък всички мъже.
Защо изобщо ги четете!?

Нямат друга работа.

Мразят, агресират, защото никоя жена не ги иска. А защо не ги иска е много болезнен въпрос за някои "мъже"
Но имаме капаци на очите, огромно его и резултата е омраза и насилие.
Защото не се намира и една жена, която да оцени този човек.
То явно няма какво да оценява.

Да допълня Кака Сийка, като ще говорим за -мразие, така ми се е стекъл живота, че и ММ и баща ми са добри хора, просто свестни мъже, ненатоварени с омраза или лоши преживявания с жените

За мен контраста с мъжете, които идват по темите да броят пари и да мразят жените е още по-силен на тоя фон.

Тия мъже за мен са страхливи и несигурни. Кой губи от това в крайна сметка? Само и единствено те.

И друго ми прави впечатление - за какво говорят мъжете извън темите за отношенията тук. Примерно Бънди в темата за Ергена се четеше с удоволствие. Но друг потребител влизаше с ужасна жлъч, (добре че го триеха), особено токсичен с една туркиня-участничка, ако само видите как я наричаше и какво щял да направи и какви били жените и прочее.

Та има безобидни теоретици, но има и истински женомразци. Аз към втория тип имам нетърпимост, може би някаква майчински инстинкт да се защити по-уязвимия...

По принцип жените като говорим за лошите мъже, нямаме предвид всички мъже на планетата с няколко изключения. Ние много добре осъзнаваме, че има една група и друга група и че тези групи са много по-големи от няколко единици.
Мъжете след многоточието обаче не разсъждават по този начин. Първо, те въобще не могат да възприемат идеята, че не са като онези преди многоточието. За тях нещата стоят така - все сме мъже, щом жените говорят против, значи говорят против всички; ако харесват друг, а мен - не, то е защото са виновни хипергамни жени, а не защото другият е изначално обективно по-добър от мен във всичко. Виждането за вината на жените е напълно всеобхватно - абсолютно всички жени са лоши, може би с изключение на мама, баба, кака и жената, и то ако не ми говорят на въпреки. Затова и когато жените заговорят за лошите мъже, те се разпознават - те не се разпознават в образа на лошия мъж, а на мъжа изобщо. Имат интересни прояви, ако се загледа човек - когато не са в пряка йерархична зависимост, мъжете, които нямат особено с какво да се похвалят, се тикат при другите, говорят им на авер, друже, колега и под.гъ*облизки изцепки; такова фамилиарничене обаче никога няма да го видиш от мъж с положение. И във форума като се зачетеш по постовете, можеш да разпознаеш веднага кой е наистина някой и кой си играе на анонимен богат донжуан.
Между другото, забелязвам аз лично и че основният двигател на самочувствието при мъжете е успехът им сред жените, не толкова пари, имоти и др. Това, дето се мъчат да кълват недоклатените лелки, нежеланите дебелани и грозните пръчки, дето те не биха ги натаковали - първо са лични проекции, второ показват този мъж къде се намира в скàлата на привличането. Такива са или незадоволени самотници, или във връзка/брак, който усещат като адското прекарване за себе си, но не им изнася да го прекратят. И всичко се излива генерално срещу женския пол , защото - виж горе.

Направо да се закове отгоре в темата тоя коментар
Жалко, че който трябва, едва ли ще го прочете

Прочетох го. Глупсти на търкалета.

Подобно изказване също е генерализиране относно мъжете. Може би е вярно за определени мъже и то на предимно млада възраст. Но живота не е само до 30-40 години. И имотите, и парите при младите хора може да липсват в голяма степен, така че причината за самочувствието може и да е различна при различните възрастови групи.
Аз съм над 50 и като се замисля не мога да се сетя за жена, която съм мразил някога в живота си. Просто няма такава. Имало е такива, в чиято компания не ми е било приятно и съм избягвал да съм с тях на едно място, ако е било възможо. Даже преподавателката ми по аналитична геометрия, която беше много проклета не е била обект на мразене.

В средата, в която движим със семейството ми нямам наблюдения за женомразие, а по-скоро за еманципация на жените - че не чакат наготово от мъжете, че наравно работят, участват, планират, решават. Но и доста самички приятелки имаме.
На работа картинката е друга. Аз такова разделение на мъжко и женско не бях виждала и такова осъждане от жени към други жени. Че и по фирмените партита има "женска" маса. Бетер ориента.

А какво точно разбираме под женомразство?
За мен е малко по-обширно понятие, включващо не само буквална омраза (каквата съм съгласна, че огромна част от мъжете няма чак защо да изпитват и не изпитват), но и пренебрежително отношение, чувство за превъзходство, сексизъм, предразсъдъци. Поправете ме, ако греша.

И като прочета "не чакат наготово от мъжете" от жена за други жени или себе си, веднага се опитвам да си представя как мъж казва пред приятели "не чакам наготово жена ми да ми сготви и изпере, ами сам си правя всичко". Нищо лошо и лично към Непослушната готвачка; подобни думи само показват колко и на нас жените ни е почти във "фабричните" настройки да се съмняваме в себе си дали правим достатъчно. А природата не е създала половете да се състезават и мерят постоянно по между си, а да се допълват и да са в хармония.