аз съм връщала. преди ММ ходих с друг и човекът ми подари мн скъпа гривна и обеци (комплект). като се разделихме, му ги върнах. в началото се дърпа, но после му ги пратих по куриер. ако ги бях запазила, винаги щях да ги свързвам с него. много хубави бяха и реших, беше вложил не само пари в тях,но и чувства. смятам, че не ги бях заслужила. не съжалявам, че не ги запазих.
- Публикувана: 18 юни 2025, 01:53 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2025, 10:29 ч.
Подаръците - в карати, моля
Според мен е много обидно някой да ти върне подарък. Все едно заличава времето с теб символично.
Особено ако е скъп.
😀 това е идеята, щом не искам да си спомням дори за човека. За да искам да върна нещо значи съм по-обидена от него.
Но дреболии не се връщат по принцип.
Кола и апартамент никой не купува и "пише" на името на бивши, настоящи, а всичко е на роднини, или фирми, или купено вече, наследено, и се дават за временно ползване, та няма какво да се "връща" а просто се освобождава и заема мястото от друга.
Много хора пишат имущество, специално автомобили, на текущите си половинки заради проблеми със закона, стари задължения, ЧСИ-та и т.н.
Специално за криенето на имущество от държава и други кредитори маса народ го намира за най-нормалното нещо (разправят ти спокойно как на тях се водела колата на тъста, щото той имал запор, и т.н.), ама като дойде ред на тях да им се плаща например издръжка - "смешна" по дифолт, нали, - държавата е виновна.
Не съм връщала подаръци и не са го изисквали от мен. То е купено за мен и подарено на мен, съответно те няма какво да го правят(това е тяхно мнение). Връщала съм само годежен пръстен.
Все още имам малка част от подаръците. Не се вманиачавам да си ги пазя или пък да ги хвърлям. Имам само един по-сантиментален подарък от много години, който все още седи макар че не го нося, но него го свързвам със спомените от тогава(не с конкретния човек), а колко по-безгрижно и лесно беше всичко, колко много приятелства имаше, хубави преживявания и т.н
Все още имам малка част от подаръците. Не се вманиачавам да си ги пазя или пък да ги хвърлям. Имам само един по-сантиментален подарък от много години, който все още седи макар че не го нося, но него го свързвам със спомените от тогава(не с конкретния човек), а колко по-безгрижно и лесно беше всичко, колко много приятелства имаше, хубави преживявания и т.н
😀 това е идеята, щом не искам да си спомням дори за човека. За да искам да върна нещо значи съм по-обидена от него.
Не си спомняй за човека, спомняй си, че е проявил отношение към теб. Да не излезе по-добре пари в брой и всяка да си купи каквото си реши.
Е няма как да имаш подарено нещо от някого и да не го свързваш с него, аз поне не мога и предпочитам такива неща да няма пред очите ми, особено ако човекът не е бил уважителен към мен и е постъпил грозно спрямо мен.
Значи да си пазя подаръците от човек, който ме е лъгал или изневерявал? Не е моето.
Значи да си пазя подаръците от човек, който ме е лъгал или изневерявал? Не е моето.
Aз знам от дете - подарена къща не се връща. Толкова по въпроса, това са подаръци, а подаръците се дават безусловно. От там нататък дареният може да си прецени дали не иска да запази спомени и неща, напомнящи за бившия, и да ги върне, да ги продаде или да си ги задържи.
Вече конкретно за годежен пръстен е нормално, ако жената разваля годеж да го върне като символ на раздялата. Все пак годежът е обещание, вид договор. Но за всякакви други подаръци всичко е окончателно.
Иначе за мен скъпите бижута не са никакво подсигуряване, а само един скъп жест, по който не знам защо жените много си падат. Тоест знам защо - рекламата го наложи. Ако се търси подсигуряване да се подарява инвестиционно злато.
Нямам опит с последния въпрос, но за мен не би било нормално да носиш бижутата от предишно гадже. Все пак бижутата имат една единствена цел - показност, да се показват и да се виждат, а да се манифестират остатъците от бившия ми е странно. Още една точка за инвестиционното злато.
Вече конкретно за годежен пръстен е нормално, ако жената разваля годеж да го върне като символ на раздялата. Все пак годежът е обещание, вид договор. Но за всякакви други подаръци всичко е окончателно.
Иначе за мен скъпите бижута не са никакво подсигуряване, а само един скъп жест, по който не знам защо жените много си падат. Тоест знам защо - рекламата го наложи. Ако се търси подсигуряване да се подарява инвестиционно злато.
Нямам опит с последния въпрос, но за мен не би било нормално да носиш бижутата от предишно гадже. Все пак бижутата имат една единствена цел - показност, да се показват и да се виждат, а да се манифестират остатъците от бившия ми е странно. Още една точка за инвестиционното злато.
Да подчертаят шия,деколте , ръка и каквото там , изобщо не коментирам от кого са .Щом са на мен , мои са и демонстрират мен
Понякога си мисля, че нито жените умеят да приемат подаръци и жестове- нито мъжете да ги правят.
Подаръците са висш пилотаж, умение да се правят и приемат в различен формат и стадий на отношенията между хората, което, всъщност не касае само интимните отношения и носи различни послания, намерения и прочее, които предполагат познания по темата и са форма на невербален език, който не се познава особено добре, уви.
По въпроса дали се подаряват скъпи подаръци като бижута, часовници, апартаменти или автомобили- подаряват се, разбира се, но рядко на някой, който не може и сам да си ги позволи.
Това, че не сте го виждали, не значи, че не съществува.
Подаръците са висш пилотаж, умение да се правят и приемат в различен формат и стадий на отношенията между хората, което, всъщност не касае само интимните отношения и носи различни послания, намерения и прочее, които предполагат познания по темата и са форма на невербален език, който не се познава особено добре, уви.
По въпроса дали се подаряват скъпи подаръци като бижута, часовници, апартаменти или автомобили- подаряват се, разбира се, но рядко на някой, който не може и сам да си ги позволи.
Това, че не сте го виждали, не значи, че не съществува.