В скрит текст ще сложа мислите си по темата, защото вече сте подхванали друга..
Скрит текст:
Според мен проблемите с математиката са комплексни и ходенето на уроци/школи не решава проблема при всички.
- някои деца се оказват на прага на 7 клас с вече натрупани солидни пропуски. И вече няма значение кой е виновен за това - слаб и неизискващ учител в училище, незаинтересовано дете, блеещи родители, доверили се сляпо на подарени оценки и т.н.. И в тази една година, дори с курсове и уроци, няма как хем качествено да се запълнят пробойните, хем да се овладее на ниво и новият материал. А и те самите деца, като виждат, че не им върви и им е трудно, дават на заден и над старите пропуски се наслагват и нови.
- Школите не са за всеки. Ако имаш пропуски ( а масово деца имат) и в групата се паднеш с такива, които имат доста по-прилична база от теб, нещата загрубяват от самото начало. Преподавателят няма време да ти обърне персонално внимание, кара по новия материал, съобразявайки се с нивото на масата, а не теб ти става все по -трудно.. Или не пишеш домашните, или го караш през просото (особено ако не се проверяват) и ползата от школата за теб граничи с нулева. Преди доста години дъщеря ми беше в школа, в която ги разпределяха според нивото. Много хора ще кажат, че това е в сериозен ущърб на по-слабите, но пък може би е е добър вариант - всички около теб да са с близко ниво и темпо на работа. Може би така и няма да стигнеш до ниво, в което с лекота да се бориш за резултат около максималния, но поне гарантирано няма и да затъваш, а ще дърпаш нагоре спрямо самия себе си. А и това не е малко, понеже нещата не свършват с НВО в 7 клас. Още цели 5 години после има да се бориш с математиката. Индивидуалните уроци са вариант за минимизиране на щетите до 7 клас, да, понеже цялото внимание е насочено към теб и към преодоляването на твоите персонални затруднения, но пък са по-скъпи и не всеки може да си ги позволи. Там е по-вероятно домашните да се проверяват и ученикът респективно да се наблюдава по-стриктно и от учителя, и от родителите на база обратна връзка с преподавателя за това как вървят нещата..
- има го и момента с разминаването също.. В училище едни са още на действия с многочлени, други вече са на формулите за съкратено, а в школата са в края на разлагането. Ми децата, особено тези, които не са съвсем на ти с математиката, тотално се оплитат.
-проблемно е и оценяването, в много училища за ниско ниво се пишат много добри и отлични оценки и в 5-ти, и в 6-т клас. И ако родителят не установи сам, че нещата всъщност не са наред, в 7 клас е вече късно.
- домашните, независимо за къде са ( за училище или за школата), трябва да се пишат ( и проверяват обаче). А понеже рядко се проверяват съвестно, все по-често не се пишат или се пишат проформа, с цел отбиване на номера. Е, да, ама упражнението прави майстора.. Тук се сещам за нещо, свързано с Динчо. Децата ни бяха в един клас, в едно училище - квартално, нематематическо. Е, да, ама учителят беше супер. Домашни се проверяваха, намерен беше начин да има и допълнителни часове за подготовка за НВО, при това в групи за напреднали и не толкова. Тестовете/контролните/класните след връщане се пререшаваха в клас, за да няма останали неясноти и претенции по оценяването. С такъв старт от училище, с упражнение вкъщи искаш или не, добавката в лицето на курс/уроци се явяваше само нужното финално надграждане, начинът за добиване на рутина без особен стрес.. Ми класът беше много шарен откъм потенциал на децата по математика, ама въпреки това и въпреки 30-те задачи на НВО срещу 23 днес справянето беше доста компактно.. В класа им в 7 клас имаше даже повтарящо заради мат и още нещо дете, дори и то на НВО имаше оценка около 4 и нещо.
- родителите.. Ми и те са фактор. И тук във форума се вижда, и на родителски винаги се е виждало. Никога почти няма консенсус по въпроса колко да бъдат натоварени децата. Едни искат да се дават обемни домашни с цел упражнение. Други мрънкат, понеже децата имали да учат много и по всички останали предмети. Едни искат най-вече децата им да научат, а оттам отличните оценки ще дойдат естествено. Но има и други, които настояват за елементарни тестове, за да може да се гарантира едната годишна оценка.. Учителят се опитва да балансира и подддържа някаква среда..Ама това, че с решаването на задачи само на елементарно ниво децата са на практика неподготвени за нещо малко по-сложно върху иначе същия материал, е подробност..После пък се недоволства защо такива задачи не са разглеждани в училище..
-хормоните.. Ми някои деца, за зла участ, най-здраво ги удря пубертетът в 7 клас и е много трудно да се пребори човек с мързела, незаинтересоваността им, ината и тръшкането им, пък ако ще и на училище, и на школа, и на уроци да ходят..Нямаш ли ти самият желанието, насила хубост, уви, не става. Ходиш по принуда там, където са те записали, че ако се скатаеш, ще стигне до родителите, ама там си само физически, иначе се рееш някъде другаде и в главата ти нищо не влиза..
- и т.н...
Ми ако съберем всички тези (че и още) неща в едно - ето как се стига до посредствено справяне с НВО, пък било то и съвсем нормално като сложност.
- някои деца се оказват на прага на 7 клас с вече натрупани солидни пропуски. И вече няма значение кой е виновен за това - слаб и неизискващ учител в училище, незаинтересовано дете, блеещи родители, доверили се сляпо на подарени оценки и т.н.. И в тази една година, дори с курсове и уроци, няма как хем качествено да се запълнят пробойните, хем да се овладее на ниво и новият материал. А и те самите деца, като виждат, че не им върви и им е трудно, дават на заден и над старите пропуски се наслагват и нови.
- Школите не са за всеки. Ако имаш пропуски ( а масово деца имат) и в групата се паднеш с такива, които имат доста по-прилична база от теб, нещата загрубяват от самото начало. Преподавателят няма време да ти обърне персонално внимание, кара по новия материал, съобразявайки се с нивото на масата, а не теб ти става все по -трудно.. Или не пишеш домашните, или го караш през просото (особено ако не се проверяват) и ползата от школата за теб граничи с нулева. Преди доста години дъщеря ми беше в школа, в която ги разпределяха според нивото. Много хора ще кажат, че това е в сериозен ущърб на по-слабите, но пък може би е е добър вариант - всички около теб да са с близко ниво и темпо на работа. Може би така и няма да стигнеш до ниво, в което с лекота да се бориш за резултат около максималния, но поне гарантирано няма и да затъваш, а ще дърпаш нагоре спрямо самия себе си. А и това не е малко, понеже нещата не свършват с НВО в 7 клас. Още цели 5 години после има да се бориш с математиката. Индивидуалните уроци са вариант за минимизиране на щетите до 7 клас, да, понеже цялото внимание е насочено към теб и към преодоляването на твоите персонални затруднения, но пък са по-скъпи и не всеки може да си ги позволи. Там е по-вероятно домашните да се проверяват и ученикът респективно да се наблюдава по-стриктно и от учителя, и от родителите на база обратна връзка с преподавателя за това как вървят нещата..
- има го и момента с разминаването също.. В училище едни са още на действия с многочлени, други вече са на формулите за съкратено, а в школата са в края на разлагането. Ми децата, особено тези, които не са съвсем на ти с математиката, тотално се оплитат.
-проблемно е и оценяването, в много училища за ниско ниво се пишат много добри и отлични оценки и в 5-ти, и в 6-т клас. И ако родителят не установи сам, че нещата всъщност не са наред, в 7 клас е вече късно.
- домашните, независимо за къде са ( за училище или за школата), трябва да се пишат ( и проверяват обаче). А понеже рядко се проверяват съвестно, все по-често не се пишат или се пишат проформа, с цел отбиване на номера. Е, да, ама упражнението прави майстора.. Тук се сещам за нещо, свързано с Динчо. Децата ни бяха в един клас, в едно училище - квартално, нематематическо. Е, да, ама учителят беше супер. Домашни се проверяваха, намерен беше начин да има и допълнителни часове за подготовка за НВО, при това в групи за напреднали и не толкова. Тестовете/контролните/класните след връщане се пререшаваха в клас, за да няма останали неясноти и претенции по оценяването. С такъв старт от училище, с упражнение вкъщи искаш или не, добавката в лицето на курс/уроци се явяваше само нужното финално надграждане, начинът за добиване на рутина без особен стрес.. Ми класът беше много шарен откъм потенциал на децата по математика, ама въпреки това и въпреки 30-те задачи на НВО срещу 23 днес справянето беше доста компактно.. В класа им в 7 клас имаше даже повтарящо заради мат и още нещо дете, дори и то на НВО имаше оценка около 4 и нещо.
- родителите.. Ми и те са фактор. И тук във форума се вижда, и на родителски винаги се е виждало. Никога почти няма консенсус по въпроса колко да бъдат натоварени децата. Едни искат да се дават обемни домашни с цел упражнение. Други мрънкат, понеже децата имали да учат много и по всички останали предмети. Едни искат най-вече децата им да научат, а оттам отличните оценки ще дойдат естествено. Но има и други, които настояват за елементарни тестове, за да може да се гарантира едната годишна оценка.. Учителят се опитва да балансира и подддържа някаква среда..Ама това, че с решаването на задачи само на елементарно ниво децата са на практика неподготвени за нещо малко по-сложно върху иначе същия материал, е подробност..После пък се недоволства защо такива задачи не са разглеждани в училище..
-хормоните.. Ми някои деца, за зла участ, най-здраво ги удря пубертетът в 7 клас и е много трудно да се пребори човек с мързела, незаинтересоваността им, ината и тръшкането им, пък ако ще и на училище, и на школа, и на уроци да ходят..Нямаш ли ти самият желанието, насила хубост, уви, не става. Ходиш по принуда там, където са те записали, че ако се скатаеш, ще стигне до родителите, ама там си само физически, иначе се рееш някъде другаде и в главата ти нищо не влиза..
- и т.н...
Ми ако съберем всички тези (че и още) неща в едно - ето как се стига до посредствено справяне с НВО, пък било то и съвсем нормално като сложност.
)) 
как няма... 
