Лятна ваканция/развод

  • 3 049
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте!
Отскоро съм разведена, имам прекрасни две деца. В споразумението се разбрахме първата половина от лятната ваканция да са при баща си, а втората при мен. Исках да попитам дали има сходни случай, как прекарвате и запълвате времето си без тях и как процедирате когато започнат да ви липсват? Когато продължихте напред и срещнахте партньор, как го запознахте с децата си и имало ли е усложнения след това?

# 1
  • София
  • Мнения: 17 891
Много и различни въпроси.
Докато децата са при бащата - ще си живея живота както аз искам. Предполагам, че ще  ходиш  на работа. А след това може да си почивам, може да се разхождам или виждам с приятелки/налично гадже/, може да си подреждам дома, да си правя домашна козметика или да си чета книги/гледам филми/. Ако много ми залипсват - има мобилни комуникации.  Никой не може да те спре да си говориш с тях или да се гледате на камера.
За новия партньор и запознанството темата е съвсем друга. Сега си изкарай спокойно дните без деца. С новия - каквото и когато стане или не стане. Не всичко е на всяка цена.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 534
Не съм в такава ситуация, но ако поддържате нормални отношения с бащата, не виждам пречка да се уговорите с него да видите/вземете децата за няколко часа или за ден-два-три в рамките на неговия период на гледане, пък после в рамките на вашето време през ваканцията може да върнете жеста, като бащата ги вземе за сходно време.

# 3
  • Мнения: 461
Да ти кажа, по живей си че набързо ще се насити. Ако се появи и друга жена, съвсем ще забрави за децата.

# 4
  • Мнения: X
На мен ми беше много трудно първите пъти когато бащата вземаше детето, след развода. Първите пъти като го взимаше с преспиване, ние никога не се бяхме разделяли с детето. Защото докато бяхме женени, той не е искал да го гледа изобщо. Направо буца ми беше в гърлото, нито си починах нито нищо, исках само да ревна.
Пиша това понеже имах усещането, че съм единствена, ако има и други като мен да знаят, че всички чувства са нормални и всичко е наред. Мен ме беше срам да кажа на някой, колко изгубена и сама се чувствам без детето вкъщи, колко ми се плаче и колко ми липсва.

Затова за следващият път предварително си организирах неща, даже спях при приятелка/гадже. Повече работа, оставах до късно (напреднах много в работата, повишиха ме тогава), ходих на някое парти и така. Като не бях вкъши да гледам играчките и ми беше супер.
Но не го е взимал за половин лято, само за уикенд го взимаше.

Срещнах партньор около 2 години след развода, сериозен нали, гаджета и срещи имах, но само за забавление, без да имам намерение да запознавам детето. Като се разведох бях млада и хубава и излизах с повече мъже отколкото преди да имам дете:) Така че аз продължих напред веднага, но бях си изстрадала раздялата с години в опити да крепя брака.

# 5
  • София
  • Мнения: 17 712
Разведените ми приятелки рядко имат такива отговорни бивши и повечето с увещаване успяват да отделят 1 седмица за децата си и бързат да ги върнат. Единици ги оставят при бабите за 20 дни.
А приятелките ми в това време си имат тяхна програма. Работят през седмицата,вечер ходят по театри и изложби, през уикендите са по екскурзии с гаджета или с приятелки в същата ситуация или вече с големи деца, че дори сами.
С гаджета запознават децата си, когато вече са сериозна двойка и планират да живеят заедно, но това е рядко. Повечето не търсят такива отношения поне няколко години след развода.
Само една серийно сменя връзките и води сина си с нея да спят по чужди къщи. Детето определено не е щастливо и разви поведенчески проблеми, но там родният баща абдикира отдавна.

# 6
  • София
  • Мнения: 43 628
Аз миналото лято не се спрях - работа, пътувания по работа, три пъти Гърция....
Накрая малкият дойде при мен юли и ходихме на море заедно в началото на август.

# 7
  • София
  • Мнения: 272
Ние сме разведени от 2 години, редуваме се седмица за седмица, лятото - месец за месец. Първото лято ми беше доста терсенѐ, но се наместват нещата - децата се адаптират бързо, а за теб времето е полезно да си преосмислиш нещата, да пробваш нови неща и генерално да си създадеш нов, собствен живот. Усещах  се в началото, че се опитвам максимално да доближа живота на децата до “преди”, беше ми гузно, че не сме се справили с баща им. Надживях го, вече си имаме нови рутини, нови ритуали и всички сме по-щастливи.

Допълвам се: не си спазваме графика фанатично, разбутваме програмата, ако видим че някое дете зацикля или когато имаме пътувания / командировки. Имаме споделен гугъл календар за “стария” формат семейство, където са отбелязани престоите им, отделно всички ангажименти - слийпоувъри, рд на приятели, концерти и тн. децата си букват сами и знаят с кого ще са на съответната дата. Така и за тях има предвидимост ч кога / къде / какво предстои и могат да планират себе си по-добре.

Последна редакция: ср, 25 юни 2025, 21:58 от Тристана

# 8
  • София
  • Мнения: 43 628
Общо взето, от моя опит с развод и големи деца, е че всичко е много по-динамично, отколкото като сте семейство. Едното дете прави едно, другото друго, бащата трето, аз имам 100 задачи и някои забавления, освен работата. Рядко има някоя и друга седмица през годината, в която да си почивам сама и да ми е скучно и мъчно. После пак идва някое от децата и колелото се завърта.

# 9
  • Мнения: 10 388
Здравейте!
Отскоро съм разведена, имам прекрасни две деца. В споразумението се разбрахме първата половина от лятната ваканция да са при баща си, а втората при мен. Исках да попитам дали има сходни случай, как прекарвате и запълвате времето си без тях и как процедирате когато започнат да ви липсват? Когато продължихте напред и срещнахте партньор, как го запознахте с децата си и имало ли е усложнения след това?

Първото лято след развода знаех, че не искам да съм сама в същия апартамент. Децата заминаха с баща си и жена му на 3 седмична почивка в Гърция и Италия, за да се адаптират с нея (познаваха я от преди, разбира се). Тези 3 седмици прекарах пътувайки из САЩ с приятели. Постепенно следващите години се поотраках, и започнах да пътувам соло- страхотно е! Опознах Крит, пак отскочих зад океана, тичах много по състезания (бегачка си бях отдавна, не е от развода). И Атинския маратон тичах, и планински ултра маратон вкарах, занимавах се със хобита, не се спрях.
Нов партньор не ми е бил приоритет, общувах с хора, но да ми влезе чужд човек в дома при децата- абсурд! Общо съжителство не желая, докато и най-малкия не стане на 18, и тръгне да студентства в чужбина.
Срещнах Човека 8 години след развода, без да съм го търсила. Не живеем заедно засега, но малко остана да почакаме. Децата вече го познават. Човек не трябва да бърза, нито да прави компромиси, нито да слуша черногледи тетки и чичковци. Камбанарии много, повечето от тях ниски и ограничени. Светът е прекрасен, има щастие и спокойствие след развода, но те са продукт на добри житейски избори, и много смелост. Кураж!

Общи условия

Активация на акаунт