Защо Не емигрирахте?

Не емигрирах, защото никога не съм била с усещането, че тук за мен няма да има развитие, че ще работя за жълти стотинки, ще се чудя как да изкарам от заплата до заплата и как да си платя сметките. Не сбърках и не съжалявам, засега всичко е наред, надявам се и за напред да е така.
Екскурзия е едно, емиграция съвсем друго. На пръв поглед човек вижда основно хубавото. Но ако реши наистина да се мести и започне да проучва възможности за работа, здравеопазване, образование, помощи от държавата, манталитет на хората, започват да изскачат и недостатъците. Има неща, които определено са по-добре от България, има обаче и такива, които са по-зле. Лично аз за нито една държава не мога да кажа "там всичко е по-добре, ако имам възможност, стягам куфарите веднага".

Споровете за храната са безсмислени. Ясно е, че във всяка развита държава с достатъчно заможно население, което може да си позволи много неща, може да се намери всичко. Въпросът е кое е масово. Ето например, и при нас има всякакви морски дарове - октоподи, калмари, скариди. Но не са масови, не се продават във всеки магазин и не се предлагат във всяко заведение. Ако някой е свикнал с такава кухня, ще трябва да положи доста усилия  и средства да си я осигури. На мен най-дългият ми престой в чужбина е един месец (командировка), и точно от храната страдах най-много. На местата, посещавани от туристи, си имаше нормална и разнообразна кухня. Но на закуска в хотела и на обяд в заведението в офис сградата нямаше избор, само местна храна, изключително гадна.

Поради ника на последния, .. ми се иска да уточня още нещо. Различните поколения имат различни опитности.
Аз, като дете на промяната, естествено не съм заминала, веднага след 10 ноември. В първите години ,след промените ,емигрантите имаха съвсем различен опит от моя. А тези, които са поне 10 години по-млади от мен, те пък имат съвсем други преживявания, още по-отдалечени от моите.

Емигрирах, но с ясното съзнание, че няма да оставам, защото манталитетът уж не ми импонираше и исках да се развивам в родината си. Много наивна и романтична представа някак.
Тогава и майка ми искаше да си остана там с цел по- добър живот. И половинката ми искаше да градим там.
Върнах се след 3г. После бях втори път и пак се върнах тук. И то просто е така. Не от нужда. И днес съжалявам. България вече я чувствам като мащеха отдавна. Да, оставаш чужденец в друга държава, но аз лично се чувствах добре, уважавана, ценена и реализирана, зад което стояха години къртовски труд. След това пък дойдоха други проблеми, които само в България и подобните ѝ можеш да ги срещнеш, които ми предизвикват огромен дисонанс и ми крадат от съня и здравето.
От мен едно огромно съжаление, че не си вдигнах партакешите окончателно.

Никога не е късно, и аз не бях в първа младост, хич даже.

Кеч, помня те от темата за работа. Сега те разбирам още по-добре. Като свикнеш с нормални професионални отношения, после е много трудно без тях.

Хм, за мен, за нас, като семейство, темата за емиграцията никога не ни е била ... тежка, трудна или дилема някаква.
Живеем почти 30 години извън България, но не мисля, че сме емигрирали ... в стандартния смисъл. Да, имаме къща в Канада, работим си по професиите тук, харесва ни и т.н., но ние не тръгнахме за емигрираме далечната 199и 5та, ами просто ей така - да видим какво има по света. Живяхме на 3 континента, при съвсем различни култури, различни хора. Навсякъде имаме приятели, и такива като нас и местни. Навсякъде си работихме по професиите хубави работи. И все още сме така. Навсякъде пътувахме доста, още обикаляме. Светът е доста интересен и шарен и като турист не виждаш много. И двамата сме много приспособими, бихме могли да живеем добре навсякъде.
Това което се опитвам да напиша е, че не тръгнахме с идеята, че в България не ни харесва, а с идеята да видим и други места и култури.
Хаймани един вид.
Та, дали ще/да емигрира или не - много зависи от конкретния човек. На нас ни понася идеално, интересни са ни другите хора и култури, на някои - не.
Нямаме намерение да се връщаме в България за постоянно. За разходки и да си видим хората - да.
За сега, но май почнахме да се поуморяваме от местения, а и тук, Канада, Ванкувър, живота идеално ни устройва.

С деца как е местенето постоянно?

Къде в поста пише за деца?

Тинтина, знаеш, че не съм ти фен, но искрено съчувствам за начина по който се чувствате и се надявам да намерите баланс.
За пенсия, по-малък град в БГ или любимата ми южна Италия.

С деца местенето е сложно, но си има начин да не е много стресиращо. А и ние се местихме реално само 4 пъти.
На последното място, където сме в момента, "навъртяхме " почти 20 години, може би защото купихме къща. Без малко да се преместим още един път, Австралия, но нещо ни домързя тогава, взехме да остаряваме май ...
Като се пенсионираме може пак да почнем. Кой знае.
Ама с котките ще е сложно.

Ако не ме искат децата наблизо, може да се местя. А може, и след децата да се местя- накъдето поемат те. стига да не е в някой голям мегаполис-обичам личния комфорт, cosy  живеене.
Хич не ми дреме на мен за местенето. Мога и с аборигени, мога и с ескимоси да се сработя.



VeViV, така погледнато, все пак, последните 20г сте отгледали децата на едно място

Аз съм на мнение, че който си е оправен в живота, ще се справя и ще му вървят нещата еднакво добре и в България и в чужбина. Който по характер си е мрънкало ще намира кусури във всичко навсякъде.
За живота в чужбина трябва да го искаш и да ти е в кръвта, според мен. В България винаги сме имали всичко и никога не съм живяла в лишения или без пари, но нямах търпение да стана на 18 и да се махна. Още от дете никога не съм го чувствала като моето място, въпреки безгрижните детски години, приятелите и семейството ми. В три различни държави съм живяла и навсякъде съм се чувствала като у дома си.  Най-голям кеф винаги ми е било да говоря на други езици и никога например не ми е липсвала българската кухня или общуването с българи. В чужбина никога не съм се чувствала чужденка и не съм била третирана като нещо различно от местните. В страната, в която живея в момента още на първото ми интервю за работа в голяма международна компания ме взеха с постоянен договор и вече 16 години още работя там. Смея да твърдя, че имам дори и много повече например от някои местни, които се оплакват и ги мързи да кажем. Изобщо съвсем нормален и спокоен живот, който със сигурност бих имала и в България, ако ми харесваше да живея там.
И за здравеопазването не е съвсем вярно това, което се пише за чакането и невъзможносттада се иде на лекар. На частно (застраховката после връща) се намират часове и за същия ден дори, а иначе по преценка на личния за не спешни състония с направление имаш достъп до всичко може би до месец най-много. С педиатрите по същия начин.
Още нещо куриозно, което ми прави впечатление е, че аз и моите връстници тук изглеждаме по-млади от наборите ми в България. Мисля, че е свързано с начина на живот, храната и всичко, което ни заобикаля. Не говоря за стрес, защото тук живота е много забързан и доста по-стресиращ от това, което виждам в България, но на мен ми е по-хубаво тук и спокойствието в България ме дразни например. Знам сигурно, че ще бъда нападната, защото съм забелязала, че когато българите в България се оплакват и плюят по страната отношението е едно, а когато някой от чужбина си позволи да се изкаже не се гледа с добри очи.  Изказах се и аз не точно по темата
Допълвам, това за дървото без корен пък въобще не го разбирам. Аз по тази логика сигурно съм плевел, където ме пуснеш се приспособявам и ми е хубаво.

Ами бях от най-добрите във випуска си (ВХТИ), започнах с 300 зора работа по специалността си, нооо... тегаво е само да връзваш двата края. По една огромна случайност отидох в Германия да правя докторантура, 5 години след завършването на висшето си, и там се сцепих от работа и се доказах, и то още първата година! НО! Почина моя професор и почнаха да ме подмятат от един към друг, на никой не му дреме, гледат от високо. И аз разбрах, че не е моето тази държава - защитавам си, научавам немски, взимам си дипломата и газ наобратно (15 часа след като си взех кетапа напалих наобратно!)!  Извлекох на немчугите целия проект с нов договор за 3 години (2 млн евро), и никога не ми предложиха достоен договор, само веднъж за ден бях потупан по рамото поради революционно откритие! Гледах немците как се скатават, как нищоправят, взимат си кинтите, и им дреме - митагспаузе, моргенскофе, нахмитагскафе и т.н. дрън-дрън. Взимах пари, които немците отказваха, или нямаха образователната степен! Оставих готов за довършване проект за перспектива за нов 3 годишен договор, немчето, дето дойде след мен го приключи на нула... Гаден климат, кофти политкоректни хора, малко читави българи, българки, които си говорят помежду си на немски, че и на мен пробваха... кифли!
Върнах се, реализирах се, и пак бачкам с немци и им гледам сеира. Мързеливи, глупави, надути. Да не се чуди някой, че държавата им запада...
Помагам на млади специалисти у нас, ако искат разбира се, помагам на студенти и т.н. Плащам си коректно данъците, за да има за другите! Да има на някои от вас за пенсии на родителите им. Щото моите починаха... Да има пари за здраве, щото да благодаря на Господ за 20 г съм бил 3-4 пъти на лекар без нито един ден болничен, само Ковида ме праснаха 10 дни карантина. Малко по-така, да има България, за това също се върнах! Предците ни масово са го правили! Да ни има нас!

Съгласна съм с теб!Немците са много претенциозни,но нямат покритие.Искат за поне 16 евро на час да работят,пък не си дават зор да се развиват…и да,откакто съм в Германия,съм забелявала,че това са “ключови думи” за немците - essen,Kaffee(бях изяла едното е ) trinken, Mittagspause usw.
Ааа,забравих и Wochenende-то
Мм работи отговорна работа и ми е разказвал,че те чакат някой да им каже какво да правят,след като си свършат работата.Нищо,че всеки ден извършват едни и същи дейности,нищо че се подразбира какво следва след свършената задача,те си знаят,че си имат Teamleiter и изобщо не си мъчат мозъците….
Добре,че сме ние,чужденците,че не знам тази държава как ще оцелее.Ще стане по-зле от България.

Ахахаха, а ти на какъв език очакваш да си говорят, в присъствието на германци? Едно от най-неуважителните неща за мен е да комуникираш пред чужденци на език, който не разбират. Сори, ама за това съм се усещала и в десети клас.
Останалите глупости няма да ги коментирам, но звучат много хейтърски.