Защо Не емигрирахте?

Абсолютно го допускам, разбирам, уважавам и по-назад писах точно това и аз. Има си хора за всичко и за навсякъде. Един има ищах да пътува, да се мести, чувства се добре на много места; друг страда, не може да се интегрира навън, но пък му е добре там, където е - е, много ясно, че Човек 2 не трябва да емигрира, само защото Човек 1 е различен от него по характер и мироглед. Но и - няма нужда, нито причина, Човек 2 да обяснява на Човек 1 колко е зле заради това, че е излязъл навън. Или че децата му са сбъркани, нещастни, самотни, а пък на Човек 1 ехехе, всичко му е топ. Всички знаем, че големите приказки в интернет много рядко са истина.
Продължавам да си държа на мнението аз - светът е едно голямо село; транспортът между континентите, какво остава държавите на един континент, е лесен и достъпен; всеки може да живее където си ще и да е гражданин на България или света, щом това го прави щастлив и се чувства доволен. Животът не е състезание, противно на това, което много хора се опитват да докажат чрез самоизтъкване кой е по-по-най.

Кой ще виностави да работите 12 -16 часа
Не почивните дни между празниците всички рабитехме от къщи,  В понеделник   ме помолиха  " вляза " 15 мин по рано от работното ми време,  шефът не пропусна да ме подкани да се изключа 15 мин  по рано от работното ми време, което е 8 часа  от които 40 мин  са почивка.(една от 20 мин, втора от 10 и две по 5)
По принцип имаме електронно чекиране, на часа, в кийто се започваш и свършваш работа.Ако се наложи да започнеш по рано,   трябва  задължително да приключиш по рано.
Да разстоянията за мащабите на България изглеждат големи, но инфраструктурата е различна, а и човек свиква с мащаба

Парите са си пари и на всяка възраст са важни. Като остарява човек някои разходи намаляват, а други се увеличават. Аз не съм съгласна да се върна в България, да получавам по- малко, да плащам повече, здравеопазването да не ми е безплатно. Иначе ми липсват СПА курортите, да. И други неща, но балансът е важен.

Така е. В България също е напълно възможно да се изкарват пари, просто зависи от това с какво се занимаваш. Колко много богати българи има - живеещи у нас - значи успяват да го правят тук.

Нищо безплатно няма на тоя свят. Всичко си платил предварително с данъци и осигуровки. Важното е срещу платеното да получаваш качествена услуга, където и да се намираш.

Идеално място няма. Въпрос на лични предпочитания, приоритети и баланс. Дали става въпрос за "малко село-голям град", или една държава срещу друга - все е въпрос на избор. И всякакви спорове "изборът МИ е по-добър от изборът ТИ", са малко или повече безмислени. Нито "чужбина" е нещо, което може да се постави под общ знаменател, нито личните ни качества да се адаптираме са еднакви. Колкото хора, толкова истории.

Но е факт, че хора, които не са живяли в чужбина, и контактуват преимуществено с не особено успяли хора, имат доста нереалистична представа за живота извън България.

По принцип, ако живееш добре в България, за мен няма логика да емигрираш. И да, темата е за това, не колко е готино в чужбина (а всички знаем, че не е точно така), и какъв батак е тук. Хайде в Европа е едно, същия континент, на една ръка разстояние, същата часова зона, и културно също е голямо сходство. Но Америка...айде няма нужда, имам познати емигрирали там, това с ценностите ще го оставя без коментар.

За мен климатът е от ключова важност.
Културните сходства също - макар че съм пътувала по целия свят, харесва ми да прекарвам ваканциите си на Балканите и в Източна/Централна Европа, предпочитам с хората да се разбираме на подтекстово ниво. Нямам предвид руската пропаганда, на която са изложени мнозина от тях - приликите са по-дълбоки
Езикът ми е централен аргумент - говоря още няколко, но професията ми е пряко свързана с езика и не виждам защо да практикувам на посредствено ниво нещо, в което тук съм в топ 10 на страната. Потенциална емиграция за мен би била свързана не само със смяна на професионалната ориентация и сектора, но и на културния контекст.
При мен пътуванията са били само кратки, нямам опит с живеене другаде. Разделих се навремето с гадже от САЩ, не ми хареса перспективата да съм там по много причини, не само комютът по два часа.
Мъжът ми е живял за кратки периоди (до 2-3 години) по образователни и професионални ангажименти в Канада, Прага и Швейцария. Нищо не е успяло да го задържи трайно на никое от тези места, все бързаше да се върне.
Що се отнася до шефа му. Немец от Бон, женен за американка. Работил и живял в САЩ, Хонгонг, Сингапур, Лондон и Дубай. Нищо не е прихванал от никоя култура (с изключение на съпругата, която е вече бивша ), били са в експатски общности и изолация навсякъде. Буквално не знае какво се яде в Азия, в Близкия Изток. 100% липса на културно любопитство. Такива хора познавам не един и двама, впрочем. И трите му деца живеят в Германия, нямат никакво желание за чужбина и опознаване на свят.
Не казвам, че българските емигранти са такива - особено в Европа, със сегашните отворени граници, не са нищо подобно. Сред тях са някои от най-близките ми приятели.
Дъщеря ми иска да учи в чужбина, няма да я спрем и ще получи подкрепа. Нея я мотивират други неща, голям зубър е и не одобрява ниското ниво на мотивация в нашите университети. То и аз не го одобрявам.

Единственото, което бих искала да добавя , е времевата рамка.
Едно беше преди 25 години/ когато аз съм емигрирала/, друго преди 10, съвсем друго - сега!
И, когато говорим за емигранти, трябва да имаме предвид най-вече стила на живот.
Едни се стремят да си доставят комфорт и спокоен живот на новото място, други - да забогатяват
Огромна е разликата.

Темата е „Защо не емигрирахте“, но има  емигрирали в нея, именно заради клишетата, които се развяват... като сегашното модерно клише- завръщащите се от прогнилата Европа, подпомагани на всичкото отгоре, с европейски пари

Ако имах финансови възможности, бих ги пратила да учат висше в Москва, да. Но санкциите доста затрудняват нещата, та едва ли. Езиковата бариера също не помага, защото моите не владеят езика.
А и България си ми е ок за образование и в достатъчна степен удовлетворява изискванията ми за общество с преобладаващи традиционни ценности.

Вече живеем в "отворен" свят.Когато заминавах  , ми трябвяше виза, както за да изляза от България, така и да вляза в  шрнгенското пространство.
Племенникът ми е на  доста висока позиция в международна фирма.Съпругата му също е на добра позиция в друга фирма Преди години мунпредложиха  преместване в белгийския им офис, но работа само за него .Икономист човек направи си сметката и прецени, че ще му падне стандарта,.Купи си апартамент в София. На скоро.получи оферта за офис в Щатите, също само за него.С две деца,  му се получи същата сметка.
Важно е човек да е щастлив там, където е.
Когато синпозитивен и си щастлив там където си, не ти е нужно  да   убеждаваш себе си, че" гроздето е кисело  "
 
Относно времевата рамка за емиграцията.Да, нещата са доста различни.
Тогава без разрешително за работа и престой  винаги се започваше   на черно, и винаги неквалифицирана работа.Получаванвто  заветнито разрешително за работа беше трудна  и баева работа , но дори и тогава не сме работели по 12-16 часа.
Въпроса беше, какво правиш, когато го получиш, продължаеаш в зоната на комфорт или излизаш от нея.
Някои си остават в сектора с неквалифицирана работа, други  приемат предизвикателството и се борят за нещонпо добро.
Колкото и да се опитваш да помогнеш на първите, те не желаят да им се помогне,

Темата е защо не емигрирахте.
 
За мен примерно  след толкова години извън България, също би било  емиграция.
Зарязваш постигнатото
Започваш всичко от нула.
С единствената разлика, че знам български, макар, че езика е доста еволюирал  през годините в които не живея в България.

Неквалифицирана работа съм работила, но нелегална никога не съм била.

Ами не пишете откровени глупости, та да не се изражда.
 
Аз много пъти, по различни поводи съм казвала, че баща ми познава всички пристанища по света/без Австралия/, но не познаваше що е то живот в чужбина, преди да дойде да поживее при мен.
Същото е, и с всички обикалящи по екскурзии и почивки.


Мхм, ако направя обща сметка - повече години /и то съзнателните- в труд и създаване на семейство и деца/ съм живяла извън Бг.
Относно езика, даже отивам по-далеч аз- второто ми образование и последващи квалификации не са български, и не бих могла, дори да го работя в Бг.

Учила съм малко висше в Москва, не е кой знае какво като се прехвърлих в България, установих много бързо, че нашето висше поне в моята специалност е значително по-напред като технологии и преподаване, сравнено с руското; в западната чужбина пък още по-напред.
Който го влече, има си езикови курсове за чуждестранни студенти, навремето беше ИКСИ, сега сигурно има много други, както в София е ИЧС. Учат година езика и се впускат в света на руското висше, лесно е.

Няма лошо, да учиш където ти душа иска. Програми и възможности бол. Ако успееш да си намериш добра работа, оставаш, иначе обратно в къщи. Не че в къщи реализацията ще е особенно голяма. Има някой "деца" не успяват и една година да изкарат... връщат се. Пак няма нищо лошо- може би специалността, университета, държавата не е тяхното.

Мисля, че бъркаш нещата. Това са трите поколения важи за бизнесмените - дядовците създават фирмата, после синовете я доразвиват, защото са участвали и помагали на бащите си, а накрая внуците я провалят, защото са глезени презадоволени. Но не важи за предаването на ценности от поколение на поколение, понякога и векове.
Дъщеря ми например е пето поколение висшист и не е изхайтена, а учи добре и сега работи и печели добре.

А моята идея е следната:
- Неграмотен селянин, ама иска нещо по-добро и натиска сина си да чете, да не зарязва училището, после да изкара някакъв техникум.
- Този с техникума вече има повече възможности да изучи детето си да му даде висше образование.
- И накрая ето го третото поколение с висше образование и всякакви перспективи.