Защо Не емигрирахте?

Децата на местните ходят ли в частни училища?
Тук е много престижно детето ти да е в частно средно училище, таксите са около 5000 до 10000 евро, за мен потресаващо скъпо, но не коментирам, защото ако кажа нещо, отговорът е: нали не ги плащаш ти...
Чувам, че в Дания също средната и над средната класа си записва децата в частни училища, защото в държавните не давали домашни ( за да са щастливи децата), отделно имат много емигранти, които не могат да четат и пишат на датски и свалят нивото.
Преди две години в Натюр Хисторише Музиюм във Виена, имаше група деца с учителката, буквално чувах само: Ахмед и Мохамед...
Съгласна съм, че децата са скъпо удоволствие на всякъде по света. Аз имам неомъжени и без деца приятелки, те като ми се ядосват че нямам пари за да ходим един къде си, ми викат: ти ако нямаше деца колко пари щеше да имаш...е да де, ама децата са най-хубавото в живота...

Има държавни, субсидирани от държавата (плащат се такси) и  частни.
В общи линии  е по район.


"бездетна" е  есин от най грубите   епиети в българския език.
Учудвам се как жена , може да я използва за друга жена.

Как се казва за жена, която няма деца, за да не е обидно? Ще се поправя.

Жена без деца се казва, не бездетна жена. Първото е факт. Второто е характеристика с негативен нюанс.

В английска провинция, в британски лири:
Театър 18-70, зависи колко е търсено и хубаво представлението за горната граница, и разбира се на какви места; но ако се вземат далечни места, има евтини. Гостуват и известни пиеси и мюзикъли.
Опера  20-70
Koнцерт 50-300
Атракционни  паркове oколо 20-40, зависи от сезон, ден на седмицата, винаги почти има отстъпка за семейство и т.н., и ако се вземе в аванс или на промоция, може да е много достъпно
Ескейп рум  започва от 20 на човек
Кино около 10-12, но има евтино - кварталното ми кино има билети по £5 във вторниците и често ходя
Ресторант без алкохол започва от средно £35-45 на човек за тристепенно, с алкохол 70-80. В кръчма храната често е от сорта на £8-12 в квартални (например за хамбургер с гарнитура или порция готвено) и често има промоции тип 2за1, семейство от 4 ще се нахрани за средно £50-80 с няколко бири и безалкохолни. В скъпи кръчми бургер започва от £15, но порциите са огромни.
Коктейл в евтин квартален бар - £6, но е все едно аз съм го бъркала; в скъп бар в центъра на града £12-15, и е просто разкошен на вкус, отделно атмосфера и салтанати.

Забавленията на местните - много ходене по пътеки, чукари, природа. Посещения на исторически и туристически обекти и природни резервати. Много си ценят и пазят природата.
Обиколки по кръчми, естествено. Понякога правят pub crawl - събират се групата и почват да обикалят кръчми и във всяка пият по едно и продължават.
Доста хора, и аз също, държат парцел в ранчо - земя насред жилищния квартал, отделена за целта, управлява се от общината или кооперация на наемателите и срещу минимален наем човек чопли градинка.
Много хора доброволстват в свободното си време - в магазини за втора употреба, приюти за животни, скаутски организации и др.
Футбол и спортове карат много родители да висят на въздух всяка седмица, покрай мачовете на децата. На практика не познавам семейства, чиито деца да не тренират нещо в ранните години, често повече от един спорт, и така всички дишат въздух редовно

Поправих се.

Двцата са много скупо удоволствие.
За всичките спортове, които моите спортуват- около 230 на месец, без екипировката ( сърф, футбол, sup в момента, иначе в годините е имало и инвестиции за гребане, К2 сме купували, жиужицу- кимона, no- gui...,  муай- тай...). Отделно , за всичкото обикаляне по състезания- там е невъзможна сметката,само в жиужицу имат над 40 състезания  за 6 години, по 2- 3 годишно международни.
Частни училища има 2 вида в Португалия- в едните е съвсем частно, другите са  кооперативи( с общината или организация,  или фирма, или дори държавата- при специални условия)
Моите бяха в частно, кооперативно, до 7ми клас. Избягахме с 200.
Не е задължително да е много качествено образованието, само защото е частно.
Цените варират много,  предимно от годишната оценка на училището зависи, и от името му.
Може да е 100-150 на месец , може да е 800-1000.
И тук, не познавам семейство,  което да не виси по спортни събития,  поне веднъж в седмицата.

Аз така като ви чета, каквото при вас, това и у нас. Просто светът се е унифицирал и всички хора живеем по идентичен начин.
Вече,ако Тръмп анексира Гренландия, евросъюзът се разпадне и настане някакъв катаклизъм, вероятно ние пак ще сме потърпевши.

За отпуските реших да не се включвам, но този разговор ми е любопитен.

Живея в САЩ, дотук мога да направя сравнение между три различни щата - Вашингтон (ДиСи) и прилежащата му Северна Вирджиния, Мичиган и Охайо. Цените на удоволствията във Вашингтон като цяло са 30-40% по-високи от Охайо и 50% по-високи от Мичиган. Това ако сравняваме ябълки с ябълки, защото във Вашингтон естествено има театри, ресторанти, клубове и всякакви луксозни занимавки, които нямат еквиваленти в Мичиган и Охайо изобщо. Заплатите (медианата) в Кълъмбъс, Охайо, са 65 хиляди годишно на семейство, във Вашингтон са 110 хиляди, в Мичиган са около 50 хиляди. Данъците са различни, във Вашингтон са най-високи.

Приличен стандартен ресторант (не фаст фууд) в Кълъмбъс, Охайо е с цена 25-50 долара за основно ястие (ако включва риба или месо е горната граница), 10-15 долара за всяко предястие или гарнитура. Ние не пием, така че за питиета нищо не мога да кажа. Една такава вечеря за семейството е около 200-250 долара, петима сме. Във Вашингтон в сравним тип ресторант е около 300-400 долара. В Мичиган миналото лято беше около 150.

Ние ходим на балет редовно, момичетата ни се занимават с балет от четиригодишни. Имаме безплатни билети за някои постановки и отстъпка за другите. Последно миналия месец купувах пет билета, 300 долара, хубави места. Най-хубавите места вървят по 95 долара, следващите са 60-70, най-евтините са 35. Билетите за театрални постановки в нашия град са по-евтини, вървят между 25-55 долара. Във Вашингтон са по-скъпи, но и има много повече специални отстъпки, категории, дни в които билетите са по-евтини и така нататък. Кенеди Сентър имаше "безплатни съботи" доскоро, в момента не знам как е, можеше да се гледат балети и театър безплатно на съботното матине веднъж в месеца. Имаха и 10-доларови билети за ученици, студенти, военни, пенсионери, учители, и федерални служители. Практически всички театрални и балетни компании тук предлагат сезонни пакети, в които билетът за едно представление ти излиза по-евтино, но се ангажираш да отидеш поне на три-четири за сезона.

За концертите тук ми е трудно да определя цена. Ходили сме на поп-концерт за по 40 долара на човек, миналата година едното дете плати 180 долара. За класическа и историческа музика имаме абонаменти за концертни серии, с които билетите ни излизат по около 50 долара на човек, четири концерта на година.

Голямата ми болка е, че тук чуждоезиковото обучение е под всякаква критика, а аз не мога да си позволя да изпращам децата всяко лято в Европа да учат езици. Ако бяхме останали във Вашингтон щеше да е другояче, но в Кълъмбъс няма нито една свястна езикова школа, а в училищната система преподаването е много неравномерно. Гимназията на голямото дете има на всеки две години "езикова екскурзия" за учещите испански, която струва 6000 долара на дете за 10 дни и е чисто туристическа обиколка на Испания, без включено някакво обучение. Българско училище също нямаме.

Спорт, танци, музикални инструменти - има организирани от училище и безплатни. И трите деца свирят на инструмент от осемгодишни, безплатно (само инструментите купуваме), без амбиции, естествено. Двете момичета ходят на балет, таксата за обучение е 5000 долара за учебна година за всяка, отделно трика, пачки, чорапогащи. Палците са по 120 долара чифта, сменят се всеки месец. Малката ходи и на лека атлетика от училище, безплатно, само за маратонки и бутонки плащаме. Момчето ходеше на плуване, 150 на месец, сега превключи на фехтовка, 450 на месец, ще видим докога, той не е запален като сестрите си.

Общо-взето културно животът не е толкова пъстър, колкото в София или Бургас, но не е и съвсем зле, стига да можеш да си го позволиш.

От училищата правят екскурзии тук уж за език, но си е бошлаф работа, голямата ми успя да прекара 5 дена във Франция, без да каже една дума на френски, "Те", вика, "всички говорят английски тук, защо да говоря?" Езиковото обучение е мижи да те лажем, защото никой не си дава зор, всички като говорят английски по света, и само деца с истински интерес към езика проговарят чужд език сносно. Средната учи немски,  но нямаха екскурзия до Германия, те пък ходиха до Белгия и Франция по бойните полета от отдела по история. Средно £400 излиза такава екскурзия. Имат екскурзия за ски училище, която е нещо от сорта на £1200 за седмица ли, не помня, в Италия май, но там не се вреди, като има повече желаещи, теглят жребий. Правят и разни мини екскурзии през годините в рамките на деня и подобни, опитват се да не товарят с цени, но все пак е факт, имането на деца е свързано с много разходи, ако човек се опитва да им поощри развитието с извънкласни занимания.