Защо Не емигрирахте?

  • 37 742
  • 1 311
  •   8
Отговори
# 1 290
  • София
  • Мнения: 19 257
Но има и хора , които говорят  без акцент  на повече от един.

Най-искрено завиждам на такива хора, но трябва "ухо".
Моят съпруг има такъв усет и много бързо попива местни акценти или специфичен говор. Аз съм дървена в това отношение. Говоря няколко езика, но винаги се усеща, че не са ми родни, даже тези, които слушам и разбирам от дете покрай баби, дядовци, прабаби. Уви.
Големите ми дъщери отдавна нямат акцент на езика в страната, където живеят, но те го говорят от вкъщи и после от училище, а накрая само го доусвоиха на място.

Преди няколко години съпругът ми много ми се смя в един ресторант в Рим, където установих, че сервитьорката говори граматически идеален английски, но с такъв акцент, че не можех да схвана нито една дума. Добре, че тя реши да си помогне на италиански, та я разбрах. Но наистина бях в ступор. Simple Smile

# 1 291
  • Мнения: 3 050
Е, да, силен акцент е дебилитиращ. Аз съм така с някои китайци. Много от тях имат много добър рецептивен английски, разбират всичко, при презентациите им слайдовете са с правилна граматика, но акцентът и мелодията на езика са такива, че просто комуникацията от моя страна е силно затруднена. Даже  се шокирам, защото задавам въпрос, убедена, че няма да ме разберат, чисто от това, което показват като реч, а отговорите им винаги са много смислени и по темата, ако човек се напъне да разбере какво казват. Тоест, всичко разбират и явно добре владеят по някакъв си техен начин езика, даже имат и речниково богатство, използват комплексни понятия и терминология, но Мандаринският просто е мн различен.

Но за мен все пак основното остава да е правилен и богат езикът, не би ми пречил акцент/диалект. Въпреки, че определено имам слабост към received English Simple Smile))

# 1 292
  • Мнения: 20 817
Fever, аз бях в такъв ступор с испанка. Водех обучение онлайн, тя зададе въпрос и нищо не разбрах. Три пъти я помолих да повтори, все същото. И колегата ми - италианец, роден в Белгия (двуезично семейство), който фасилитираше срещата и на когото испанският би трябвало да му е по-познат, също нищо не разбра. Може би най-сконфузната ми ситуация в многоезична среда.

# 1 293
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 277
Акценти много, но най-много страдам от индийския. Ей богу, направо ме заболява глава да разбера какво ми говорят. По сто пъти, моля, повторете пак, не чух, тук е шумно, ала-бала извинения да не ги засегна, защото все пак те каква вина имат, че акцентът им е толкова тежък. Вече като ми се падне нейтив спийкър на обслужване на клиенти, направо скачам от радост, че няма да употребя половината време в повторения.
За разлика от вас, които казахте, че улавяте веднага чий акцент откъде е, аз само индийския и руския разпознавам с лекота. Всички други народности са ми поднасяли изненади и не мога да посоча тип "ето, турски или полски или български акцент"

# 1 294
  • Мнения: 7 728
На мен ми прави впечатление, че всички чужденци Свидетели на Йехова, говорят български без акцент, не знам къде и как ги обучават.

# 1 295
  • София
  • Мнения: 19 257
Леле, наистина индийският е шок и ужас.
Преди няколко месеца гледах страхотен филм по истински случай по Нетфликс. Индийски и далеч от мелодрамите им. Криминален, с много добри актьори. Беше сниман на английски. По-добре да си беше на индийски. Добре, че имаше руски субтитри.

Николина,да не са били българи? Те имат тук много силна общност. Иначе американците се усещат, но наистина говорят много правилно, като се замисля.
При тях обаче това е като "военна служба" един вид - мисионерството. И се готвят много стриктно имот рано. Специално подбират знаещи добре езика, за да могат да дискутират и убеждават потенциални последователи.

# 1 296
  • Мнения: 3 050
Аз също щях за индийския да пиша. Те говорят и бързо Simple Smile))
Много е брутално, но то тяхното не е точно акцент, защото английският е и официален език при тях, по-скоро бих го нарекла "диалект". Най-смешното е някакви индийски предавания, в които мешат английския с хинду думи Simple Smile)) и всичко това със скорост 200 думи в минута.

За англичаните съм забелязла, че много трудно учат чужди езици, но сред американците доста говорят немски и/или френски. Американците в Германия, които съм срещала, са с поне Ц1 немски.
Преди години във фитнеса се бях сприятелила с някаква жена, която е преподавала немски в Испания и каза, че било безнадеждно за горките испанци да произнесат думи като шпорт и щрасе. Simple Smile)

Последна редакция: пн, 19 яну 2026, 13:46 от MariyaHris

# 1 297
  • Мнения: 8 408
Аз също щях за индийския да пиша. Те говорят и бързо Simple Smile))
Много е брутално, но то тяхното не е точно акцент, защото английският е и официален език при тях, по-скоро бих го нарекла "диалект". Най-смешното е някакви индийски предавания, в които мешат английския с хинду думи Simple Smile)) и всичко това със скорост 200 думи в минута.

За англичаните съм забелязла, че много трудно учат чужди езици, но сред американците доста говорят немски и/или френски. Американците в Германия, които съм срещала, са с поне Ц1 немски.
Преди години във фитнеса се бях сприятелила с някаква жена, която е преподавала немски в Испания и каза, че било безнадеждно за горките испанци да произнесат думи като шпорт и щрасе. Simple Smile)
хахах, португалците същата стока Satisfied

Като бяха малки моите двечките, говореха на свой си език(криптофазия), и се инатяха да проговорят- около 2 годишни са били, когато вече се бях побъркала, и бях започнала с логопеди да се срещам, и тукашни, и български.
В резюме- нищо им нямаше, разбира се , после като се отприщиха, беше невъзможно дори в банята, с шампоан в устата да млъкнат Satisfied ... но, тукашните логопеди се дивяха на българския, който е пълен с 3 , че и 4 съгласни последователно. За тях, това е абсурд за произнасяне !

# 1 298
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 465
Oпределено  испанците  трудно прознасят  струпване на съгласни, и превеждат лични  имена ,  за разлика от   LATAM, които нямат този проблем, те дори имат склонност да се американеят(agringados)
Характерно, е че испанците  си добавят по някоя гласна , за да им е по лесно да го произнесат.

На времето бях чела, че двуезичните деца проговарят по късно, защото капациет примерно  имат 20 дими на дадена възраст, но не 20 думи на всеки език., а общо 20.
Пишеше и че обикновено не смесват двата езика , а  отговарят само на даден език., който те решат.
При нас не беше изключеное.Въпреки, че и говорех само на български  след като свърши майчинството на 5 месеца тръгна на ясла. Когато проговори беше  на роден език  и се праявеше, че не разбира български.
Най трудно ми беше да я научи да мисли на български, вместо да си превежда, после 12 години неделно българско училище  защото за мен знаенето на език , отваря врата към още една култура.Моето скромно мнение е, че положените  усилия за приличен майчин/бащин език  могат да  бъдат само от полза за децата.

Последна редакция: пн, 19 яну 2026, 14:58 от sl

# 1 299
  • Мнения: 8 408
Да, по-късно, но с нормален изговор за възрастта си.
Скрит текст:
Имаха много малко ,бебешки изговорени думи, може би си бяха изчерпали лимитът на такива с криптофазния език Laughing  -все още се наричат една друга с онези имена Joy
Моите смесваха само в „домашните разговори“, и то до едно време.
Към времето на началното училище, говореха предимно български с нас, сега вече- предимно португалски, макар ние да говорим само български с тях.

Положените  усилия за приличен майчин/бащин език  могат да  бъдат само от полза за децата, бих сравнила с усилия , за да имаш 2 мозъка.

Но,  ако се върнем малко по-близо до темата - за възрастните, вторият език също е много голямо предимство.
Дори при наличие на физиологични увреждания ,тренираният мозък намира нови пътища за предаване на информацията, симптомите на деменция при двуезичните хора се проявяват средно 4 до 5 години по-късно, отколкото при тези, които говорят само един език.

# 1 300
  • Мнения: 4 114
Дали имаш или нямаш акцент, не е особено важно, освен за его.
Доста по-важно е какво имаш в главата и както точно казваш, даже са ми го казвали на изпит.
"Не е важно как ще ми го кажеш, а какво ще ми кажеш."
Повечето, които си мислят, че нямат акцент, само така си мислят. Може за определени думи и фрази да прикрият, но за повече от 5 мин разговор най-много 1-2% да нямат.
А да нямаш акцент на няколко езика е още по-трудно.

Тези без акцент са или родени или отраснали в страната, визирам ходили на училище или женени, омъжени или от много години 15+ и то ако им се отдава само.

# 1 301
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 277
Повечето, които си мислят, че нямат акцент, само така си мислят. Може за определени думи и фрази да прикрият, но за повече от 5 мин разговор най-много 1-2% да нямат.
Хаха, да. Имам приятелка италианка, която в детството си е живяла на много места, включително в САЩ, и искрено вярва, че няма акцент. А разбира се, има акцент - без да мога да посоча, че е италиански, ако не я познавах, който чувам у други италианци, проговорили английски на по-късна възраст.
От децата ми само най-голямото няма акцент нито на английски, нито на български, въпреки че беше на близо 11, като дойде. Двете малки на английски нямат, но на български се усеща словоредът, преведен в главата от английски, особено при малкото, но то е още малко и меси езиците също. И току изобретят някоя дума, като "инвитация", защото им се струва логична, като други думи, например инвазия.

# 1 302
  • София
  • Мнения: 19 257
Аз често следя влога на една дама, живееща дълги години в Германия и заминала още след гимназията.
Не е забравила българският, но също много симпатично вмъква на моменти разни побългарени немски думички или завършва българските думи по немски маниер с разни комбинации с други думи.
Напълно нормално е да има човек такива моменти, когато е 20 години в чуждоезична среда и в България ходи само на гости.
Нямам представа дали децата ѝ знаят български, но не бих очаквала да го владеят на литературно ниво.

# 1 303
  • Deutschland/HE
  • Мнения: 7 791
Критизирам Simple Smile Това след две години учене в Германия, пети и шести клас. За кореаните няма да си говорим. Другото беше журнализъм.

Забавно е!

# 1 304
  • Мнения: 5 576

За акцента, много българчета, расли в чужбина, говорят с някакъв акцент, използват и несвойствени за езика изрази, намирам го за нормално. От определен момент нататък, външната среда е по-важна за езика от семейството и за тези българчета Б.Е. няма как да е на нивото на дете, расло в България.

Така е. Освен ако изцяло не са общували с други български деца и семейства така, че езикът им да е чудесен и адекватен на времето, в което живеем. Моите вече пораснали деца определено превеждат норвежки изрази на български и мислят на норвежки, когато искат да кажат нещо и ме питат ''мамо, звучи ли идиотски?''. В повечето случаи - да, защото или преводът няма смисъл на български и има нужда от друго обяснение, или защото има друг израз на български за същото нещо. Например тук се казва - опарено дете избягва огъня, а в България се казва парен каша духа. Или тук се казва - лесно се реже дебело парче от на друг човек кашкавала, а в България казваме с чужда пита помен не се прави.

Такива неща ги издаваха като сме ходили в България на почивки през годините и са си упражнявали езика. Просто странни изрази, които не звучат много по български.

Общи условия

Активация на акаунт