Висше образование и студенти в БЕЛГИЯ - тема 2

Ипри дъщеря ми втория семестър преподавателят по мат ще е различен. Ще видим.
Утре и в сряда или петък са последните изпити. После ще си дойде и ще чакаме резултатите. Най-малко внимание е обърнала на материала, който е трябвало да предаде по английски. И там ми е странно. В Колежа ги скъсаха да пишат есета, разсъждения и всякакви текстове 5 г. В часовете в университета почти не ходи, но когато ходеше, каза, че нещата, които преподавателят обяснява, ги знае до припадък. Беше участвала в дискусия, той бил учуден откъде знае някакви неща и после, като беше дала първия проект, изведнъж се беше оказало, че сума ти неща не били както искал 😶

Като прочетох болднатото (и съседните изречения) имам предположение не само, че го правят нарочно, а че това си е стратегия в КУЛ - да дават материал, който не е преподаван, но е свързан и надгражда.
Дъщеря ми беше забелязала нещо подобно. На последния изпит позна 2-3 въпроса. Забелязала, че в презентациите като че ли нарочно липсва нещо. Все едно наум си завадаш въпроса - а това как ще стане или каква е следващата стъпка. Беше си ги разбработила сама - и да, дали почти същите въпроси, които не са преподавани.

Благодаря за полезната дискусия.
В мен започва да се оформя мнението, че подготовката за изпит трябва да е нещо като подготовката им за НВО след 7. клас - не просто добре да владеят материала, а да е самостоятелно надграден.

Стискам палци на децата да се представят на изпитите по начин, който ще им позволи да си ги вземат 🤞🤞 (за вас не знам, но ние вече сме на принципа да е взет, няма значение с колко)

Искам и аз да се включа в темата с децата и изпитите – студентка 2 курс Медицина. Това е една от специалностите с кандидат студентски изпит и да учи се много, но много има различни нюанси и тук е доста. Даже и за мен, човек който е свикнал да не се пази много и да натиска. Идва от европейско училище, където науките бяха на пре-академично ниво. Наистина беше научена да работи самостоятелно и да е дисциплинирана, това помогна много. Освен това имаше добра база с химия, физика, биология и математика, но както споделихте не е като в училище да знаят от къде и какво ще се падне. При медиците имат една обща група и там всеки споделя синтезите които прави, след като минат изпити който си спомни въпросите ги споделя и така с общи усилия от 500 студенти пресъздават изпита, НО никой не си спомня 5 позиции на затворените въпроси и нюансите са толкова много и близки че не знаят кои са верните отговори. На изпита с избор на отговорите искат 2 верни твърдения от 5. Това е трудната част единия отговор винаги и лесно се идентифицира, но другия не и ако не си отговорил с двата не броят точката. Разликата с българската система е, че първата година имаш право да се явиш два пъти на изпит и ако не минеш прекъсваш и нямаш право да учиш медицина в Белгия. Това е среса за 1 курс, затова може би първите 3 години никой не гледа успех и никой не търси, трябва просто да минеш. Много деца отпадат, точно по причините изброени в цитата от biborana, просто обучението в белгийските училища е различно и дирижирано, това ми е мнението от подготовката на деца на колеги от фламандската част и също така от впечатление на дъщеря ми с приятели от Валонската част.
Осен това както zvаnchе написа, не знаеш откъде да учиш и да се подготвиш. Ходенето на лекции е едно, но не е това което искат преподавателите само. Според мен си трябва време да намери всеки своят начин на учене и да не се отказва. Често на поправителните изпити материала е по труден от редовната сесия, за да стимулират тези които решават да не се явят на редовна сесия. Като бивш  уни преподавател  мога да кажа, че не всеки става да такъв, но пък които е добър преподавател не винаги прави хубави изпити😊
Сега да не си помислите че при моята студентка е цветя и рози, не още първи курс имаше една поправка, но втория семестър по анатомия. Да учи лятото, но за мен беше здравословно да види какво е и как си разпределя човек времето с една поправка. За мен като майка ми се свива сърцето като гледам как и по колко учи, но също така това я подготвя за живота, да ще има моменти когато ще трябва да се справи с учене или работа, ще има семейство/работа и тогава какво ще се предаде или откаже?
Това което се опитвам е да я науча, да си разпредели времето, и задължително да излиза да потича или една разходка да направи, да се обади на приятел и пак да се върне към ученето. Та така, стиснете палци днес че е на изпит по Биохимия, и за съжаление беше болна два от три дни между предния и днешния изпит.

Нещо важно на тема оценки и отличници. В дипломата за бакалавър от НЛ на щерката, освен нейните оценки имаше статистика за оценките в това уни. Хипотетично, може средният успех да е 3,50, но да си в топ 10% (хипотетично, не е реаелн пример).
Сега попаднах на този ECTS Guide (виж стр. 42 и 43) и май се оказва, че всички дипломи трябва така да се издават. Явно не е важно колко е самата оценка, а най-напред че изобщо си завършил. И евентуално да се гледа как си спрямо другите. https://www.kuleuven.be/onderwijs/student/examens/situering/ects-guide