Тротинетките доколкото ми е известно (ако няма промяна на регулацията) са забранени с много малки изключения.
- Публикувана: 4 юли 2025, 11:40 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2025, 14:53 ч.
Студенти в Нидерландия - 26
Отдавна следя за тротинетките с надежда, но уви, не съм чула за промяна. И аз много исках, но ме поляха със студен душ. Питах моята за електрическо колело още преди години, но наистина много се крадат, за Амстердам да не говорим.
Сега има набези на едни тийнове с електрически колела или скутери, които много тормозят девойки и млади жени, говори се за определен етнос и националност.
Сега има набези на едни тийнове с електрически колела или скутери, които много тормозят девойки и млади жени, говори се за определен етнос и националност.
Здравейте!
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Здравейте!
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Здравейте!
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Започна и за моя син първата учебна седмица и сблъсъкът с реалността. Пазаруване, чистене, пране и не на последно място лекциите. Досега беше във възторг въвеждащата седмица, но вече започна много да мрънка. Кофти е, че при него няма българи и дори източноевропейци. Което е много странно за мен. Надявам се скоро да си намери среда.
Към майките на по-големите, как беше за вашите деца първата година на новото място? Лесно ли се адаптираха и колко време траеше месец, два, три. Започвам да се притеснявам, че ще иска да се откаже и да се върне и ми се иска да съм подготвена с решение.
Моят син се адаптира, някъде след първият месец. Когато ги разпределиха по групи за проекти постепенно си намери приятели и среда. Нека се запише на спорт в студентски спортен център , ако има в неговият град. Спорта разтоварва, а и придобива повече социални контакти. В различните градове правят и много балкански партита. Спокойно началото винаги е трудно. Успех .
До дете си е периода на адаптация. Моята веднага се адаптира, имаше и познати. Макар, че беше най-трудната година - 2020та, Ковид, изолация. Сега в Амстердам също не й беше трудно.
Знам за деца с дълъг период за адаптиране. Знам за деца, прибрали се в първите 3-4 месеца.
Няма универсална рецепта.
Знам за деца с дълъг период за адаптиране. Знам за деца, прибрали се в първите 3-4 месеца.
Няма универсална рецепта.
Не се притеснявайте, всичко ще се нареди, Моят син е втора година, като замина миналата година първата седмица беше в еуфория , после като се сблъска с битовизмите, дойде на себе си. Но е факт, че много израстна и се промени за една година. Тук е лесно - всичко наготово, от него се искаше само да учи. Ама като се оказа, че трябва да пазарува, готви (моят е по домашната храна), пере, чисти и т.н. друг поглед вече има. А като започна и работа, нещата тотално се пренаредиха. И да не мислите, че от време на време не мрънка - ама аз винаги му казвам, че си е добре дошъл и той някакси се амбицира. Иначе аз лично ще го разбера ако реши, че не е неговото и се прибере. Той има двама колеги, които след Нова година се прибраха, не се адаптираха, но както казва мъжът ми - сега е времето за грешки. Нека започнат учебната година, проектите също много създават контакти, октомври имат ваканция няколко дни - може да си дойде или вие да отидете, изобщо здраве да има - другото е лесно.
И нашето начало беше трудно. Беше подтисната, плачеше, липсвахме й, приятелките в България също. Преди това не бяхме се разделяли за повече от няколко дни. Има приятелка от университета, с която се виждаха през деня, но вечерите беше много самотна. Затова всяка нощ бяхме във видео разговор. Разказваше ни как й е преминал денят, ние също, готвихме заедно, връщахме се към хубави спомени, шеги и така откарвахме по 2-3 часа. Започна да ходи редовно на фитнес, след това и работа. Намери си среда, нови приятели и свикна.
За електрическите колела, крадат се повече от обикновените. А, ако е ново, независимо от кой вид, може още първият ден да изчезне. На моята дъщеря откраднаха първото колело-втора употреба, взе си друго, пак старо. Опитаха се да го откраднат от паркинга на Джъмбо, докато е на работа, но само кошницата успели да задигнат. Затова колкото по-старо и невзрачно, толкова по-добре.
За електрическите колела, крадат се повече от обикновените. А, ако е ново, независимо от кой вид, може още първият ден да изчезне. На моята дъщеря откраднаха първото колело-втора употреба, взе си друго, пак старо. Опитаха се да го откраднат от паркинга на Джъмбо, докато е на работа, но само кошницата успели да задигнат. Затова колкото по-старо и невзрачно, толкова по-добре.
Големият замина без да е необходимо, защото беше по време на Ковид и бяха онлайн, можеше да озкара поне още месец и половина в къщи. Каза, че му идваме в повече и тръгна.
Малкият за изненада на родата се оправя за сега, но все пак вече два пъти се вижда и с брат си.
И двамата знаят когато и да решат ги очакваме, студентсвото в Нидерландия не е на всяка цена.
Малкият за изненада на родата се оправя за сега, но все пак вече два пъти се вижда и с брат си.
И двамата знаят когато и да решат ги очакваме, студентсвото в Нидерландия не е на всяка цена.
И при сина ми се усеща начални нотки на носталгия!
Усещам го, че чака с нетърпение ваканцията през Октомври- гледа за билети, чуди се как да "открадне" още някой ден
Иначе, ние сме му казали, че нищо не е на всяка цена- ако му е трудно и прецени, че не е за него- добре дошъл е!
Хубавото е, че в споделена къща с българи първи курс, неговата специаност! Надявам се, че това ще му помогне да преодолее по- лесно носталгията!
Благодаря ви за помощта за застраховките! Засега ще си остане с ЕЗОК и ще сключи отделно гражданска отговорност към банката, в която ще си направи сметка.
Усещам го, че чака с нетърпение ваканцията през Октомври- гледа за билети, чуди се как да "открадне" още някой ден
Иначе, ние сме му казали, че нищо не е на всяка цена- ако му е трудно и прецени, че не е за него- добре дошъл е!
Хубавото е, че в споделена къща с българи първи курс, неговата специаност! Надявам се, че това ще му помогне да преодолее по- лесно носталгията!
Благодаря ви за помощта за застраховките! Засега ще си остане с ЕЗОК и ще сключи отделно гражданска отговорност към банката, в която ще си направи сметка.
Благодаря ви много за споделеното! Наистина ми успокоихте!
Да са ни здрави и щастливи децата желая на всички!
Аз ще се опитам по-малко притеснение и повече добри мисли
Да са ни здрави и щастливи децата желая на всички!
Аз ще се опитам по-малко притеснение и повече добри мисли
Младите се адаптират по- лесно и съм сигурна, че ще се справят. Сега и комуникациите са лесни.
Който пък няма разни битови навици и досега е разчитал на родителите, ……ами време му е да порасне 🙈🍀😇
Пожелавам успех на детето и да не прави грешката да се връща. Техническите университети в България са на много ниско ниво ( личен опит). Вижте големите разлики в баловете на първия и последен, приети в дадена специалност, вижте как ги приемат с матура по БЕЛ !!!, вижте и научната/ публикационна дейност на научния състав. Нещата са просто трагични.
Скрит текст:
Момичета, имам въпрос по отношение на доставки с DPD. Вчера двете пратки пристигнаха в разпределения център заедно. Сутринта само едната беше качена за доставка, за другата нищо. Не можаха да доставят пратката и я оставиха в най-близкия пунк. Втората пратка обаче, по система си стоеше в разпределения център. И в един момент се появи, че се връща към центъра за връщане към подателя. За втората пратка синът не получи имейл и по системата им не излезе от центъра. Някой имал ли е такъв казус и какво мога да направя, за да не върнат пратката в България? Благодаря!
Ето това ми излиза по тяхната система:
Ето това ми излиза по тяхната система:
Същото ни се случи преди година и половина. Пратката се върна, не дадоха никакви обяснения, Спиди и ДПД си прехвърляха топката. Просто очаквайте най-лошото, пратката да дойде обратно в БГ:-(
В тази връзка, някой ползвал ли е услугите на Интерлогистика - GLS? Отново трябва да пращаме всичките зимни дрехи, след стаж и смяна на квартира и не искам пак да имаме същото преживяване със Спиди.
Вече трета година изпращаме с Интерлогистика. Доволни сме. Пратките пристигат точно за 1 седмица. В Румъния се поемат от GLS с нов проследяващ номер, а след като пристигнат в Нидерландия, отново нов, с който в реално време се следи доставката с точност до минути. Днес й пристигна поредният колет- 30 кг. Тя не беше в общежитието, тръгна и чакаше на входа. В сайта на GLS информацията беше, че на куриера му остават 3 спирки, после 2, както и часа и минутите на доставката. Качил е кашона на втория етаж в общежитието и го оставил до вратата й.
Това ни е може би седмият колет. Веднъж само беше 5 кг, а останалите по 30-40 кг. От Интерлогистика не проверяват какво има в кашона, само им съобщаваме какво сме сложили приблизително. Този път изпратихме 21 парфюма по 100 мл, козметика за коса над 10 броя - шампоани, балсами и лак, подправки, чай, дрехи. Винаги всичко пристига в перфектно състояние, няма нищо повредено, скъсано, смачкано по кашона или следи да е бил отварян. Не са връщали пратка, нито е имало забавяне.
