През юли на връщане от морето видяхме пантерата, беше близо до магистралата близо край Шумен. Едва ли ще успеят да я хванат, много е бърза... Подадохме сигнал 
- Публикувана: 5 юли 2025, 14:14 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2025, 14:14 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 440
През юли на връщане от морето видяхме пантерата, беше близо до магистралата близо край Шумен. Едва ли ще успеят да я хванат, много е бърза... Подадохме сигнал
На колега от Шумен познат бил в щаба по издирването, спец по темата ,казал,че до зимата не могат да я хванат - усеща,че я преследват ,бързо бяга,катери се по дърветата и се крие в листата . Храна има в изобилие , няма естествен враг ,с който да не може да се справи.
Ииии, поздрав от Адана.
Мерси за хубавата новина и снимка, чакаме с още по- голямо нетърпение
Усмивка по вечерно време.
Екипът, търсейки локации в Адана, май си похапват смокини: https://x.com/Xochitl71467638/status/1958506597136707698
Добро утро в ден петък, докато още е утро.
Надяваме се днес да ни пуснат снимки, а може и видео, от заднемането на плакатите на "Плодородни земи".
Илкнур - ти си нашата надежда...
Нещо интересно от Адана - и дрон имаме, подготовката върви: https://x.com/Xochitl71467638/status/1958760858130976925
Докато чакаме, да прочетем написаното от Полската ФБ група на Енгин: https://www.facebook.com/EnginAkyurekPolishFans/posts/pfbid02z3G … 7WRJZk2PhSfpg7Pal
Котката, която отвори портата към рая
Дали това не е идея на Енгин?
Али Доанчай, сценаристът на сериала „Kaçış“ („Бягство“), сподели фрагмент от сцена от епизод 5 в своята Instagram история. В тази сцена виждаме как Мехмет разказва на Неви любимата си история - кратка притча, която на пръв поглед изглежда като малък детайл, но в действителност крие ключа към разбирането на неговия възглед за живота, съдбата и смисъла зад човешките избори.
Интересното е, че в споделения откъс Доанчай е подчертал думата „kedi“ („котка“), сякаш за да привлече вниманието ни към нейната символична тежест.
Ето сцената:
МЕХМЕТ: Има една история, която много харесвам.
НЕВИ: Каква е тя?
МЕХМЕТ: Един ден един много богат човек умрял и се озовал пред портите на рая, до ангел. Мъжът попитал ангела:
— „Защо влязох в рая? Заради училищата, които бях построил?“
Ангелът се усмихнал и отговорил:
— „Не.“
Мъжът продължил по-нататък и попитал отново:
— „Може би е защото помогнах на толкова много хора?“
— „Или може би защото построих две джамии?“
Той продължил, изброявайки всички добри дела, които бил извършил.
Накрая ангелът отговорил:
— „Една дъждовна вечер, когато малко котенце, напълно подгизнало, се опитвало да пресече пътя, ти го спасил и го прибрал в дома си. Затова си тук.“
Въпросът е, Неви: никога не знаем защо сме в рая и защо сме в ада.
НЕВИ: А ти защо си тук? Това е входът към ада.
Мехмет поглежда Неви в очите.
МЕХМЕТ: Не знам… но трябва да има причина, защото преди да се озова тук, бях човек без цел.
Тази сцена лесно би могла да бъде написана от Енгин Акюрек — и някои фенове са забелязали точно това. Краткият разказ, който Мехмет разказва на Неви, носи дълбок смисъл, защото обяснява неговия подход към живота, съдбата и „предназначението на човека“.
Богатият човек изброява великите си дела: строеж на училища, подпомагане на хора, строеж на джамии. Всичко това са големи, видими, зрелищни дела. И все пак... ангелът посочва нещо малко и на пръв поглед незначително: спасяването на мокро, беззащитно котенце.
Това послание е много наподобяващо посланието на Енгин: истинската стойност на човек не се крие в грандиозни жестове, извършени за признание или обществени награди, а в тихи, чисти актове на емпатия – такива, които идват от сърцето, без пресмятане или очакване на похвала. В края на краищата, както знаем, Енгин участва активно в благотворителност. Той подкрепя големи хуманитарни дейности – например за жертви на земетресение или фондации – но често помага и анонимно, както разкриват хора, които неочаквано са се възползвали от неговата доброта.
Темата за малките жестове като ключ към разбирането на човек често се появява в собственото творчество на Енгин. В неговите кратки разкази откриваме мимолетни спомени, случайни срещи и на пръв поглед незначителни моменти, които в крайна сметка оформят цели животи. Котките – грижещи се за тях, спасяващи ги, обичащи ги – също се появяват многократно в творчеството му. В този смисъл не е изненадващо, че Доанчай умишлено е наблегнал на думата „kedi“/”котка” в сценария, сякаш ни подканва да спрем и да ѝ обърнем внимание.
Но дали Енгин наистина е написал тази притча?
Знаем, че сценарият на „Kaçış“ е написан от Али Доанчай, но оригиналната идея за историята е дошла от Енгин. Самият Доанчай веднъж е казал: „Аз написах съня на Енгин.“ Можем да предположим, че общият тон, посланието и емоционалната дълбочина произтичат от Енгин, докато детайлите на повествованието са оформени от сценариста.
В този конкретен случай обаче изглежда, че решението да се включи тази конкретна притча в сцената е дошло от един от двамата създатели - Енгин и/или Али. Самата история обаче всъщност се основава на стар суфийски анекдот за Шибли (Абу Бакр ал-Шибли, 10 век, Багдад). В една популярна версия приятел вижда Шибли насън след смъртта му; когато го питат защо е бил приет в Рая, Шибли отговаря, че не е заради молитвите, поста или милостинята си, а защото веднъж е спасил замръзнало коте, като го е скрил под наметалото си.
Версията с „Kaçış“ леко променя оригинала: богаташът изброява различни постижения, разговаря с ангел, вместо да се явява насън, а котето е спасено в дъждовен ден - докато в оригиналната приказка това се случва в мразовит, снежен ден. Въпреки това, паралелите са трудни за пропускане.
И като стана дума за дъжд... спомняте ли си разказа на Енгин „Benim Adım“/ "Моето име", където главната героиня - котка - е намерена в дъждовен ден? Често съм се чудил за обстоятелствата, при които Енгин е намерил собствената си котка, Сефа - или, както той веднъж каза, как тя го е намерила. Дали също е бил дъждовен ден? Дали тя е пресичала улицата и той я е завел вкъщи?
Не знаем. Но идеята, че чувствителността, която кара някого да спаси малко, крехко същество, може да е ключът към разбирането на човека, се усеща като една от най-красивите нишки, свързващи творчеството на Енгин, живота му и тази незабравима сцена от „Kaçış“.
Привет! Върнах се от Перу (Лима, Мачу Пикчу и перуанската джунгла около притоците на Амазонка). Няма да разказвам подробно, защото не е по темата ни, а и имам да наваксвам две седмици отсъствие от работа, фейсбук, бг-мама тема, затова само ще кажа, че бях в друг свят, с други измерения, философия за живота, ценности и светоусещане, далеч от това, което си мислим, че е съвременна "цивилизация"... Натрупах наистина уникални впечатления, които ми остават за цял живот!
Приятен уикенд ви желая с малко спомени от времето на ДП:
Приятен уикенд ви желая с малко спомени от времето на ДП:
Препоръчани теми