На море в Гърция 2025 - II

И аз благодаря, молец! Прекрасни спомени преди 2години точно. Антикитира и за нас остана несбъдната мечта, мъжа ми няколко пъти ходи да пита няма ли да ни пуснат с колата да слезем 😂.
Залез от Метони.

Няколко думи (и повечко снимки) и от мен.
Упътихме се към Външно - или Месинско - Мани, след като преди 11 години Вътрешно Мани ни бе очаровало с каменните кули и суровия си нрав. Този път го раздадохме по-лежерно, то и температурите по тия земи през юли не позволяваха много резки движения. Отседнахме на страхотно място над малкото селце Агиос Димитриос и в подножието на планината Тайгет.
Басейнът (те всъщност са два за десетината къщички, което означава, че повечето време си бяхме сами в някой от тях) е, защото г-ца тийнейджърката не желае да влиза в морето и да ходи на плаж. Но пък и той, както всяка друга точка от настаняването, разкрива чудна гледка.
Мястото се казва Poliana Estate и горещо го препоръчвам. Изглежда скъпо, но на мен ми излезе 120 е/вечер за вила с две спални, две бани, огромен хол и безброй тераси. Имахме си и безплатен любимец.
Близкият ни плаж (на 10-15 мин. пеша или две с кола) е Пантази, пясък с много камъни, но и с ненатрапчив бар и ресторант. По тая част пясъкът е кът и го има в изобилие само в Ступа - неприятно пренаселен курорт, известен освен това със съжителството на Казандзакис и Зорбас над северния му плаж Калогрия в началото на XX век. Ходили сме някога там и заливът е хубав, но свръхразвитието му личеше още през май преди много години. Затова сега уважихме само супермаркета на главния път.
В А. Димитриос, село с около двайсет къщи, има и такива "частни" плажчета с пещери. Камъните са големи, но пък залезите не са за изпускане.
Още 1 километър по-нататък е близкият ни мегаполис - Агиос Николаос, с 420 жители представлявайки най-голямото крайбрежно село в областта. И е очарователно. Има пет-шест улици и още толкова кръчми, разположени на крайбрежната сред тях. Вечер тя затваря за коли и става пешеходно стъргало. Имаше и селски празник с песни и танци на народите по време на нашия престой. Добре си поминахме. Италианският ресторант Luna Piccola ни спаси с доставка в деня на пристигане, примрели от глад и жега, а останалите изпробвахме вечер на място.
Една вечер отделихме на Кардамили, шикозно, но дълго и разпръснато село с франкска средновековна крепост и поне 5 градуса по-висока температура, отколкото в А. Николаос. Имах чувството, че ще се задуша в 8-9 ч. вечерта. Затова го претупахме набързо. Когато Омир го е описвал в "Илиада", сигурно е било по-хладно.
Повече ми се усладиха разни забутани селца като Трахила - изградено изцяло от камък на морския бряг, на края на пътя, а пътят - криволичещ и с анонсирана опасност от падащи камъни. Един кафенион-ресторант, който работи когато си иска
Но интересно (и по-прохладно, поне след залез) е и в планината. В село Пиги - няма нищо общо с Пеевски, а значи "извор, източник" и ударението е на последната сричка - на площада пред църквата има таверна без меню. Сядаш и ти носят поднос с 20-30 прясно приготвени мезета. Ти си избираш - топли и студени, сервират ти и ядеш. После, ако имаш място, си поръчваш скара - агнешко, телешко, свинско или пилешко. Накрая ти носят ракия от заведението и с олюляваща се походка стигаш до колата, която обезателно се паркира на главния път в началото на селото. Щото влезеш ли навътре с нея по сокаците, може и да не излезеш.
И да не кажете сега, че плаж не сме видели. Най-забележителният плаж в района е Фонеас - верно, с камъни достатъчно едри за затискане на киселото зеле, но прекрасно синьо, два залива, един от които закътан зад скали, с камъни за скачане и гьолчета с топла вода.
Ходи се овреме сутрин, защото огромният паркинг под маслините се запълва изцяло. Плажът не е организиран, но има заведение.И още малко гледки.
След като свършиха петте ни дни на Мани, си взехме - както писах - зехтин от собственика на кафениона в село Камбос до Каламата и продължихме. На пристанище Килини отседнахме за една вечер в чисто новия апартамент на чудесната и гостоприемна Елени, за да се видим с наши приятели от Шотландия, уцелили се наблизо.
В този регион кръчмите се оказаха много зле, но пък плажовете са пясъчни, а има и голяма и интересна крепост - Хлемуци. А ето ги и гледките от терасите.
Толкова от нас на сушата, и отплавахме за винаги любимата и желана Кефалония.

Здравейте, идвам с глупав въпрос,но за първи път пътуваме извън България от както имаме дете и не съм сигурна.
Ще ходим в Неа Перамос и мъжът ми твърди ,че  не трябва  паспорт за детето защото вече няма граници от както сме в шенген. Аз обаче си мисля ,че при ненадейна проверка само с акт за раждане няма как да минем без паспорт на детето. Та въпроса ми е нужен ли е паспорт за 6 годишно дете?

Да, задължителен е паспорт.

Задължително си носете. Не само ненадейна проверка, на някои места за настаняване искат документите на всички, понякога само моя( понеже резервациите са на мое име). То е като да сте вие без лични документи или шофьорска книжка.

И моята логика е такава,че акта за раждане не е достатъчен и без паспорт в детето реално няма документ за самоличност. Благодаря !

То по неговата логика пътувайте и вие само с акта ви на раждане 😃. Шенгена не отменя носенето на  документи за самоличност.

Да дам и аз кратък отчет, може да е полезно за някой като мен, който за пръв път посещава Ситония.
Отседнахме във Вурвуро, Димитра студиа, дадох линк напред в темата. Намират се в самото начало на вилната зона (защото това май не е селце, а точно вилна зона). Студиана са доста тесни, баните - също. Но цената беше добра, чисто е, чаршафи и хавлии - снежно бели. Менят се на всеки 4ти ден от престоя. В близост има хранителен магазин. На пешеходно разстояние и бийч бар Nassau,  но има малко чадъри и шезлонги. Хапвахме там, хареса ни. Комплимент от заведението - сладолед.
Компанията хареса плажа на Ормос Панагяс  - Трани Амудия. По препоръка тук отидохме на LaLuna, но нямаше места и се позиционирахме на Linari. Хареса се от всички. Ползването е срещу консумация - 100Е на първи ред, намалява до 15Е на последните.


Посетихме Арменистис - плаща се вход, отделно се плащат чадър с шезлонги, отделно - за консумация.
Иначе плажът е хубав, водата е с прекрасен цвят.


Парадайз и Портокали са много малки, закътани плажчета, но твърде пренаселени. Харесаха ми за снимки, но не и за плажуване.



Разхождахме се в Никити.

Ако някой предложи хубав подобен плаж като Ормос Панагиас в близост,  ще съм благодарна. Ако не, ще отидем до Сарти, надявам се да ни хареса. Искаме голям, организиран пясъчен плаж с бийч бар - напитки, храна и удобни шезлонги за целодневно плажуване.😊

А сега и няколко снимки от разходката с лодка около Диапорос:

Препоръчвам ви Tigania. Много екзотичен.

Препоръчвам плажната ивица в Сарти много е хубава и има доста бийч барове. Също така плаж Ачлада на входа на Сарти, има бийч бар и е готино заливчето.

Кastri beach до Никити: https://maps.app.goo.gl/UnXf2Ch5MdevXxMv7

Една снимка и от мен на плаж Vathiavali близо до Превеза:



Отседнахме за няколко дни в района на Палерос на път към Кефалония, където ще се срещнем с приятели. Очаквах да е по-малко туристическо това Палерос, но е точно обратното. Пълно е с англоговорящи, малко италианци и белгийци, дори българи има. И много яхти.

Deviant Art,
много добре изглежда този плаж, не го знаех. На Палерос съм ходила за една вечер преди 13 години. Туристическо си беше и страшно оживено, но само гърци. Явно международният туризъм се е разпрострял и дотам - срещала съм и български оферти за пакетни почивки в големи хотели в покрайнините на Палерос.

Параход, плажът наистина е много хубав, водата е кристална, но и по-студена. Вчера бяхме на големия плажа на Палерос, там пък е основно пясък и много плитко, но водата не е с такъв цвят.

Благодаря ви!
А иначе известния праж Кариди не ме впечатли изобщо - много тясна плажна ивица, предполагам през деня е супер пренаселена, снимката е от след 8 ч. вечерта:


Къмпинг Порто Елеа - 10Е вход, видя ми се чисто и приятно, но плажът е с камъчета във водата, не харесвам каменисти плажове: