- Публикувана: 8 юли 2025, 23:38 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2025, 00:03 ч.
Юлски книжен клуб - 2025
Ами аз вече я чета. Жалко, че знам развръзката.
Къде я намери? Защо жалко?
С огромно закъснение започвам "Люляковите момичета" - книга , която бях загледала и отхвърлила поради тежката тематика за Втората световна война.
Не спирам обаче да чета клуба , я почнах като на шега.
Не съм се задълбочавала по история за Хитлер и откривам много интригуващи факти.
Тежичка е , имайки предвид предходната прочетена книга на Елиф Шафак "Островът на изгубените дървета" - също тъжна с тази обреченост на Дефне /любим образ/.
Сама си се изумявам как понякога ми се четат подобни неща - както и Ремарк, който обожавам или пък Халейд Хюсеин.
Та , благодаря за предоставената възможност и изживяване !
Рядко пиша , но винаги Ви чета !
Хубав книжен ден !
Не спирам обаче да чета клуба , я почнах като на шега.
Не съм се задълбочавала по история за Хитлер и откривам много интригуващи факти.
Тежичка е , имайки предвид предходната прочетена книга на Елиф Шафак "Островът на изгубените дървета" - също тъжна с тази обреченост на Дефне /любим образ/.
Сама си се изумявам как понякога ми се четат подобни неща - както и Ремарк, който обожавам или пък Халейд Хюсеин.
Та , благодаря за предоставената възможност и изживяване !
Рядко пиша , но винаги Ви чета !
Хубав книжен ден !
Ами аз вече я чета. Жалко, че знам развръзката.
Къде я намери? Защо жалко?
https://www.rulit.me/books/momicheto-ot-vlaka-download-427409.html
А жалко, защото, както тя пише, книгата е "Малко Крими, малко психо... " По-вълнуващо е да е загадка.
Прочетох книгата. Започнах я доста скептично предвид сюжета, но ми хареса. Не бях запозната с историята на Полша и книгата ме накара да потърся допълнително информация. Много интересна ми беше следвоенната съпоставка между страните в и отвъд желязната завеса. Целият ни индустриален прогрес е бил поставен на пауза. Карате да се замислиш какво ли щеше да бъде, ако България не беше под влиянието на Русия и изобщо беше демократична република. Дали манталитета ни като народ щеше да бъде различен? Щатите звучат толкова модерно през 40-60, докато тук..
Както и да е, хареса ми книгата. Четеше се бързо. Не ми допадна това, че нямаше своевременно наказание за германката. Но съм гледала доста интервюта на хора, участвали в концентрационни лагери, които се оправдават със спазването на заповеди.
Както и да е, хареса ми книгата. Четеше се бързо. Не ми допадна това, че нямаше своевременно наказание за германката. Но съм гледала доста интервюта на хора, участвали в концентрационни лагери, които се оправдават със спазването на заповеди.
Ами аз вече я чета. Жалко, че знам развръзката.
Къде я намери? Защо жалко?
https://www.rulit.me/books/momicheto-ot-vlaka-download-427409.html
А жалко, защото, както тя пише, книгата е "Малко Крими, малко психо... " По-вълнуващо е да е загадка.
Мерси, пропуснала съм я. А, ясно.
Съжалявам за спойлера.
Ще се опитам да напиша/опиша чувствата си от предишната книга.
Не е леко четиво, в никакъв случай.
Особено тежко става, като прочетеш, че всъщност всички са действително живели лица, които са преживели събитията в книгата.
Героите са добре развити и описани, пълнокръвни, ако мога така да кажа. Четейки книгата ги "виждах" както човек би видял хора в живота, съседи или роднини.
Но от след средата нататък стана някак кухо.
Не мога да го обясня добре, но вече не ги чувствах така живи, сякаш вече не бяха тези герои, а някакви празни от съдържание марионетки.
Книгата изведнъж изгуби и цвят и плътност.
Мисля да я прочета пак, по-късно, защото в един момент се замислих дали е от книгата или от мен и новините от другия край на света.
Не искам да навлизам в политически анализи и спорове. Всички знаем, че една и съща книга може да ни грабне или изобщо да не ни докосне в различни периоди от живота ни. Надявам се и с тази да е така - да е добра книга, попаднала в ръцете ми в неподходящо време.
Ще се опитам да напиша/опиша чувствата си от предишната книга.
Не е леко четиво, в никакъв случай.
Особено тежко става, като прочетеш, че всъщност всички са действително живели лица, които са преживели събитията в книгата.
Героите са добре развити и описани, пълнокръвни, ако мога така да кажа. Четейки книгата ги "виждах" както човек би видял хора в живота, съседи или роднини.
Но от след средата нататък стана някак кухо.
Не мога да го обясня добре, но вече не ги чувствах така живи, сякаш вече не бяха тези герои, а някакви празни от съдържание марионетки.
Книгата изведнъж изгуби и цвят и плътност.
Мисля да я прочета пак, по-късно, защото в един момент се замислих дали е от книгата или от мен и новините от другия край на света.
Не искам да навлизам в политически анализи и спорове. Всички знаем, че една и съща книга може да ни грабне или изобщо да не ни докосне в различни периоди от живота ни. Надявам се и с тази да е така - да е добра книга, попаднала в ръцете ми в неподходящо време.
Първия път като четох "Люляковите момичета", беше след друга книга за времето на Хитлер и лагерите и съответно ми се стори малко суховата и скучна.
Втория път като я четох (вече с дете), на места някои детайли ми се сториха особено ужасни - как взеха бебето от полската учителка и тя повече не го видя. Това действие, описано с две изречения, ми се наби най-много.
Вкарването на Рина е за малко раздвижване в историята на Керълайн, според мен, малко несполучливо.
Като цяло книгата е интересна, задържа ми вниманието и я препрочетох бързо.
Втория път като я четох (вече с дете), на места някои детайли ми се сториха особено ужасни - как взеха бебето от полската учителка и тя повече не го видя. Това действие, описано с две изречения, ми се наби най-много.
Вкарването на Рина е за малко раздвижване в историята на Керълайн, според мен, малко несполучливо.
Като цяло книгата е интересна, задържа ми вниманието и я препрочетох бързо.
След първото завъртане на трите героини и при мен тръгна бързо четенето. Като стигнах до медицинските експерименти в лагера проверих тези сулфонамиди и така открих, че и мястото, и главният "лекар" (може би "медик" е по-удачната дума), Гебхарт, са съществували.
Промяната у Харта ме изненада. Когато пристигна в лагера, тя имаше скрупули по отношение на мъченията, докато Фриц сякаш приемаше нещата по-леко. Как така в епизода с операциите на полските девойчета, нещата се обърнаха и тя действа с хладнокръвие на учен-изследовател, а той вече не иска да бъде част от това? Някак си останах с усещането, че Херта не ни обясни емоциите си и този преход. Ясно, че заплатата е важна, но все пак, има и други работни места... Е, и мястото при гнусния Хайнц не беше приемливо, но наистина сякаш героинята беше подменена. Още съм в Първата част, тъкмо се чудя какво се е случило с Халина, тя защо каза на дъщерите си да не вярват на докторката, как така ги взеха точно на следващия ден... Сигурно всичко ще се разкрие в следващите глави.
До момента историята на Карълайн ми е най-скучна. Може би защото тя е отвъд океана и колкото и да се старае и да съчувства, разказите от лагера печелят по емоционално натоварване.
Накратко, книгата ми харесва много, най-вече заради историческия аспект, на чийто фон сме свидетели на личните истории.
Промяната у Харта ме изненада. Когато пристигна в лагера, тя имаше скрупули по отношение на мъченията, докато Фриц сякаш приемаше нещата по-леко. Как така в епизода с операциите на полските девойчета, нещата се обърнаха и тя действа с хладнокръвие на учен-изследовател, а той вече не иска да бъде част от това? Някак си останах с усещането, че Херта не ни обясни емоциите си и този преход. Ясно, че заплатата е важна, но все пак, има и други работни места... Е, и мястото при гнусния Хайнц не беше приемливо, но наистина сякаш героинята беше подменена. Още съм в Първата част, тъкмо се чудя какво се е случило с Халина, тя защо каза на дъщерите си да не вярват на докторката, как така ги взеха точно на следващия ден... Сигурно всичко ще се разкрие в следващите глави.
До момента историята на Карълайн ми е най-скучна. Може би защото тя е отвъд океана и колкото и да се старае и да съчувства, разказите от лагера печелят по емоционално натоварване.
Накратко, книгата ми харесва много, най-вече заради историческия аспект, на чийто фон сме свидетели на личните истории.
Някак си останах с усещането, че Херта не ни обясни емоциите си и този преход. Ясно, че заплатата е важна, но все пак, има и други работни места...
Но и за мене остана загадка как Фриц се отврати от работа и замина за фронта, а тя с хъс заработи над експеримента.
Реших да задържа, защото се заформи хубава дискусия и после живота ме подхвана 
Новата https://www.bg-mamma.com/?topic=1803903.new#new
Новата https://www.bg-mamma.com/?topic=1803903.new#new