Кой за каквото е учил, моето момче 
На мен ми плащат за свършената работа, не на час.
Завистта ти вреди.
На мен ми плащат за свършената работа, не на час.Завистта ти вреди.
- Публикувана: 9 юли 2025, 15:28 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 15:30 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 100
Има фирми, в които работата не е разпределена правилно и определено дразни ако ти си от по-натоварените и околко теб се размотават. Аз лично съм била в такава ситуация, естествено заради по-високата длъжност, и дори да се оплачех, че ми пречат такива размотавки, ТЛ не го отчиташе, защото видиш ли е нормално. Но аз ако се размотавам така, вече е проблем, тъй като няма да е свършена работата, за която така или иначе не стигаха и 10 часа на ден. Еми махнах се, и въпроса не опиташе до завист и злоба.
Никога не съм имала проблем да съм най-натоварена с работа, защото след това се е отразявало в повишенията, хората, които идват да свършат само двете неща, които им е казано да свършат рядко получават такова. Докато фирмата оценява служителите си, няма никакъв проблем. То това е, проблемът е в мениджъри, които не оценяват точните хора, а не в служителите, които си кретат там и не правят нищо.
Хубаво би било всички да почнат да напускат, когато нещо не им изнася, та белким ТЛ видят, че нещата не стават така с игнориране на лошата организация, липсата на ценни кадри, малко кадри или какъвто е там проблема.
Това е някаква българска черта, да оправяш дейността на 'лоши' фирми.
Има фирми, в които работата не е разпределена правилно и определено дразни ако ти си от по-натоварените и околко теб се размотават.
Борците за справедливост никой никъде по света на ги обича, само да го отбележа.
Ако в преките задължения на служител не влиза да следи кой кога и колко работи, то ама хич не му е работа да следи, не за друго, а защото мениджърите може да имат други уговорки с някой служител, поради някаква причина. Често, когато колеги са ми споделяли сериозен личен проблем с молба за помощ от моя страна (от типа на тежко болен родител, например) съгласно процедурите на компанията, които между другото рядко някой служител чете, се позовавам за вариантите за изключение (ако такова е възможно) и помагам според възможностите и оторизацията си. Ако моята оторизация не стига - ако проблемът е наистина много сериозен - отнасям към висшестояшите, но правя всичко по силите си да помогна. НО не дължа обяснения за уговорките си на подчинените си.
Още едно наблюдение през годините: винаги, когато някой е решил да напуска с идея да натрие носа на фирмата - да затруднява фирмата, но в 99,9% от случаите работата се реорганизира и фирмата си продължава. Гледането в чуждото канче мен лично ме изкарва извън равновесие. Много мога да пиша по темата, но няма смисъл.
Ако в преките задължения на служител не влиза да следи кой кога и колко работи, то ама хич не му е работа да следи, не за друго, а защото мениджърите може да имат други уговорки с някой служител, поради някаква причина. Често, когато колеги са ми споделяли сериозен личен проблем с молба за помощ от моя страна (от типа на тежко болен родител, например) съгласно процедурите на компанията, които между другото рядко някой служител чете, се позовавам за вариантите за изключение (ако такова е възможно) и помагам според възможностите и оторизацията си. Ако моята оторизация не стига - ако проблемът е наистина много сериозен - отнасям към висшестояшите, но правя всичко по силите си да помогна. НО не дължа обяснения за уговорките си на подчинените си.
Още едно наблюдение през годините: винаги, когато някой е решил да напуска с идея да натрие носа на фирмата - да затруднява фирмата, но в 99,9% от случаите работата се реорганизира и фирмата си продължава. Гледането в чуждото канче мен лично ме изкарва извън равновесие. Много мога да пиша по темата, но няма смисъл.
Много си мислят, че са незаменими и ако си тръгнат, то фирмата ще падне, фалира, умре, ще я удари гръм, но всъщност работата се разпределя и живота си продължава.
Nonamemusic е много праволинеен и не може да излезе от рамката си. Щом са му казали от 8 до 17, то това е закон за него и нито минута повече. Съответно и не върши лични неща в работно време. Това до някъде е хубаво качество, защото си точен и принципен, обаче нещата не са черно и бели. Има нюанси. Хората не сме еднакви и ако не се опита да разчупи малко възприятията си, винаги ще се дразни за нещо в работно отношение. И проблема не му е България. И в други страни ще е така за различни неща.
Nonamemusic е много праволинеен и не може да излезе от рамката си. Щом са му казали от 8 до 17, то това е закон за него и нито минута повече. Съответно и не върши лични неща в работно време. Това до някъде е хубаво качество, защото си точен и принципен, обаче нещата не са черно и бели. Има нюанси. Хората не сме еднакви и ако не се опита да разчупи малко възприятията си, винаги ще се дразни за нещо в работно отношение. И проблема не му е България. И в други страни ще е така за различни неща.
Да си гледа него си. Аз пък не харесвам хора, които не искат и един телефон да вдигнат след 17 ч. Обикновено те са обаче най-изискващите работодателят да им влиза в положение, ако им се налага нещо лично.
Когато работата не е на поточна линия, където поради спецификата всичко е разграфено до минута, може да се лавира и от двете страни.
Когато работата не е на поточна линия, където поради спецификата всичко е разграфено до минута, може да се лавира и от двете страни.
Честно казано, голямата част от хората, с които съм работила, и поводите им не са заслужавали непременно съдействие, най-вече защото съобщават от днес за утре и очакват да им вляза в положение. Говоря за неща от рода на да поема тяхна смяна/задача, защото внезапно са се сетили, че утре са на сватба, рожден ден или друго джамборе и заради късата си памет не са си пуснали отпуск. Странно, но за лични административни задачи или здраве никой не е правил проблем и не е имал нужда от цял ден.
Имате ли обща идея за рейндж на заплати и социални придобивки за търговските позиции в образователната сфера? Става дума за позиция на служител, който се занимава със записване на нови клиенти в частна школа или частно училище, презаписване на стари, участие в маркетинг дейности, първични счетоводни документи, справки - това е в най-общи линии.
Честно казано, голямата част от хората, с които съм работила, и поводите им не са заслужавали непременно съдействие, най-вече защото съобщават от днес за утре и очакват да им вляза в положение. Говоря за неща от рода на да поема тяхна смяна/задача, защото внезапно са се сетили, че утре са на сватба, рожден ден или друго джамборе и заради късата си памет не са си пуснали отпуск. Странно, но за лични административни задачи или здраве никой не е правил проблем и не е имал нужда от цял ден.
Давам ти реални примери: колега, чиято майка не живее в София, със счупен крак (подхлъзнала се на пътеката пред къщата), на легло, зимата, не може дори да си запали печката. Молбата беше да се работи 1 месец от вкъщи, за да може да ѝ пазарува, да се грижи за нея и да ѝ пали печката (по договор е от офис).
Колега, с родител с онкологично заболяване, търсеше вариант да работи повече време хоум офис, за да може да се грижи за родителя си след химиотерапия (по договор е от офис).
Това със сватба (поканите са поне от преди месец), рожден ден (никой не кани от днес за днес), прочее тъпотии - бях на купон и ми е лошо, за мен е в графа тъпотии и няма да ме накарат да се раздвижа, така да го кажа.
Май не се разбрахме - казвам при мен какви са били примерите, когато са ми търсили сметка защо не се съгласявам - тъпотии, както ти ги нарече. Не съм твърдяла, че няма сериозни поводи. Казвам, че при сериозните проблеми не наблюдавам да се държи така сметка и това ми е супер странно.